Решение № 5945 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11546/2018 г.

Решение № 5945 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11546/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аджибадем сити клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас против решение № 1437 от 18.07.2018 г. по адм. д. № 1178 по описа за 2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-02-304 от 24.04.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост и нарушение на материалния закон поради погрешно възприемане на фактите и обстоятелствата по делото, неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми и излизане от обхвата на разпоредената със заповед № РД-25-204/07.02.2018 г. проверка, погрешно посочване от проверяващите на чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО като основание за възстановяване на суми. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Бургас, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е писмена покана изх. № 29-02-304 от 24.04.2018 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Бургас, по реда на чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с която "Аджибадем сити клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас" ООД – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 020970 от 05.05.2017 г., е задължена да възстанови получени суми за лечение в общ размер на 4 068 лв. по две истории на заболяване (ИЗ) - ИЗ 100 от 17.01.2018 г. до 18.01.2018 г. по клинична пътека (КП) № 20 и ИЗ 19 от 04.01.2018 г. до 05.01.2018 г. по КП № 17 С постановеното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената писмена покана без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По отношение на ИЗ 100 по КП № 20 "Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания" е констатирано, че са извършени изследвания на хемоглобин, еритроцити, но в медицинската документация не е отбелязана придружаваща диагноза - анемия, като липсват препоръки за същата, допълнителни изследвания ЖСК, морфология на еритроците, както и консултация с хематолог. Прието е нарушение на чл. 342 от НРД МД за 2017 г., в сила от 01.04.2017 г., тъй като не е извършено комплексно лечение, включващо основно и придружаващо заболяване и усложненията. Във връзка с констатациите по ИЗ 19 по КП № 17 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания" след установени повишени стойности на тромбоцити не е проведена консултация с хематолог, а пациентът е дехоспитализиран преди изтичане на престоя по КП. И в този случай съдът е установил нарушение на чл. 342 от НРД МД за 2017 г. Сумите подлежат на възстановяване по реда на чл. 76а от ЗЗО, приложим по силата на препращащата норма на чл. 399 от НРД МД за 2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установява твърдяното в касационната жалба неправилно прилагане на специалните административнопроизводствени правила за издаване на писмена покана. Оспорената писмена покана съответства на изискванията за форма и съдържание, като фактическите и правните основания за издаването й са подробно изложени в придружаващите я документи. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В случая проверката е била наредена със заповед № РД-25-204 от 07.02.2018 г., в която са посочени двама контрольори от отдел ДКИОД в РЗОК – Бургас. Неоснователно е оплакването, че длъжностните лица контрольори са се отклонили от поставените им задачи и са извършили проверка, която не е била разпоредена. С т. 1 от заповед № РД-25-204/07.02.2018 г. е поставена задача да се извърши контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2017 г., а също и на ЗЗО по отношение на дейности месец януари 2018 г. – медицински изделия. Всички установени факти във връзка с извършените хоспитализации с оглед изискванията на НРД за медицинските дейности за 2017 г. са подробно изложени в констативен протокол № 153 от 10.02.2018 г., съставен на основание чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Допуснатите технически грешки в протокол № 153 при изписване на датата на съставянето му – 10.01.2018 г. вместо 10.02.2018 г., както и при посочване на правното основание за възстановяване на суми - чл. 76б от ЗЗО вместо чл. 76а от ЗЗО, не са се отразили върху верността на констатациите на извършилите проверката контрольори. Обстоятелството, че констатациите по едната ИЗ се отнасят за период на хоспитализация 17.01.2018 г. - 18.01.2018 г., насочва до извод за очевидна неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че проверката е била извършена преди 10.01.2018 г. Адресатът е получил копие от протокола на 12.02.2018 г. и е имал възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Не се установяват твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Действително, в мотивите на съдебното решение са допуснати неточности при посочване на вида на проверката и длъжностите на лицата, които са я извършили, но тези фактически грешки не са се отразили върху фактическите констатации на съда и крайните му изводи при прилагането на относимите правни разпоредби. Като неоснователни се преценяват доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 342 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (отменен от 01.04.2018 г.), съгласно която Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. При извършения анализ на събраните по делото доказателства е установено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ не е изпълнил изискването за провеждане на комплексно лечение по две истории на заболяване. По КП № 20 "Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания", ИЗ № 100, лечебното заведение не е осъществило комплексно лечение на придружаващото заболяване – анемия и не са дадени препоръки за нея. По КП № 17 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания", ИЗ № 19, лицето е било изписано преди завършване на КП, както и без да проведена консултация с хематолог. Нарушени са на нормативните изисквания за провеждане на комплексно лечение, което обосновава основанието по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване, за възстановяване на неоснователно получените суми. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,