Решение № 728 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2016 г.

Решение № 728 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2016 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Черноморско злато" АД против решение № 3153 от 10.05.2016 г., постановено по адм. д. № 10448/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на "Черноморско злато" АД против решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз от 16.02.2013 г. на началника на М. Б. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същото съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на административното производство относно искането за възстановяване на акциз по фактура № 51/29.09.2007 г. По това искане е налице влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че акцизът по цитираната фактура не подлежи на възстановяване. Доводът в касационната жалба, че основанията за отказ за възстановяване на акциз по посочената фактура и посочените във второто искане основания за прихващане или възстановяване на недължимо платен акциз са различни, не обосновава извод за допустимост на административното производство. Налице е влязъл в сила административен акт със същия предмет и между същите страни, поради което е налице основанието на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за недопустимост на административното производство. Ето защо като приема, че оспорения административен акт е законосъобразен в тази му част, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Правилно е и заключението на съда за законосъобразност на административният акт и в останалата му част, но не само по изложените в обжалваното решение съображения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че акцизът върху закупения от дружеството етилов алкохол е заплатен от продавача - "Инвестмънт СП Клуб" АД и същевременно при закупуването му от касатора в продажната цена е начислен и акциз. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо жалбоподателя не са налице законовите изисквания за възстановяване на акциз, като в случая е налице и практика на Съда на Европейския съюз - решение по дело С-94/10 относно тълкуване правото на Съюза в областта на връщането на недължимо платеното и на отговорността на държавата членка за събирането на данък, несъвместим с това право. Направеното заключение е по случай идентичен с настоящия, като съдът приема, че нормите на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че държавата членка може да откаже да уважи искане за възстановяване на недължимо платен данък, направено от купувача, на който този данък е начислен, по съображение че не купувачът е платил данъка на данъчните органи, стига този купувач да може съгласно вътрешното право да предяви срещу данъчнозадълженото лице граждански иск за връщане на недължимо платеното и възстановяването от страна на последното лице на недължимо платения данък да не е практически невъзможно или прекомерно трудно, като под практически невъзможно или прекомерно трудно съдът приема неплатежоспособност на лицето. В случая няма пречка жалбоподателя да защити правата си по гражданскоправен ред и предяви иск срещу продавача за недължимо платения акциз. Доводът на касатора, че не може да стори това, тъй като вземането е погасено по давност не обосновава липса на предоставена правна възможност за защита на правата му. Изтеклата погасителна давност не е процесуална пречка за предявяване на иска, а в зависимост от поведението на ответника е основание за отхвърлянето му като погасен по давност. Освен това фактът, че дружеството не е упражнило предоставените му от закона права в законоустановения срок, не обосновава наличие на основания за възстановяване на акциза. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи наличието на втората предпоставка, а именно възстановяването от страна на продавача на недължимо платения данък да е практически невъзможно или прекомерно трудно по смисъла на цитираното решение на СЕС. Е. защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспореният акт е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Черноморско злато" АД да заплати на Агенция "Митници" сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,