Решение № 874 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Леон Карс ЕООД, ЕИК 202188058, със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, [улица], чрез адв. С. Желязкова, срещу Решение 879/27.06.2024 г., постановено по адм. дело 326/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно приложението на методите за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 и чл. 74 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета. В тази насока твърди, че не е извършена обективна преценка на доказателствата по делото, включително не е взета предвид назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която опровергава напълно резултатите от обмена на информация с швейцарските митнически власти. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което процесният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Съображения за неоснователността ѝ излага юрк. Сърбинска в писмено становище по хода на делото, с което моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност релевира възражение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение, без да сочи конкретни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Шумен е било Решение 32-562552/20.09.2023 г. към митнически декларации (МД) MRN 20BG002005043037R6/09.11.2020 г.; 20BG002005045341R5/10.12.2020 г.; 20BG002005046776R7/30.12.2020 г.; 21BG002005050639R0/19.02.2021 г.; 21BG002005057172R4/15.05.2021 г.; 21BG00200505924R2/09.06.2021 г. и 21BG002005066643R4/29.09.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 70, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки; определена е нова митническа стойност и данъчна основа за всяка от стоките по МД, съгласно к. 5 и к. 7 от Таблица 4 и са установени публични задължения за досъбиране в общ размер на 92 631,16 лв., в т.ч. на мито в размер на 31 455,30 лв. и ДДС в размер на 61 175,86 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. При последващ контрол е отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Действията са предприети с оглед на възникналите съмнения по отношение на отбелязаната цена в представените при вноса документи за покупка на стоките употребявани автомобили, декларирани от Леон Карс ЕООД за поставяне под режим допускане за свободно обращение. Процедурата по обмен и полученият отговор от швейцарската митническа администрация с писмо с вх. 32- 140639/11.04.2023 г. са разгледани по отделни пунктове в решението. В отговора се посочва, че подписите върху представените от българска страна фактури са фалшиви и са приложени заверени копия на фактурите за продажба с издател Е.С. Export Center SA и получател Леон Карс ЕООД (с изкл. на фактура от 18.12.2020 г., за автомобил марка: MERCEDES-BENZ, модел S350, шаси WDD2221331A197849, при която получател е Магна Ойл ЕООД). Със съобщение от 04.07.2023 г. дружеството-касатор е уведомено по реда чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение от митническия орган, като в указания срок не е изразено становище. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено като част от доказателствения материал в с.з. на 18.04.2024 г. За изясняване на фактическата обстановка с оглед на представените документи в превод на български език от съда е поставена допълнителна задача към вещото лице. При изслушването на експерта в с.з. на 28.05.2024 г. е установена идентичност на направените изводи. Основната и допълнителната ССЕ са кредитирани по същество като обективни, компетентни и съответстващи на доказателствения материал. За да отхвърли оспорването срещу административния акт, първоинстанционният съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, въз основа на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и при спазване на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, касаещи приложимите правни разпоредби при определянето на митническата стойност на стоките съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. Направен е извод, че в случая митническите органи са приложили правилно реда по чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства за действителната продажна стойност на всеки един от автомобилите, вкл. данни и документи към отговора на швейцарските митнически власти, които не могат да бъдат дискредитирани при съвкупната преценка на обстоятелствата по делото. Проверката в тази насока е извършена от компетентен държавен орган и е удостоверена по надлежния ред. На следващо място в съдебното решение е отчетена липсата на предпоставките за претендираното преференциално тарифно третиране, произтичащо от чл. 56, §2, б. г Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, и мотивите за невъзможност митническата стойност на стоката по МД 30.12.2020 г. да се определи на база уредените вторични методи при изследване на относимите компоненти. Така постановеното решение от Административен съд Шумен е валидно, допустимо и правилно. Установените факти по същество от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е взел предвид всички оплаквания и ангажирани доказателствени средства от жалбоподателя като е приложил правилно материалния закон. Наведените възражения в касационната жалба са изцяло неоснователни. В изложените съдебни мотиви (стр. 7-10 от решението), е даден логичен и правно обоснован отговор на главните спорни въпроси по делото, свързани с преценката за спазване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност по процесните МД и съответно, налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. По приложението на Регламент (ЕС) 952/2013 е съобразена фактическата разлика между преобладаващата част от случаите, при които митническата стойност е определена от органа въз основа на договорната стойност на стоката по чл. 70 и чл. 71 от регламента или по МД с MRN 20BG002005043037R6/09.11.2020 г.; 20BG002005045341R5/10.12.2020 г.; 20BG002005046776R7/30.12.2020 г.; 21BG002005050639R0/19.02.2021 г.; 21BG002005057172R4/15.05.2021 г.; 21BG00200505924R2/09.06.2021 г., 21BG002005066643R4/29.09.2021 г. и от друга страна, хипотезата на липсваща база за определяне на стойността на стока 1 по МД с MRN 20BG002005046776R7/30.12.2020 г. (MERCEDES-BENZ, модел S350, шаси WDD2221331A197849, за който според приложената фактура от 18.12.2020 г. получател е Магна Ойл ЕООД). В този смисъл доводите в касационната жалба са изцяло бланкетни, тъй като не е налице разграничение на основанията за определянето на нова митническа стойност за стоките по МД, съгласно к. 5 и к. 7 от Таблица 4 в Решение 32-562552/20.09.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. Правилен е изводът на административния съд, че митническите органи са обосновали съмненията, определяйки митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и приложените фактури от E. C. Export Center SA към отговора на митническите власти на Конфедерация Швейцария. Настоящата касационна инстанция не споделя наведените твърдения в касационната жалба по отношение на допустимостта и резултатите от осъществената процедура по линия на международното сътрудничество на основание Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. В случая не е въведено изискване или задължение, както счита касаторът, да бъде търсен изричен отговор от швейцарските власти коя фактура е достоверната тази на високата стойност или тази на ниската стойност. Заключението в тази насока е от компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши съвкупна преценка на установените факти и събраните доказателства по делото. Предоставянето на помощ при отправено искане от страна на запитващия орган (чл. 3), формата (чл. 6), реда за изпълнение (чл. 7), изключенията от задълженията (чл. 9), вкл. поверителността (чл. 10) и целите за ползване на получената информация (чл. 11), са част от предметния обхват на чл. 2 от Допълнителния протокол за осигуряване правилното прилагане на митническото законодателство, и по-специално като се предотвратяват, разкриват и разследват нарушения на това законодателство. Информацията и съответните документи, както е уточнено в мотивите на съдебното решение, могат да се използват от договарящите страни в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство чл. 11 от Допълнителния протокол. Разколебаващи защитната теза на касатора са твърденията, че съдът е игнорирал заключенията на ССЕ и констатациите на вещото лице, установяващо платените по банков път суми на продавача за процесните автомобили. В двете експертни заключения основно (на л. 176-206 от делото) и допълнително (на л. 323-337 от делото), в.л. Н. Константинов е посочил изрично, че водената счетоводна отчетност от Леон Карс ЕООД не дава възможност да бъдат конкретизирани плащанията по фактурите; направените плащания през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. към E. C. Export Center SA са спорадични и не съответстват на конкретни фактури; дружеството извършва множество плащания в брой чрез физически лица към доставчици, като не се конкретизират в РКО доставчиците, на които се плаща и лицата, получили сумите в какви отношения са, липса на аналитичност, несъответствие дори между платената цена за стоката и декларираната стойност по процесните МД в двата варианта на приложените фактури по делото. Извършената съпоставка с констатациите от ССЕ и отговорите на вещото лице е в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента. В чл. 140, § 1 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя стойност. При безспорно установените факти законосъобразно съдът е приел, че са налице условията по чл. 140, § 1 Регламент за изпълнение във вр. с Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката, респективно не е налице основание да бъде призната декларираната от вносителя преференция по чл. 56, § 2 б. г Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването. При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,