Решение № 285 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1534/2026 г.
ВКСII търговско отделение27.10.2026 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. П. М. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 336 от 22.12.2025 г. по в. гр. д. № 537/2025 г. на Пернишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на С. П. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 336 от 22.12.2025 г. по в. гр. д. № 537/2025 г. на Пернишки окръжен съд, потвърждаващо решение № 510 от 28.05.2025 г. по гр. д. № 6889/2024 г. на Пернишки районен съд в частта, с която е признато за установено по предявените от „МКИ Билд Груп“ ЕООД, [населено място], общ. Ковачевци, обл. Перник искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че молителят му дължи сумите 11 250 лв. и 3 016.57 лв. – заплатен от дружеството на 30.07.2024 г. и на 25.09.2024 г. данък върху ликвидационния дял на С. П. М., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.10.2024 г. до окончателното им погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5899/2024 г. на Пернишки районен съд. Молителят поддържа, че в хода на производството по в. гр. д. № 537/2025 г. на Пернишки окръжен съд съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които, заедно с възникналите непредвидими и непредотвратими препятствия за явяването на процесуалния му пълномощник адвокат Т. М. от Софийска адвокатска колегия в съдебно заседание на 20.11.2025 г., са довели до ограничаване правото му на защита поради невъзможност да участва в съдебното производство и да представи допустими и относими към предмета на спора доказателства, възникнали 20 дни преди съдебното заседание. Като обстоятелства, обосноваващи заявените основания за отмяна, са посочени: постъпването на адвоката в болница на 10.11.2025 г. за извършване на биопсия от белия дроб; невъзможността за придвижване и изпитваните силни болки в периода на възстановяване след извършената на 11.11.2025 г. процедура, в т. ч. и след изписването му от болницата на 19.11.2025 г., т. е. един ден преди датата на съдебното заседание; отказът на съда да уважи подадената от адвокат М. молба за отмяна на определението за даване ход по съществото на спора, с оглед събиране на релевантни за делото доказателства. Ответникът по молбата – „МКИ Билд Груп“ ЕООД, [населено място], общ. Ковачевци, обл. Перник – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 24.04.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. От приложеното в. гр. д. № 537/2025г. на Пернишки окръжен съд, по което е постановено атакуваното влязло в сила решение, се установява, че: В производството по посоченото дело настоящият молител С. П. М. е представляван от адвокат Т. М. от Софийска адвокатска колегия; Делото е разгледано в едно открито заседание на 20.11.2025г., за което въззивникът е призован чрез своя процесуален представител на 07.11.2025 г.; На заседанието не е присъствал нито самият въззивник С. М., нито представляващият го адвокат Т. М.. С молба вх. № 7421 от 20.11.2025 г., в която са изложени причини от здравословен характер (с приложени медицински документи – епикриза и болничен лист) за невъзможността на адвоката да се яви в съдебно заседание, е заявено искане за отмяна на дадения ход по съществото на спора, с оглед приемане на представеното с молбата решение № 272 от 30.10.2025 г. по в. гр. д. № 486/2025 г. на Пернишки окръжен съд, постановено между страните във връзка с процесните отношения и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на реално изплатения на ищеца ликвидационен дял, след съобразяване на представеното съдебно решение между тях. Към молбата са представени медицински документи – епикриза от 19.11.2025 г., издадена от УМБАЛ „Лозенец“, Клиника по кардиохирургия и болничен лист от същата дата, от които се установява, че: на 10.11.2025 г. адвокат Т. М. е постъпил в болница за белодробна биопсия; такава манипулация му е извършена на 11.11.2025 г. и на 19.11.2025 г. е изписан за медикаментозно домашно лечение при спазване на хигиенно-диетичен режим. С определение № 954 от 16.12.2025 г. по в. гр. д. № 537/2025 г. Пернишки окръжен съд е оставил без уважение молбата за отмяна на дадения ход по същество. С оглед данните в болничния лист и епикризата, е приел, че предписаният на адвокат Т. М. режим на лечение след изписването му от болница е допускал свободното му придвижване, поради което същият е имал времева възможност и е бил длъжен да организира ефективно защитата на представляваната от него страна. Така е стигнал до извода, че не е доказано наличието на непреодолима пречка, която да е възпрепятствала адвокат М. за своевременното му явяване в зала или за уведомяване на съда за невъзможността му за това. Съдебният състав е взел предвид също неявяването и на страната в съдебно заседание, при липса на твърдения за невъзможността й да се яви лично, като е посочил, че за отлагане на делото разпоредбата на чл. 142 ГПК изисква страната и пълномощникът й едновременно да са възпрепятствани от особено непредвидено обстоятелство. С оглед на горните данни, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от молителя основания за отмяна на атакуваното въззивно решение. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни хипотези, при които влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна: когато страната, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, е била лишена от възможност да участва в делото; когато страната не е била надлежно представлявана и когато страната не е участвала нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Съгласно разясненията в т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС: Общото между тези отменителни основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса; Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие, второто основание – когато страната не е била надлежно представлявана поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие, а последното основание – когато страната не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства; Това са такива пречки, които страната или повереникът й не са могли да преодолеят, като природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. На първо място, в случая не може да се счете, че неучастието на страната в откритото съдебно заседание на 20.11.2025 г. – лично или чрез адвоката й – е резултат от допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила. Напълно обосновано решаващият съдебен състав е отказал да отмени определението за даване по същество, като е приел, с оглед предписания му режим на лечение, че пълномощникът на въззивника е имал достатъчно време и възможност, след изписването си от болница, да организира ефективно защитата на своя клиент. Наличието на такава обективна възможност се установява от действията на самия адвокат, описани подробно от него в молбата за отмяна – на 20.11.2025 г. адвокат М. се е обърнал за съдействие към друг адвокат да се яви вместо него в насроченото на тази дата съдебно заседание (адвокат Н. Б., която е била запозната с фактическите обстоятелства по спора между страните); поради това, че адвокат Б. не е успяла да пристигне навреме за заседанието, непосредствено след него, двамата адвокати са изготвили молба за отмяна на определението за даване ход по същество с искания за събиране на доказателства, която адвокат М. е подписал и изпратил до съда по електронен път през ЕПЕП. Дори да не е бил в състояние да се яви в съдебно заседание поради затруднения в придвижването (макар, че от предписания режим на лечение „домашен-амбулаторен“ такъв извод не може да бъде направен), адвокат М. е могъл да предприеме посочените действия за организиране на заместването си в съдебно заседание или поне да уведоми съда за невъзможността да се яви на същото и да поиска неговото отлагане по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК чрез подаване на молба по електронен път през ЕПЕП, веднага след изписването си от болница на 19.11.2025 г. (а не на следващия ден), което очевидно е било във възможностите му, доколкото тези действия не са изисквали физическа активност от негова страна. Ето защо, крайният извод на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, приложими съответно при преценката за отмяна на определението за даване ход по същество, е правилен (независимо от грешно приложената отменена редакция на нормата, с оглед на която съдебният състав неоснователно е взел предвид липсата на доказателства за невъзможността и на самата страна да се яви в съдебно заседание). На второ място, не може да се приеме, че неучастието на молителя в съдебното заседание на 20.11.2025 г. чрез повереника му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. За съдебното заседание страната е била призована редовно чрез процесуалния й пълномощник адвокат Т. М. на 07.11.2025 г. Доколкото постъпването на адвоката в болница на 10.11.2025 г. е било планирано, а не внезапно (факт, признат от самия него в молбата за отмяна), същият е бил длъжен своевременно да организира защитата на своя клиент за предстоящото разглеждане на делото в съдебно заседание на 20.11.2025 г. – чрез заместването му от друг адвокат или чрез депозиране на молба за отлагане на делото. Ирелевантно в това отношение е съществувалото у адвоката убеждение и очакване (базирано на опита му от предходна подобна медицинска интервенция и на уверенията на лекарите), че след една седмица ще може да изпълнява нормално работните си ангажименти. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав: