Решение № 6360 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 435/2014 г.

Решение № 6360 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 435/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 6488 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 606/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Кирил Иванов Кирилов е изменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-230-6500/2881 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в частта му относно Плащанията за природни ограничения в планинските райони (НР1), като съдът е признал за допустима за подпомагане площ от 27,7 ха и е определил оторизирана сума в размер на 4 322,25 лева. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че окончателният вариант на слоя, допустим за финансиране площи, за кампания 2011 г. няма задължителен характер. Намира и за съществено нарушение на процесуалните правила съдът сам да определи годните за подпомагане площи, а оттам и да определи размера на финансовото подпомагане, вместо при направения извод за незаконосъобразност на отказа за финансиране, да разпореди преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Моли съда да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност. Ответната страна - Кирил Иванов Кирилов, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на решението, в изменителната част, тъй като съдът не е следвало да се произнася вместо административния орган, а да върне преписката на органа за нова произнасяне. Настоящият състав на Върховния административен съд, в настоящия състава, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Кирил Иванов Кирилов против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-230-6500/2881 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изцяло поисканата сума по Плащанията за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 8 403,09 лева и по Схема за единно плащане на площ - 5 421,22 лева. Безспорно по делото е установено, че Кирил Иванов Кирилов, гр. Годеч, обл. София, е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, с УРН 340165, който е подала общо заявление с № УИН 23/160511/50812 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в т. ч. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани планински райони (НР1). Кирилов е заявил за подпомагане по СЕПП дванадесет парцела с обща площ 24,20ха. Същите парцели и още един парцел, с обща площ 33.05 ха са заявени и по НР1. Със Заповед № РД-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2011 г., който е актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно заснемане от 2011 г. и теренни проверки. Заявените от жалбоподателя парцели попадат в територията на страната, покрита със самолетни снимки от август 2011 г. След публикуване на слоя жалбоподателят е подал възражение до МЗХ от 11.01.2012 г. по отношение на единадесет от заявените парцели. Жалбоподателят е посочил, че парцелите граничат с високи дървета и при снимка се получават сенки, които според него са били неправилно разчетени. В административната преписка не се съдържат данни и ответникът не представя доказателства относно предприетите действия по възражението. Няма данни да са извършвани проверки от териториалните структури на ДФЗ или от общинската служба по земеделие. Одобреният допустим слой по отношение на посочените БЗС не е коригиран. В процесното уведомително писмо са посочени недопустими площи в единадесет от заявените парцели. По СЕПП е определена като недопустима аз подпомагане площ от 6,13 ха, която представлява 33,92% от допустимата площ (процент на наддеклариране). По НР1 е определена като недопустима за подпомагане площ от 7,57 ха, която представлява 29,71% от допустимата площ (процент на наддеклариране). Поради това, че процентът на наддеклариране е между 20% и 50%, е санкционирана цялата допустима площ и не е оторизирана сума за изплащане. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгл. чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на изискванията на закона и на материално-правните разпоредби. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза по поставени от страните задачи, което не е оспорено от страните. Със заключението на експертизата са установени различия в изчислените допустими площи като допустимата площ по СЕПП е изчислена в размер на 19,69 ха; недопустима площ 4,51 ха и наддеклариране 22,91%. По НР1 експертизата е установила: допустима площ 27,70 ха; недопустима площ 5,35 ха; наддеклариране - 19,31%. При така установената фактическа обстановка съдът е преценил, че не е необходимо преписката да се връща на административния орган за повторно разглеждане при спазване на задължителни указания, тъй като естеството на административния акт позволява разрешаването на въпроса по същество. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно и компетентно и е изградил мотивите си изцяло на него. Приел е, че по СЕПП грешката при дешифрацията на ЦОФК не променя финансовия резултат, тъй като процентът на наддеклариране е в границите от 20% до 50%. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 се санкционира цялата допустима площ и не се оторизира субсидия, поради което в тази част е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо. Установената грешка в определянето на допустимата за подпомагане площ по НР1 обаче променя крайния резултат по отношение на финансовото подпомагане, тъй като в случаите, когато процентното съотношение между допустима и недопустима площ е в границите от 3% до 20%, оторизираната площ за изчисляване на субсидията е равна на разликата между допустимата площ и удвоения размер на недопустимата площ. Поради което в тази част е отменил уведомителното писмо и е признал за допустима за подпомагане площ от 27,7 ха, като е определил оторизирана сума в размер на 4 322,25 лева. Така постановеното решение съответства на материалния закон и е обосновано, но е издадено в нарушение на процесуалните правила. Релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. При изяснена фактическа обстановка и въз основа на подробен анализ, първоинстанционният съд е формирал обосновани и правилни изводи, които се споделя изцяло от настоящата инстанция. Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че е налице неправилно определяне на окончателния специализиран слой. Страните не са оспорили заключението на изслушаната и приета от съда съдебно-техническа експертиза както и не са представил доказателства, с които да оборят изводите на вещото лице. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло мотивите на съда за незаконосъобразност на уведомителното писмо в частта, с която ДФ "Земеделие" - РА е отказал цялата поискана от земеделския стопанин сума по Плащанията за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 8 403,09 лева, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 на Комисията, когато процентното съотношение между допустима и недопустима площ е в границите от 3% до 20%, оторизираната площ за изчисляване на субсидията е равна на разликата между допустимата площ и удвоения размер на недопустимата площ, а не както с процесното уведомително писмо е отказана цялата поискана субсидия. В случая, съдът правилно е кредитирал като компетентно и достоверно заключението на вещото лице, и е стигнал до извода, че след като общия размер на недопустимите за подпомагане площи по НР1 е 5,35 ха или 19,31%, то установената грешка в определянето на допустимата за подпомагане площ по НР1 променя крайния резултат, поради което в тази част уведомителното писмо е незаконосъобразно. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Кирилов срещу процесното уведомително писмо по отношение на Схемата за единно плащане на площ, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за частичната незаконосъобразност на оспорения административен акт, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В нарушение обаче на процесуалните правила, при горепосочените изводи, съдът е следвало не да измени, а да отмени оспореното уведомително писмо, като упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Доводът на касационния жалбоподател, че съдът не може сам да определи годните за подпомагане площи, а оттам и сам да определи размера на финансовото подпомагане, е основателен. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП специално създадената институция - Държавен фонд "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители, като за целта изпълнява функциите на Разплащателна агенция и то от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от същия закон, разплащателната агенция /РА/ проверява заявленията за подпомагане по СЕПП; извършва директните плащания по подадените заявления и намалява размера на плащането или го отказва при наличие на някоя от хипотезите по ал. 3 от закона. Така посочената национална уредба, ведно с необходимостта от нарочна акредитация, изключват правото на съда сам да извършва тези дейности, като определя недопустими за подпомагане площи, признава годни за подпомагане такива и директно определя размера на дължимото подпомагане. На него единствено е поверен контролът за законосъобразност на административните актове, издавани в производството по подпомагане. При установяване на незаконосъобразност, той не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК и да реши въпроса по същество. В подобна хипотеза, единствената правна възможност е тази по чл. 173, ал. 2 от АПК - да върне преписката на ДФЗ, като компетентен орган и акредитирана разплащателна агенция със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че следва да отмени обжалваното решение на АССГ в частта, изменяща оспореното уведомително писмо, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви, а в останалата част решението следва да се остави в сила. Искането за разноски на касационния жалбоподател е направено своевременно, но в нарушение на изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С цитираната разпоредба е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент и уточнено по размер с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Предвид изложеното на ДФ "Земеделие" разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд