Решение № 10775 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2013 г.

Решение № 10775 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуален представител, срещу решение № 3768/19.03.2013 г. по адм. дело № 1828/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, отменящо § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, обнародвана в ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., с който се изменя чл. 9, ал. 9 от същата Наредба по жалба на Николай Йорданов Баташки. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му включително и в частта за разноските като прекомерни по размер, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Николай Йорданов Баташки, жив. в гр. София, лично в съдебно заседание и чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел, че жалбоподателят Баташки като участник в конкурс за частни съдебни изпълнители, има непосредствен, пряк и личен интерес да оспори § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. Жалбата му е приета за основателна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители не е публикуван на интернет страницата на Министерство на правосъдието. Няма мотиви към проекта, нито доклад по него. Наредбата е издадена от Министъра на правосъдието, изпратена е за обнародване в ДВ на 10.11.2011 г. и е обнародвана на 15.11.2011 г. Предвид така установените факти съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, изискваща публикуване на проекта за нормативен акт от съставителя му на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14 - дневен срок за предложения и становища по по проекта преди внасянето за издаване или приемане от компетентния орган. Вследствие на нарушението заинтересованите лица, включително и Камарата на частните съдебни изпълнители, не са могли да представят своите предложения и становища, а още по-малко те да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 77 от АПК. Невземането на становището на Камарата на частните съдебни изпълнители по проекта е в нарушение и на нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители. Нарушена е и разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, според която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган, а в случая независимо от липсата на мотиви и доклад, проектът на нормативния акт е приет от компетентния орган. Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Единственото конкретизирано оплакване на касатора, е че според него в мотивите на съдебното решение е посочено само едно процесуално нарушение - непубликуването на проекта на интернет - страницата на Министерство на правосъдието, което в случая е съществено. Твърдението не кореспондира с цитираните по-горе мотиви, в които са описани множество нарушения, преценени в своята съвкупност като съществени, а това по чл. 28, ал. 3 от ЗНА - и като самостоятелно основание за отмяна на нормативния акт. Преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената част от нормативния акт поради допуснати съществени административнопроизводствени нарушения е правилна, тъй като са нарушени всички изброени от него разпоредби, свързани с правото на заинтересованите лица да се информират за проекта, да формулират становища и същите да бъдат обсъдени от компетентния орган. Отделно от изложеното в решението, което се споделя и от настоящия съдебен състав, следва да се посочи, че в чл. 10, ал. 1 ЗЧСИ се съдържа императивно изискване условията и реда за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители да бъдат определени с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата. При извършената проверка на правилността на решението настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на Баташки. Действително диспозитивът на съдебното решение кореспондира с формулировката на предмета на жалбата на първата й страница. На втора страница, втори абзац и трета страница, трети абзац от жалбата са развити и съображения за незаконосъобразност на изменението на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, която също е изменена с оспорения параграф 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. В петитума на последната страница от жалбата е формулирано искане за отменяне на целия § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г., с който се изменя чл. 9 от същата Наредба. Видно от оспорената Наредба с § 2 се изменят чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1 от 2006 г., като съдът се е произнесъл единствено по изменението на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1 от 2006 г., но не и по това на чл. 9, ал. 1 от нея. Тази непълнота на първоинстанционното решение може да бъде преодоляна по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК от първоинстанционния съд, но не и в настоящето касационно производство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените разноски - заплатени държавни такси и адвокатски хонорар. Недопустимо е възражение за прекомерност на присъденото от първата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение да се прави за пръв път с касационната жалба, същото не е направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което не следва се обсъжда дали е налице прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 500 / петстотин/ лева заплатен адвокатски хонорар, платим от Министерство на правосъдието. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия