Решение № 4977 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Варна, депозирана чрез ю.к. Василев, против решение 1600/17.11.2023г., постановено по административно дело 2000/23г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменена издадената от него заповед РД-23-7713-4/15.08.2022г. и преписката му е върната за продължаване на процедурата със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно, необосновано и несъобразено с правно- фактическата обстановка по казуса. Твърди се наличието на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира за отмяната на оспореното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Харалампиев представя писмен отговор чрез процесуалния си представител- адв. Димитриева, в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените в касационното производство съдебни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационна жалба е процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед РД-23-7713-4/15.08.2023г. на областния управител на Област Варна, с която на основание чл.32, ал.1 от ЗА е обявен за непроведен търгът с явно наддаване за отдаване под наем на четири недвижими имота- частна държавна собственост, както следва: апартамент, находящ се в град Варна, [улица], [адрес]; апартамент в град Варна, [улица], [адрес]; едноетажна жилищна сграда, находяща се в град Варна, [улица] апартамент, находящ се в град Варна, [улица], [адрес]. С депозираната от П. Харалампиев жалба цитираната заповед е оспорена само в частта й, с която е обявен за непроведен търгът и тръжната процедура е прекратена по отношение само на недвижимия имот, частна държавна собственост, представляващ апартамент самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2554.102.4.31, със застроена площ 44.80 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски , [улица], [адрес]. Тръжната процедура е открита със заповед РД-23-7714-2/12.04.2023г. на областния управител на област с административен център Варна. Със заповедта са утвърдени тръжните правила и тръжната документация за провеждане на търга, посочен е срока за подаване на документи за участие в търга, определен е депозит за участие, първоначална месечна наемна цена, стъпка на наддаване, определен е съставът на комисията за провеждане на всеки от търговете и на резервните членове. Търгът е проведен на обявените в заповедта време и място. Назначената комисия е разгледала заявленията за участие по отношение на посочения недвижим имот- апартамент, находящ се в град Варна, [улица], [адрес]. Тези заявления са две- вх. РД-23-7714-2-/7/ от 05.06.2023г., подадено от С. Василева и вх. РД-23-7714-2-/8/ от 05.06.2023г., подадено от П. Харалампиев. Прието е, че изискуемите документи са представени, поради което и двамата кандидати са допуснати до участие в търга. При наддаването Харалампиев е предложил по-висока наемна цена. Ето защо с решение 3 по Протокол за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем на посочения имот частна държавна собственост от 07.06.2023г., комисията е предложила на областния управител на Област Варна да издаде заповед, с която да обяви П. Харалампиев за спечелил търга с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на описания по-горе недвижим имот апартамент, срещу наемна цена в размер на 180 лева. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед областният управител е прекратил откритата процедура по провеждане на търга по отношение на процесния имот с мотиви, че са възникнали обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга, а именно обстоятелството, че съставеният от комисията протокол за провеждане на търга не е утвърден от областния управител, което представлява отказ от намерението имотът да бъде отдаден под наем при обявените условия. За да отмени изцяло административния акт, съдът е приел от правна страна, че твърдяната невъзможност за приключване на търга следва да е от обективно естество съществуваща извън и независимо от разпоредителната власт на административния орган. Приел е, че посоченото в заповедта обстоятелство не прави обективно невъзможно приключването на търга. Така постановеното решение е недопустимо в частта, с която е отменена заповедта за прекратяване на търга за отдаване под наем по отношение на имотите- частна държавна собственост, за които липсва предявено оспорване. Предявеното от лице с правен интерес оспорване на административен акт е абсолютна процесуална предпоставка и липсата й обуславя недопустимост на производството. В депозираната жалба Харалампиев изрично е посочил, че обжалва заповедта за прекратяване само в частта й по отношение на процесния апартамент [номер], находящ се в град Варна, [улица], [адрес]. Ето защо, като е отменил изцяло заповедта на областния управител, включително и по отношение на другите три недвижими имота, за които липсва оспорване, съдът е постановил недопустимо решение. Доколкото за валидността и допустимостта на обжалваното решение касационната инстанция следи и без наведени в тази връзка оплаквания, решението на Административен съд-Варна следва да бъде обезсилено в тази му част поради наличието на касационното основание по чл.209, т.2 от АПК. В останалата му част решението е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. последно препраща към тях. В настоящата хипотеза административният орган обосновава прекратяването на тръжната процедура с настъпването на обстоятелства, които правят невъзможно приключването й. Действително разпоредбата на чл.46 от ППЗДС предвижда, че при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Доколкото липсва легално определение на понятието "невъзможност", употребено в нормата на чл.46 от ППЗДС, следва да бъдат съобразени изведените в съдебната практика критерии кои обстоятелства правят невъзможно приключването на търга. Така например в решенията постановени по адм. д. 15526/2018 г. и адм. д. 15843/2014 г. на Върховния административен съд е прието, че обстоятелството следва да е от такова естество, че обективно да препятства провеждането докрай на процедурата по обявения търг; преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица. С разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС се създава гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури и поради това в тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност и само настъпването на факти от категорията на горните може да обуслови законосъобразното прекратяване на процедурата. В случая комисията не е констатирала наличието на обективни обстоятелства, препятстващи провеждането и приключването на търга, напротив- приела е, че липсват каквито и да е пречки за провеждането на търга, че представените заявления за участие отговарят на поставените в заповедта за откриване изисквания. Поради това търгът е проведен и е взето решение, с което предлага на областния управител да издаде заповед, с която да обяви участникът, предложил най-висока цена в наддаването, за спечелил търга. Напълно обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нито ЗДС, нито ППЗДС предвиждат утвърждаването/одобряването на съставения от комисията протокол по чл.53, ал.1 от ППЗДС, да е необходимо условие за приключване на търга и издаване на заповед по чл.55 от ППЗДС. Още по-малко то може да се квалифицира като обективно обстоятелство, което води до невъзможност за приключване на тръжната процедура. Изцяло несъобразени със закона са и изложените в заповедта мотиви, че е налице отказ от намерението имотът да бъде отдаден под наем при условията, определени в заповедта за откриване на търга, а управлението на вещите е право на титуляра- притежател, който не е обвързан със задължението да предоставя другиму съответния обект при промяна в намеренията си и това препятства приключването на търга. В касационната жалба също се поддържа тезата, че в конкретната хипотеза при прекратяването на тръжната процедура областният управител е действал в качеството си на орган, който упражнява правото на държавна собственост съобразно чл.18, ал.1 от ЗДС. Действително цитираната норма възлага на областният управител управлението на имотите, които са държавна собственост. Но това управление, част от което е и отдаването под наем, следва да се извършва в рамките на предоставените на съответния административен орган правомощия и съобразно установения от ЗДС и ППЗДС ред. В глава ІІІ от ППЗДС е уредена процедурата за отдаване под наем на недвижими имоти- частна държавна собственост и е предвидено това да става след провеждане на търг, за който се прилагат правилата на глава пета от ППЗДС. Съобразно чл.46 от Правилника, прекратяването на тръжната процедура не е предоставено в оперативната самостоятелност на органа и може да бъде извършено само при наличието на определени условия, чийто характер бе изяснен по-горе. Възможността за прекратяване на процедурата е правомощие на административния орган, което се упражнява при условията на обвързана компетентност, а не действие по упражняване на правото на собственост на държавата. Като е приел противното, административният орган е действал не само в грубо нарушение на материалния закон, но и в явно несъответствие с целта му, което обуславя и незаконосъобразността на оспорената заповед в частта й досежно посочения по-горе недвижим имот. Предвид изхода на спора ответникът има право сторените в това производство разноски да му бъдат възстановени. По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства, че ответникът е направил каквито и да било разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.І от от АПК, Върховният административен съд