Решение № 13661 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9973/2020 г.

Решение № 13661 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9973/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда/ИАОС/-гр. София, подадена чрез юрисконсулт Ц. Илиева срещу решение № 179 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 153/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена негова заповед № 50 от 5.02.2018 г., в частите й, с която Община Велико Търново е определена като неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗОУ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу заповедта в посочената й част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Община Велико Търново чрез пълномощника си в отговор и допълнително писмено становище оспорва касационните оплаквания. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е заповед № 50 от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, в частите й, с която Община Велико Търново е определена като неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗОУ. Преди разпоредителната част, в административния акт са изложени мотиви, че съгласно цитираната норма във връзка с § 15 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за управление на отпадъците (ЗОУ), в срок до 31.12.2016 г. общините във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗОУ трябва да постигнат цел за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници (битови отпадъци) - най-малко 40 на сто от общото им тегло. Но в § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците изрично е посочено следното: "Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло; 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло; 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло." Казаното означава, че липсва законово задължение до 31.12.2016 г. общините да постигнат, като цел по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО, най-малко 40 на сто от общото тегло на отпадъците. Такова изискване не се съдържа и в приетите на основание чл. 43, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците предходна Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с Постановление № 235 на Министерския съвет от 2013 г., както и в действащата от 04.02.2017 г. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. В нормата на чл. 31, ал. 2 ЗУО изрично е посочено, че целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не съответства на нормативната уредба. Освен това в заповед № 50 от 05.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда не е посочено за всяка от общините какво е общото количество на образуваните битови отпадъци на територията им и какво е общото количество на предадените за рециклиране битови отпадъци, поради което не може да се установи правилно ли са изчислени постигнатите през 2016 г. от тях степени на рециклиране, определени в административния акт в проценти. По този съществен въпрос процесната заповед страда от липса на мотиви, което рефлектира върху правото на защита на адресатите на акта, които са страни по делото. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от действащата от 04.02.2017 г. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци задължава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ежегодно в срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО. Следователно до 30.09.2017 г. административният орган е следвало публикува цитираната информация за 2016 г. Въпросът дали НСИ е публикувал информация от подобно естество, е правно ирелевантен относно задължението органа на ИАОС. Представените от ответника по първоинстанционното дело таблици, като доказателство и в касационното производство именувани "Битови отпадъци по общини"през 2016 г. не сочат източника на публикацията, респ. нейния издател. Представените разпечатки на таблици и извадки от електронната страница на жалбоподателя не съдържат информацията по чл. 12, ал. 2 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци /Наредбата/. Следователно ИАОС не е доказала изпълнението на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като рефлектира върху правото на общините на информация и защита. Алинея трета от чл. 12 на Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал. 2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Едва след спазване тези административнопроизводствени правила ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, в случая оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице издава мотивирана заповед, с която определя общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО за предходната календарна година. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствието на съдържанието на заповедта с разпоредбата на § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците, съставляват отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, които правилно са установени от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Констатациите на назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза, за която касаторът счита, че не е относима към спора, не са коментирани в мотивите на решението по съществото на спора. Съдът е изложил нарочни мотиви относно необходимостта от съблюдаването на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година и свързаните с нея текстове на чл. 31, ал. 1, т. 1 във връзка с § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците, но за да отмени процесната заповед е изложил съображения за нарушения по чл. 146, ал. 3 и 4 АПК. В тази връзка съдът не се е ограничил само с отмяна на заповедта, а е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението. Поради липса на касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба- Община Велико Търново за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 100, 00/сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,