Решение № 108 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2008 г.

Решение № 108 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решението на Варненския окръжен съд от 16.07.2004 г. по гр. д. № 712/2004, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 05.04.2004 г. по гр. д. № 591/2003 за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признание на уволнението със заповед № 94/28.04.92 за незаконно, като погасен по давност, оставено в сила с решение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 08.10.2007 г. по гр. д. № 2025/2004. Молителят Н. Д. Н. иска отмяната на посоченото решение, тъй като то противоречи на постановеното между същите страни за същото искане и на същото основание решение на Варненския районен съд от 04.02.1994 по гр. д. № 122/1993, оставено в сила с решение на Варненския окръжен съд 07.10.1994 г. по гр. д. № 1998/2004 г. Ответникът по молбата "Х" А., В. я оспорва, като счита, че решенията не са противоречиви. Молителят е оспорвал уволнението си многократно пред различни съдебни инстанции във всевъзможни процедури и е изчерпил средствата си за защита. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 16.07.2004 г. и е влязло в сила на 08.10.2007 г., а молбата за отмяна е постъпила на 10.09.2008 г., намира, че тя е подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решението на Варненския районен съд 05.04.2004 г. по гр. д. № 591/2003 е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за признаване на уволнението на ищеца със заповед № 94/28.04.92 за незаконно. Решението е влязло в сила на 07.10.1994 г. С решението на Варненския окръжен съд от 16.07.2004 г. по гр. д. № 712/2004 същият иск е отхвърлен като погасен по давност. Това решение е влязло в сила на 08.10.2007 г. Видно от изложеното двете съдебни решения не си противоречат в първото предявеният иск е разгледан и е отхвърлен като неоснователен, а във второто същият иск е отхвърлен като погасен по давност, без да е разгледан. Не е налице претендираното основание за отмяна, поради което молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение