Решение № 10417 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2015 г.

Решение № 10417 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ - Велинград" ЕООД, гр. Велинград против решение № 631/11.12.2014 г. по адм. дело № 713/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на "МБАЛ - Велинград" ЕООД, гр. Велинград срещу писмена покана изх. № 13/29 - 02 - 905/03.07.2013 г. на директора на РЗОК - Пазарджик и е присъдил разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - Пазарджик, чрез юрисконсулт Миков изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с писмена покана изх. № 13/29 - 02 - 905/03.07.2013 г. директорът на РЗОК - Пазарджик е разпоредил "МБАЛ- Велинград" ЕООД, гр. Велинград да възстанови сумата от 22 971,00 лева, получена без основание по клинични пътеки № № 31,33,74,164,183 във връзка с описаните 31 ИЗ, при които не са спазени изискванията на чл. 188, т. 6, б. "а" от НРД 2014 за медицинските дейности. В рамките а назначената проверка контролните органи на РЗОК са установили, че в медицинската документация по всички ИЗ липсват доказателства относно наличието на индикации за хоспитализация. В някои от случаите наличните такива са неясни и нечетливи, като в преобладаващата част не са отразени анамнеза и обективно състояние при хоспитализацията, както и не е осъществена документална преценка за необходимостта от болнично лечение. При дехоспитализацията в историята на заболяването на пациентите не е приложена епикриза. Обосновани са изводите на административния съд, че така направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът е кредитирал с доверие назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, която е обсъдила наличните записи по всяко от ИЗ. Непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки от длъжностни лица на съответната РЗОК (чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване). В случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО и това е установено при проверка на контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Правилно съдът е съобразил, че част от приетите по делото наказателни постановления касаят други административнонаказателни производства по други ИЗ и не следва да се обсъждат в настоящото. Наред с това, отчитайки факта, че всички наказателни постановления са влезли в сила вярно е приел, че същите нямат правоизключващо действие към данните досежно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. На ответната страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Не съществува нормативно определена възможност за присъждане на отделни юрисконсултски възнаграждения за всяка инстанция поотделно, такава не е приета и в тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, поради което на директора на РЗОК не следва да се присъжда второ възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение