Решение № 137 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Я. Тодорова срещу решение 40 от 09.01.2023 г. по адм.д. 2454/2022 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка Рено , рег. [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на 08.09.2022г. в 14:55 часа. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно приел, че репатрирания лек автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Видно от снимковия материал процесният автомобил не се е намирал в зоната на действия на пътен знак В-27. Съгласно чл. 49, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, пътните знаци за въвеждане на забрана, какъвто е пътен знак В-27, съгласно чл. 47 от Правилника, се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана т.е. началото на действие на пътния знак В-27 е след съответния знак, а не преди него където е бил паркиран и лекият автомобил. Краят на зоната на действие на въведената забрана също е посочена на самия забранителен пътен знак, а именно едно служебно паркомясто след неподвижния пътен знак В-27. Жалбоподателката не е възпрепятствала ползването на служебното паркомясто, което е след пътен знак В-27, а не преди него където е бил паркиран й лекият автомобил. Процесният автомобил бил паркиран след знак обозначаващ началото на синя зона, за което е заплатена и дължимата такса към Община Пловдив за паркиране и престой. Счита за неправилен извода на съда, че въпреки разминаването на пътната маркировка и неподвижния пътен знак, жалбоподателката е паркирала в зоната на действие на същия знак и е възпрепятствала ползването на определеното служебно паркомясто. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Претендира разноски по чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата и заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 80 лв. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. На 08.09.2022г. в 14:55 ч. в гр. Пловдив на [улица]до [улица], старши полицай сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив е наложил принудителна административна мярка - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек автомобил марка Рено с peг. [рег. номер]. За репатрирането е изготвена докладна записка до началник сектор "Общинска полиция" гр. Пловдив. Като основание е посочено, че автомобила е паркиран в зоната на пътен знак В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 - служебно паркомясто. Съгласно докладната записка изготвена от ст. полицай сектор Общинска полиция гр. Пловдив, мярката е наложена по първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата на движение при наличие на неподвижен пътен знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че спорно по делото е обстоятелството дали процесния лек автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране. Приел, че това обстоятелство се установява от представените по делото докладна записка и снимки, от които е видно, че лекия автомобил, преди неговото репатриране, е паркиран на служебен абонамент на ПАПАЗЯН ДАЙМЪНД , възпрепятства ползването му от правоимащите. Същото е надлежно обозначено, като с табелата за паркомястото е поставен пътен знак В27, т. е. забрана за престой и паркиране на други автомобили, която забрана не се отнася за лицата, имащи право да ползват служебен абонамент. Налична е и табела Т18. 1, указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили. Не са споделени доводите на жалбоподателя, че лекия автомобил не е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, тъй като е паркиран преди поставения неподвижен знак В-27. Прието е, че действително от представените снимки се констатира разминаване между пътната маркировка и неподвижния знак, но в случая това не променя крайния извод за извършване на нарушение, тъй като от снимковия материал се установява, че автомобилът, макар и не в пълния си обем е бил паркиран в зоната на действие на посочения пътен знак и е възпрепятствал .ползването на определеното служебно паркомясто. Решението е неправилно. Видно от данните по преписката и снимковия материал, автомобилът е паркиран след знака означаващ синя зона, но преди знака В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 - служебно паркомясто. Действително автомобилът е излязъл значително от маркировката на паркомястото в синята зона, но е паркиран преди знака В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 - служебно паркомясто. В констативния протокол е записано, че автомобилът е паркиран в зоната на пътен знак В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 - служебно паркомясто. Не е посочено, че МПС е паркирано след знака. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба пътни знаци В27 и В28 може да се поставят и успоредно на оста на пътя. В случая знак В27 не е поставен успоредно на на оста на пътя, поради което се прилага ал.1. Няма данни, автомобилът като е паркиран по този начин, да не е имало достатъчно място за ползване на служебното място, а и след знака В-27, с допълнителна табела за репатриране Т-18, т. 1 - служебно паркомясто би следвало да има достатъчно място за ползването на служебното паркомясто. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което се отменя принудителната административна мярка и на жалбоподателя да се присъдят претендираните разноски по делото. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Следва да се присъдят и претендираните разноски за двете съдебни инстанции в размер на 80 лв. В касационното производство не е поискано заплащане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение.