Решение № 68 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г.

Решение № 68 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 1268/2008 г. по описа на Окръжен съд - В., отмяна на постановеното по него решение от 26.09.2008 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от действуващия процесуален закон. В съдебното заседание на 5.02.2009 г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който аргументира позицията си с несъблюдаване от първостепенния съд на материалноправните норми, очертаващи институтите на реална съвкупност от престъпления и рецидив и обосноваващи приложение на принципа на най-благоприятното за осъдения, съчетание. К. К., редовно уведомен и след изрично направено изявление че не желае да участвува в настоящото съдебно производство, не се явява. Неговите законни интереси и процесуални права се охраняват от служебен защитник, който пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 1.07.2008 г. по нчд № 2417/2008 г., Варненски РС е оставил без уважение предложението на РП-В. за групиране на наложените наказания на К. М. К. по нохд № 3899/2003 г., нохд № 4891/2003 г. и 3337/2005 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. С решение от 26.09.2008 г. по внчд № 1268/2008 г. В. ОС отменил първоинстанционния съдебен акт и определил общо наказание по нохд № 4891/2003 г. и нохд № 3337/2005 г. - една година лишаване от свобода. Атакуваното по реда на извънредния способ за съдебен контрол, решение е постановено в нарушение на материалния закон. С определение от 19.01.2004 г. на РС - гр. В. по нохд № 4891/2003 г. е одобрено споразумение, с което на К. К. е наложено наказание, за извършено на 14.03.2003 г. престъпление по чл. 198 НК-лишаване от свобода за срок от две години, с приложение на института на условното осъждане. С присъда по нохд № 3839/2003 г., влязла в сила на 26.04.2005 г. е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице и за осъществено на 6.09.2002 г. престъпно посегателство по чл. 198 НК, като му е определена наказателна санкция - една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим. С последващо определение, постановено по реда на чл. 414з, ал. 7 НПК по нохд № 3337/2005 г. на РС - В., в сила от 17.07.2005 г. К. К. е осъден на пробация за извършени на 24.07.2004 г., престъпни деяния, субсумиращи се от правните норми на чл. 131, ал. 1, т. 12 и чл. 325, ал. 2НК, като индивидуализираното наказание впоследствие е частично заменено с лишаване от свобода, в размер на три месеца. Визираните престъпни посегателства, предвид времевите параметри на тяхното осъществяване и при преценката им в контекста на датите на придобиване юридически стабилитет на обявените съдебни актове, сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реалната съвкупност от престъпления за някои от престъпните деяния и индицират на наличие на рецидивно престъпно поведение за други, включени в обхвата на престъпната дейност. Видно от фактическите данни по делото и обезпечаващия същите, доказателствен материал, престъпленията-обект на нохд № 3337/05 г. са осъществени при условията на рецидив спрямо престъпното посегателство по нохд № 4891/2003 г. и са в реална съвкупност с престъпното деяние по нохд № 3839/2003 г., като същевременно с това престъпните посегателства, предмет на разглеждане по последните две дела, са извършени в съвкупност помежду си. Подобни изводи аргументират позиция за усложнена форма на множество престъпления, някои от които реализирани едновременно в реална съвкупност и рецидив. При констатираното съотношение общо наказание се определя при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, очертан в П4/65 г. на Пленума на ВС и Р11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ по н. д. № 3/87 г. При реализираната процесуална дейност и в рамките на възложените му при инстанционната проверка, правомощия, въззивният съд неправилно и в противоречие с приобщената доказателствена съвкупност за осъжданията на К. К. е формирал заключение относно налична реална съвкупност от престъпленията, предмет на нохд № 4891/2003 г. и нохд № 3337/05 г. Престъпните деяния по нохд № 3337/2005 г., включени в посоченото множество престъпления, са извършени след като е влязъл в сила постановения съдебен акт по нохд № 4891/2003 г. Последното е обосновало групиране на наложените на осъдения наказания при дерогиране изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и определяне на общо наказание - една година лишаване от свобода, несъответно на най-тежката наказателна санкция (две години лишаване от свобода по НОХД №№ 4891/2003 г.) Очертаните незаконосъобразни правни изводи са предпоставени и от непрецизната интерпретация на материалноправните норми на чл. 66 и чл. 68 НК, при преценка последиците от тяхното прилагане в пределите на лимитираното от императивните предписания на чл. 25 НК, последващо правно действие на визираната разпоредба. Институтът на условното осъждане (чл. 66 НК) губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателна отговорност. Това становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания за прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл. 68 НК. Наказателноправният статут на К. К., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно съдебното минало, и при съобразяване действуващата нормативна уредба и установения в съдебната практика последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъденото лице съчетание при усложнена форма на престъпна дейност, предпоставя определяне на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК на обща най-тежка наказателна санкция по НОХД№ 4891/2003 г. и НОХД № 3839/2003 г. по описа на РС-В. - лишаване от свобода за срок от две години, и постановяване отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 3337/2005 г. на Варненски РС - три месеца лишаване от свобода. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния съд, че контролираната по реда на извънредния способ, съдебна инстанция, е допуснала нарушение на материалния закон в обявеното на 26.09.2008 г. решение, и мотивира основателност и обоснованост на поддържаното в искането на Главния прокурор, предложение за възобновяване на внчд № 1268/2008 г. на Окръжен съд - В. и отмяна на съдебния акт в частта, с която е извършено групиране по предходните осъждания на К. К. Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение