Решение № 10283 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2025 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя. С обжалваното съдебно решение административният съд отново е отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразен, тъй като анализа на назначените в съдебното производство съдебно - оценителните експертизи сочи еднозначно, че дори да бъде прието наличие на нерегламентирана държавна помощ, от която да са се възползвали Я. и В. Х., размерът й (според всички заключения на оценителните експертизи) не надхвърля максимално допустимата, според решението на ЕК - прагът de minimis от 200 000 EUR. От фактическа страна съдът е установил, че съгласно сключен между председателя на Държавна агенция по горите от една страна и от друга - Я. Х. и В. Х. Д. 62/26.01.2009 г за замяна на недвижим имот физическите лица предоставили за замяна свои собствени недвижими имота - общо петнадесет на брой, е обща площ от 369, 324 дка, находящи се в землищата на Община Тетевен, Община Троян, Община Трявна, както следва: имот 067184, с площ 164, 749 дка; имот 070224 с площ от 9, 818 дка; имот 070225 с площ 20, 582 дка; имот 231005 с площ 30, 002 дка; имот 065034 с площ 6, 999 дка; имот 117005 е площ 9 дка; имот 067095 с площ 17, 201 дка; имот 061034 с площ 20 дка; имот 241105 с площ 15 дка; имот 113005 с площ 27, 801 дка; имот 133017 с площ 8,211 дка,; имот 135013 с площ 11,400 дка; имот 137013 с площ 3 дка; имот с идентификатор 73198.323.101, с площ 10, 561 дка и имот с идентификатор 73198.338.15, с площ 15 дка. Имотите са оценени от Агролеспроект ЕООД на стойност 2 043 119 лв. (два милиона, четиридесет и три хиляди, сто и деветнадесет лева). Срещу тези имоти Я. и В. Х. получили в замяна два имота с обща площ от 66, 603 дка, оценени на стойност 1 901 432 лв. (един милион, деветстотин и една хиляди, четиристотин и тридесет, и два лева), както следва: имот с площ 44, 899 дка и имот 026013 с площ от 21, 704 дка, находящи се в землището на гр. Варна, местност Траката. С писмо, изх. ИАГ-1526/21.01.2021 г. Изпълнителна агенция по горите възложила на оценителя по договора за замяна - Агролеспроект ЕООД проверка. Управителят на дружеството отговорил с писмо, вх. ИАГ-1644/22.01.2021 г., че са направени изчисления с коректни стойности и размерът на дължимата за възстановяване от семейство Хайтови държавна помощ е 1 108 240 лева. С процесния АУПДВ РД05-5/11.03.2021 г. в тежест на бенефициерите е установено задължение за възстановяване на сумата от 1 108 240 лева, за която е прието да е икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Начислени са и лихви, в размер на 563 300, 12 лева, считано от 26.01.2009 г. (датата на сключване договора за замяна), до 11.03.2021 г. (датата на издаване процесния АУПДВ). В съдебното производство са приети заключения (основно и допълнително) на две съдебно-оценителни експертизи, изготвени съответно от вещите лица С. К. и И. Й. И.. Според основното и допълнително заключение на ВЛ С. К. полученото по формулата число е с отрицателен знак, следователно при процесния договор за замяна не е предоставена държавна помощ. Вещото лице И. Й. И. е изготвило и Съдът е приел едно основано и две допълнителни експертни заключения. Според основното заключение съгласно методиката

по съображение

от Решението на ЕК за определяне размера на държавна помощ, същата е 345 484 лв. (триста четиридесет и пет хиляди, четиристотин осемдесет и четири лева), според първото допълнително съгласно методиката от Решението на ЕК за определяне размера на държавна помощ същата е в размер на 180 804 лв., а според второто допълнително е - 95 874 лв. (минус деветдесет и пет хиляди, осемстотин и седемдесет и четири лева). При така установеното факти съдът е приел, че адвокатската практика на Я. Х., както и притежаването от В. Х. на Сиал 2018 ЕООД и на 10 % дружествени дялове от капитала на Интерсол ООД осъществява от обективна и от субективна страна фактическия състав на понятието за икономическа дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар. При постановяване на решението съдът е посочил, че съобразявайки експертните заключения в съдебното производство за оценяване пазарните стойности на недвижимите имоти, предмет на договора за замяна, то размерът на подлежащата на възстановяване помощ е определен незаконосъобразно. Пазарните цени на имотите в административното производство не са изготвени от независим оценител. Оценките са изготвени от Агролеспроект ЕООД, което не е вписано в публичния регистър на независимите оценители и няма сертификат по Закона за независимите оценители. т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. Заключенията на вещите лица, приети в съдебното производство, са кредитирани от съда, и е направен извода, че дори да бъде прието наличие на нерегламентирана държавна помощ, от която да са се възползвали Я. и В. Х., размерът й (според всички заключения на оценителните експертизи) не надхвърля максимално допустимата, според решението на ЕК - прагът de minimis от 200 000 EUR. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Изводите му за незаконосъобразност на акта поради определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ в нарушение на закона, се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на административния орган. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определен в нарушение на закона. В АУПДВ административният орган е определил пазарните цени на имотите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДП - чрез експертна оценка, извършена от Агролеспроект ЕООД, избран за оценител по реда на Закона за обществените поръчки. В чл. 38, ал. 9 и 10 от ЗДП е предвидено, че оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с получателя на помощта и се възлага и приема от администратора на помощ съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. В случая по делото е установено, че оценката не е възложена от администратора на помощта - министъра на земеделието, храните и горите, а от Изпълнителна агенция по горите, както и че дружеството, изготвило оценителските доклади, не е регистрирано като независим оценител по ЗНО. Установено е, по данни от търговския регистър, че едноличен собственик на капитала в Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните), поради което при възлагането и изготвянето на пазарните оценки на имотите на това дружество е в нарушение на принципите за независимост и обективност по чл. 4 от ЗНО. Неоснователни са оплакванията на касатора, насочени срещу изводите на първоинстанционния съд за кредитиране на заключенията по назначените по делото оценителни експертизи. Първоинстанционният съд е изложил при условията на чл.202 ГПК във вр. с чл.144 АПК защо следва да се кредитират заключенията на експертите по назначените в съдебното производство оценителни експертизи. Принципно на касатора лежи доказателствената тежест да установи пазарната стойност на земята, предмет на заменките, с което той не е справил чрез назначената оценителна експертиза на Агролеспроект ЕООД. Налице е съдебна практика на ВАС, която поставя под съмнение правилността на използваните от последното дружество оценителни способи. След като не е бил съгласен със заключението на експертите по назначените в съдебното производство експертизи, при условията на чл. 201 ГПК административният орган е следвало да поиска изготвяне на нови единични или тройни заключения, което не е било сторено. Изрично също така в съображение 154 е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. При положение, че получената помощ отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013, обстоятелство установено в първоинстанционното производство, не може да се приеме, че процесната сделка за замяна представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, което следва както от чл. 3, § 1 на Регламент (ЕС) 1407/2013, така и от съображение 156 на решението на ЕК. Това обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради нарушение на материалния закон, а именно пряко приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на министъра на земеделието и храните, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото министерство на земеделието и храните следва да бъде осъдено да заплати на ответниците по касация Я. И. Х. и В. А. Х. разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 9 400 лв. съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Предвид фактическата и правната сложност на спора, настоящата съдебна инстанция намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника по касация за неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,