Решение № 3613 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2010 г.

Решение № 3613 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция срещу решение № 610 от 24.03.2010 г., постановено от Административен съд София-град, Второ административно отделение, 37-ми състав по адм. д. № 7513/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът ЕТ "Стемо - Стоян Димитров" излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД-/1202 от 05.08.2009 г., в частта с която изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказал да финансира заявление за подпомагане ид. № 20/121/01864 по мярка за подпомагане 121 - Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че отказа за финансиране е по приложение на текста на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в редакцията действала до изменението на наредбата, обнародвано в Държавен вестник бр. 206/2008 г., в сила от 23.12.2008 г. Съдът е приел, че законосъобразността на оспорения административен акт следва да се прецени с оглед на материалния закон, действал към момента на постановяването му, поради което текста в тази редакция не е бил приложим. При постановяване на отказа за финансиране административния орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г., която предвижда, че при кандидатстване за отпускане на финансова помощ по мярка 121 размера на земята/площта се доказва по един от два алтернативни начина, в това число и с документ за собственост и/или ползване на земята, когато отпускането на финансовата помощ е за инвестиции, свързани с трайни насаждения или за инвестиции в оранжерии и гъбарници. В случая кандидата е удостоверил право на собственост по начина предвиден в чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г., поради което административния орган не е имал основание да откаже отпускане на финансовата помощ. По тези доводи съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Основните доводи на касационния жалбоподател са свързани с приложимия материален закон по който следва да се прецени съответствието на кандидата с критериите за допустимост, заложени в Наредба № 8/03.04.2008 г. Касационният жалбоподател мотивира доводи, че преценката следва да бъде извършена при съобразяване на редакцията на нормативния акт, действала към момента на подаване на заявлението за предоставяне на финансова помощ, а не тази, действала към момента на постановяване на обжалваната заповед. Настоящият състав прецени тези доводи като неоснователни. Административното производство е започнало по искане на ЕТ "Стемо - Стоян Димитров", подадено на 27.10.2008 г. за финансово подпомагане, уредено в Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.. В раздел втори от наредбата е детайлизирана цялостна процедура по разглеждане на заявленията за подпомагане. Тя започва с извършване на административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане. Преминава през разглеждане от Експертна комисия за осигуряване на прозрачност. Завършва с одобряване или отхвърляне на заявлението - чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. Последното съставлява индивидуален административен акт, който се издава от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. При оспорване за законосъобразност на индивидуалния административен акт се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно изричната разпоредба на чл. 141, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспорената заповед е издадена на 05.08.2009 г., поради което преценката за законосъобразност следва да се съобрази с редакцията на приложимата норма към момента на издаване на административния акт. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. когато се кандидатства за отпускане на финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в чл. 4, ал. 1, с растителни продукти, размерът на земята/площта, от която се добиват тези продукти, се доказва по един начините, предвидени в т. 1 и т. 2, а именно с регистрацията на кандидатите по чл. 13, ал. 1, т. 1 и съответно членовете на организацията по чл. 13, ал. 1, т. 2 в ИСАК по реда на Наредба № 105 от 2006 г., когато те имат право на регистрация по реда на същата наредба или с документи за собственост и/или ползване на земя и/или друг вид недвижими имоти, в случай че се кандидатства за отпускане на финансова помощ за инвестиции, свързани с трайни насаждения, или за инвестиции в оранжерии и гъбарници, както и във всички случаи извън тези по т. 1. С оспорения акт е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане, като мотивите на заповедта са съобразени с редакцията на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г., която към този момент е отменена. Продължаване на действието на отменен нормативен акт или прилагането им към незавършени правоотношения следва да е изрично предвидено в преходна разпоредба към нормативния акт за изменение и допълнение. След като такава възможност не е изрично предвидена в наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8/03.04.2008 г., то следва извода, че за неприключилите административни производства се прилагат правилата, предвидени в действащия след изменението нормативен акт. Освен това, ако при извършената проверка административния орган е констатирал нередовност или липса на документи или непълнота и неяснота в заявените данни и посочените факти е следвало да уведоми кандидата и да му даде срок за отстраняване на нередовността, което в случая не е било сторено. Настоящият състав приема, че в случая дата на подаване на заявлението за подпомагане е ирелевантен факт при преценяване на законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като с наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8/03.04.2008 г. не е предвидено, че започналите производства се довършват по досегашния ред. Заповедта е следвало да се съобрази с действащата нормативна уредба, както правилно е приел решаващият съд. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото за тази инстанция, тъй като такова искане е направено своевременно преди приключване на устните състезания. От представените доказателства - договор за правна защита и съдействие, е видно, че размера на действително направените разноски за тази инстанция е 100 лв, какъвто е размера на платената сума от договорения хонорар. В този размер следва да се уважи искането за присъждане на разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение