Решение № 16722 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2019 г.

Решение № 16722 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - отм.). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез гл. юрисконсулт А. Пилев срещу Решение № 167 от 18.06.2019 г., постановено по адм. д. № 134 по описа за 2019 г. на Административен съд- Кърджали, с което е отменено Решение № РС-139-16-005/23.01.2019 г. на КПКОНПИ и комисията е осъдена да заплати на А. Юсуф разноски по делото в размер на 310 лева. Изложени са подробни съображения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-А. Юсуф, представляван от адв. Хабиб, оспорва жалбата и развива подробни съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд– Кърджали е отменил Решение № РС-139-16-005/23.01.2019 г. на КПКОНПИ, с което комисията е установила по отношение на А. Юсуф, в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); , конфликт на интереси за това, че като кметски наместник в кметство Горско Дюлево, община Момчилград, на 26.03.2015 г., е подписал протокол за разпределение на имотите с НТП ливади, мери и пасища в землище с. Горско Дюлево за земеделски стопани за 2015 г. в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от ЗПУКИ (отм.); , както и за неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); в периода 06.01.2012 г. до 09.11.2015 г. във връзка с извършеното на 26.03.2015 г. подписване на протокол за разпределение на имотите с НТП ливади, мери и пасища в землище с. Горско Дюлево за земеделски стопани за 2015 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.);. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 22ж, ал. 2 и ал. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ – в сила до 23.01.2018 г.), както и на чл. 26 от същия закон. Решението е неправилно. Административното производство е започнало през 2016 г. по сигнал, вписан в регистъра на сигналите с рег. №С-2016-139/04.07.2016 г., впоследствие индивидуализиран като С-2016-139/04.07.2016 г. В хода на производството през 2016 г. са събрани доказателства, приложени в административната преписка и описани в мотивите на съдебното решение. На основание чл. 26 ЗПУКИ (отм.); , А. Юсуф, е поканен за изслушване пред КПУКИ, Проведено е заседание на 18.08.2016 г., обективирано в Протокол № 54, на което той е изслушан и представил писмено доказателство- протокол за разпределение на земеделски имоти в с. Каменец, община Момчилград. На 13.09.2016 г. било проведено ново заседание на комисията, обективирано в Протокол № 55, на което бил обсъден подаденият сигнал и събраните по него доказателства, но не бил приет предложеният проект за установяване на конфликт на интереси, т. е. решение по чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ, поради липса на изискуемото по чл. 22ж, ал. 2, изр. 2 ЗПУКИ мнозинство. По искане на комисията са представени заверени преписи от Заповед № РД-19-82/09.03.2015 г., издадена от кмета на община Момчилград и протокол за разпределение на имотите с НТП - ливади, мери и пасища в землището на с. Горско Дюлево, както и данни за датата на публикуване на посочения протокол в интернет сайта на община Момчилград. В преписката се намира и писмо, изх. №С2016-139#8/16.09.2016 г., издадено от вр. изп. дл. председател на КПУКИ/л. 75 от първ. дело/, в което се посочва, че решението не е прието поради липса на изискуемото от чл. 22ж, ал. 2, изр. второ от ЗПУКИ, мнозинство, но се отбелязва, че проектът на решение ще бъде разгледан отново на заседание на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси след попълване на състава й по предвидения от закона ред. След повече от две години е постановено и Решение №РС-139-16-005/23.01.2019 г. на КПКОНПИ, Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ гласи: "Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.; отм., бр. 38 от 2012 г./, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от Комисията". Първоинстанционният съд, предвид датата на образуване на административното производство, е приел, че производството по установяването на конфликт на интереси е било неприключено към влизането на закона в сила, при което са приложими правилата на отменения ЗПУКИ, а актът правилно е издаден от КПКОНПИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или за липса на конфликт на интереси. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал С-2016-139/04.07.2016 г. с неприемането на решението по Протокол № 55 от 13.09.2016 г., първоинстанционният съд е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, се отнася само до неприключилите производства. Ако решението по Протокол № 55 бъде квалифицирано като приключващо производството, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , то ново произнасяне по сигнала би било допустимо в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. Административният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за правния спор, като не е обсъдил и пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ и произнасянето на комисията през 2019 г., което обстоятелство, разгледано в контекста на административното производство, представлява изключително дълъг период от време. Съдът не е дал необходимите указания към административния орган да посочи дали е било проведено ново заседание на комисията, предвид наличното по делото писмо, че проектът на решение ще бъде разгледан отново на заседание на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси след попълване на състава й по предвидения от закона ред, както и какви са причините, довели до продължаване на срока и до ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК. Видно от доказателствата по делото, съдът, със свое разпореждане от 09.04.2019 г. е указал на касатора доказателствената му тежест, като изрично е посочил и задължението да докаже изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта. Задължението на съда обаче за указване на доказателствената тежест е различно от задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно чл. 171, ал. 4 от АПК за указване, че за някои обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на обстоятелството дали е проведено заседание на комисията, на което да е взето решение с необходимото мнозинство по сигнала е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало, след констатиране на този пропуск/ неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, да укаже на страната, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан. Вярно е, че съдът не би могъл да знае нито номер на протокола от такова заседание, нито дали той съществува, но това са въпроси, относими към съществото на спора, а не към задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. Ясно доказателство за неизпълнението на това задължение на съда е представянето пред касационната инстанция на Протокол № 865 от 23.01.2019 г. на 5-членен състав на КПКОНПИ, в който с 5 гласа "за" е взето решение за установяване конфликт на интереси по отношение на А. Юсуф. Съдът, като не е указал на страна, че за важно за предмета на делото обстоятелство не сочи доказателства, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 171, ал. 4 от АПК. Нарушението е съществено, защото е на норма, която е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, би могъл, видно от представения с касационната жалба Протокол № 865/23.01.2019 г., да достигне и до друг правен извод. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство съгл. чл. 220 от АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се извърши преценка на годността на представените от органа доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Произнасяне по присъждането на разноски за страните, предвид връщането на делото на административния съд, не се следва. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,