Решение № 494 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1512/2013 г.

Решение № 494 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1512/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдената М. К. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 489/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Сочи се, че при постановяване на решението по делото съдът е допуснал нарушения на закона и процесуалните правила. По същество се прави искане за оправдаване на осъдената. В съдебно заседание защитата на Т. поддържа искането и развива съображения за неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение установи следното: Кюстендилският окръжен съд е потвърдил присъда № 102 от 22.10.2012 г. по нохд № 879/12 г. на РС - Дупница в частта, с която подсъдимата Т. е призната за виновна в това, че на 22.04.2012 г. в търговски обект в гр. Б. д. е държала акцизни стоки без бандерол - 84 бр. кутии цигари от различни марки на стойност 617.25 лв., като случаят не е маловажен и на осн. чл. 234, ал. 1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Изменил присъдата в частта, относно адреса на търговския обект. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна в законния шест месечен срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество е неоснователно. Лишено от фактическо основание е твърдението за недоказаност на авторството на престъплението, както и за опорочаване на претърсването на обекта и изземването на процесните стоки без бандерол. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели М., Н. и К., които категорично сочат, че цигарите са намерени в търговския обект на подсъдимата, както и че последните двама лично са възприели как е продала един стек цигари марка "Т." на случаен гражданин. Мотивирал е достоверност на свидетелските показания поради липсата на противоречия между тях, както и поради това, че се подкрепят от протокола за претърсване и изземване. Последният е годно доказателствено средство за установяване на релевантните факти. Разпитаните поемни лица потвърждават както присъствието си по време на това процесуално-следствено действие, така и намирането на инкриминираните цигари без бандерол. Те добросъвестно съобщават, че са наблюдавали действията по претърсване на обекта от вратата, без да влизат в помещението, поради липсата на място за това и не могат да посочат точно къде са намерени цигарите. Няма никакво съмнение обаче, че същите са открити и иззети именно от този търговски обект. Акцентът в искането за възобновяване е поставен върху оспорване съставомерността на деянието като престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Поддържа се тезата, че то покрива признаците на административно нарушение, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана. Възражението е обсъдено от въззивната инстанция и правилно е отхвърлено като несъстоятелно. Разграничителният критерий между административното нарушение на специалния ЗАДС и престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е немаловажността на конкретния случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Въззивният съд правилно е приел, че паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите за оценка дали едно престъпление е "маловажен случай", но той не е доминиращ. В случая, фактите по делото сочат, че подсъдимата държи процесните цигари без бандерол не с цел лично ползване, но извършва и продажба на същите от търговския обект, както и че това не е изолират случай в живота й. Наложеното й административно наказание за държане на цигари без бандерол преди по-малко от година от извършване на престъплението сочи на завишена степен на лична обществена опасност. Не е налице липса или незначителност на вредните последици на извършеното, поради което то не представлява маловажен случай. В горния смисъл е и цитираното в жалбата Р № 373/2011 г. на ВКС, III но. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение