Решение № 7289 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2010 г.

Решение № 7289 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Георги Петров Шопов от гр. Кюстендил против решение № 187 от 12.07.2010 г., постановено по адм. д. № 85 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кюстендил. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Кюстендил не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Георги Петров Шопов от гр. Кюстендил против заповед № РД-00-94/22.01.2010 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост, поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, е прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище на адрес гр., в което той е бил настанен по силата на настанителна заповед № 372 от 20.04.2000 г., заедно със съпругата си Калина Цветанова Коцева-Шопова. В мотивите на административния орган е посочено, че наемателят е едноличен търговец и притежава недвижима собственост земеделска земя, неговата съпруга - 1/2 идеална част от жилищен имот в с. Ябълково В мотивите към решението съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на общината е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В обжалваната заповед ясно и конкретно е посочено фактическото основание за издаването й, а именно притежаването на недвижим имот от жалбоподателя и регистрацията му като едноличен търговец, а също така и притежаването на идеална част от жилищен имот от неговата съпруга, което го поставя в категорията на лицата, които нямат право на настаняване в общинско жилище. Съдът е изложил подробни мотиви по това възражение, които настоящата инстанция напълно споделя, същите не следва да се възпроизвеждат отново в касационното решение. Съдът е обсъдил възражението, че жалбоподателят не развива търговска дейност като едноличен търговец, достигнал е до правилен извод, че това обстоятелство, е без правно значение в разглежданата хипотеза. Наличието на имоти нарушава изискването на чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от общинската наредба по чл. 45а от ЗОС, в която се съдържа изискване лицата да не притежават жилище, вила, жилищен или вилен имот или идеални части от такива в населени места от I до VII категория. Тези констатирани от административния орган обстоятелства поставят жалбоподателя в несъответствие с нормативните изисквания за настаняване под наем в общинско жилище. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че Административен съд - Кюстендил е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. т. е. не са налице основания по чл. 209 от АПК за неговата отмяна. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,