Решение № 2077 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2015 г.

Решение № 2077 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2015 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез адв. А. Машев, против решение № 8102 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 7960/2014 г. по описа на Административния съд София-град. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде уважена. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Агенция "Митници" - Централно митническо управление, чрез процесуален представител юрк. Г. Петров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявеният от "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ" ЕАД иск против Агенция "Митници" - Централно митническо управление за сумата от 16 265 лева, представляваща съдебни разноски по н. а. х. д. 2751/2012 г. по описа на СРС и к. н. а. х. д. 2948/2013 г. на АССГ, както и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 2325 лева от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба на 30.12.2013 г., както и законната лихва върху главницата от момента на увреждането до завеждането на исковата молба. За да постанови обжалваният резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни имуществени вреди, които да са непосредствена последица от издаването на отмененото наказателно постановление, като разноски по водене на административнонаказателното дело също не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт. Съдът е посочил, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а са актове, с които се реализира административнонаказателната отговорност, като вид юридическа отговорност, за извършени административни нарушения. АССГ се е позовал и на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г., съгласно което по производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на районния съд по чл. 63 от ЗАНН не се дължи държавна такса. В решението също така е посочено, че при сключване на договор за правна защита и съдействие между адвокат и клиент възникват договорни отношения, като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на една от страните по договора, от където следва, че изпълнение на договорно задължение от едно лице, не може самостоятелно да поради вреди за това лице, които да бъдат репарирани посредством търсене на обективна отговорност от трето лице, външно за това правоотношение. Решението е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводът на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че вредите причинени от него нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Също така обжалваното решение е неправилно и с оглед приетото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС. Неправилно решаващият съд приема, че в случая е неприложим редът за обезщетяване по чл. 203 и сл. от АПК, тъй като наказателното постановление (НП) не представлява административен акт. Действително, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че при сключване на договор за правна защита и съдействие между адвокат и клиент възникват договорни отношения, като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на една от страните по договора, от където следва, че изпълнение на договорно задължение от едно лице, не може самостоятелно да поради вреди за това лице, които да бъдат репарирани посредством търсене на обективна отговорност от трето лице, външно за това правоотношение, следователно направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие НП. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът, касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. При така изложените съображения искът на "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ" ЕАД се явява частично основателен. Предявен е иск за заплащане на обезщетение в размер на 16 265 лева главница за причинени имуществени вреди, законна лихва в размер на 2 325 лева от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба на 30.12.2013 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане. Претендираните имуществени вреди се изразяват в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № 597/10.10.2011 г. на началника на Столична митница в размер на 11 100 лева по договор за правно обслужване от 12.12.2011 г., който се отнася единствено до съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, както и 5100 лева допълнителен хонорар, изплатен изцяло и 50 лева държавна такса. Посочено е, че с влязло в сила решение по н. а. х. д. № 2751/2012 г. по описа на СРС, 111 - ти състав е отменено наказателното постановление. Предвид представените по делото доказателства настоящата инстанция приема, че искът е основателен за сумата от 11 000 лева, за която сума има доказателства, че е действително заплатена. За сумата от 5100 лева няма доказателства да е действително заплатена. На стр. 17 от дело № 54386/2013 г. по описа на СРС е приложен Договор за правно обслужване между "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ" ЕАД и адв. Александър Машев от 12.12.2011 г. В т. 1 от договора е посочено, че предметът му е правно представителство във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 597/2011 г. на Началника на Митница Столична пред СРС и в случай на обжалване пред АССГ. В т. 13 от договора е посочено, че размерът на уговореното между страните възнаграждение е в размер на 11 000 лева и включва процесуално представителство до окончателно приключване на всички производства. В следващата точка е посочено, че при положителен резултат се договаря допълнително възнаграждение в размер на 5100 лева. На стр. 19 и 20 от делото на АССГ са приложени документи - банкови извлечения, от които е видно, че единствено и действително само сумата от 11 000 лева е преведена на адв. Машев на 15.12.2011 г. Неоснователно е искането за присъждане на 50 лева заплатена държавна такса по н. а. х. д. № 2751/2012 г. по описа на СРС и к. н. а. х. д. 2948/2013 г. на АССГ поради факта, че за тези производства такса не се дължи. Отделен въпрос е, че такава не е и внесена. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът по исковата молба следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 000 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалването на НП пред СРС и АССГ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на СРС, с което е отменено НП - 04.07.2013 г. (дата на постановяване на окончателното решение на АССГ), а не от датата на заплащане на адвокатското възнаграждение - 15.12.2011 г., както неоснователно се претендира в исковата молба. В този смисъл е т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Агенция "Митници" - Централно митническо управление да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), във връзка с отменено по съдебен ред наказателно постановление № 597/10.10.2011 г., ведно със законната лихва от 04.07.2013 г. (датата на влизане в сила на решението на Административен съд - София-град) до окончателното й изплащане, като исковата претенция до пълния й размер от 16 265 лева следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1025 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар и за двете инстанции, съгласно приложен на стр. 21 от делото на АССГ Договор за правно обслужване, както и приложени на стр. 23 и 24 банкови извлечения за извършен превод на 02.08.2013 г. Тук е редно да се посочи, че в Договора за правно обслужване е посочена сумата от 2300 лева, но са представени доказателства за заплатени само 1000 лева адвокатско възнаграждение, поради и което само този размер следва да се присъди. Не следва да бъде уважавано възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар, защото сумата от 1000 лева е за двете инстанции - т. е. по 500 лева за всяка една инстанция, поради и което настоящият състав не счита тази сума за прекомерна. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение