Решение № 8979 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2013 г.

Решение № 8979 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Драгомир Дамянов Драганов от гр. Две могили, област Русенска, против решение № 7/6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 426/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПОБГВ № 161/28.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че за упражняваната дейност като общински съветник жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и че поради това за него е налице основание за прекратяване изплащането на отпуснатото с влязло в сила разпореждане парично обезщетение за безработица. По съображения, обосноваващи посочени оплаквания, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Драгомир Дамянов Драганов против решение № ПОБГВ № 161/28.11.2012 г. на директора на РУСО гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-01-263-10/18.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 4.11.2011 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно е прекратено изплащането на обезщетението за безработица на Драгомир Драганов, тъй като след отпускане на обезщетението същият е започнал да упражнява трудова дейност като общински съветник, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В тази връзка съдът е изложил, че от 4.11.2011 г. Драгомир Драганов е бил общински съветник в община Две могили, упражнявал е трудова дейност като такъв и на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО подлежи на задължително осигуряване. Приел е, че без значение за правото на обезщетение за безработица е обстоятелството, че жалбоподателят се е отказал от възнаграждението си като общински съветник. Съдът е направил извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, според която изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на заявление с вх. № 172-01-263/11.11.2011 г. до директора на РУСО - гр. Русе, подадено от Драгомир Дамянов Драганов, с разпореждане № 172-01-263-1/22.11.2011 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Русе, му е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 2.11.2011 г. до 1.10.2012 г. Това разпореждане не е обжалвано и съответно е влязло в сила. С разпореждане № 172-01-263-10/18.10.2012 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Русе, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО гр. Русе, е прекратено изплащането на това обезщетение, считано от 4.11.2011 г., като е прието, че лицето няма право на обезщетение за безработица, тъй като е започнало трудова дейност като общински съветник в община Две могили, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Безспорно е установено също, че Драгомир Дамянов Драганов е избран за общински съветник в общински съвет - Две могили, област Русенска за мандата 2011-2015 г., мандатът му е започнал от 4.11.2011 г. и не е бил прекратен предсрочно към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица /според данните по делото същият е подал оставка като общински съветник със заявление от 2.04.2012 г., въз основа на което правомощията му като общински съветник са прекратени с решение № 132/28.05.2012 г. на Общинската избирателна комисия/; Драгомир Драганов е изпълнявал задълженията си на общински съветник като е участвал в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, чийто чл. е. Установено е също, че Драгомир Драганов не е получавал възнаграждение като общински съветник, тъй като е подал заявление с вх. № 446/17.11.2011 г., че се отказва от това възнаграждение, а с решение № 11 по протокол 2/25.11.2011 г. на Общински съвет - Две могили е дадено съгласие да бъде прекратено изплащането на възнаграждението, считано от 4.11.2011 г. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали е налице основание за прекратяване на вече отпуснатото парично обезщетение за безработица, след като касаторът е започнал трудова дейност като общински съветник. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай е безспорно, че тези предпоставки са били изпълнени към датата 2.11.2011 г., от когато е отпуснато паричното обезщетение за безработица. В чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Драгомир Драганов е упражнявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по ал. 4. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че на 4.11.2011 г. Драгомир Драганов е започнал да упражнява дейност като общински съветник, за която е подлежал на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, то считано от тази дата, правилно е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица, тъй като е изпълнено условието по чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. Обстоятелството, че Драгомир Драганов не е получавал дължимото му възнаграждение като общински съветник, е без значение за правото на обезщетение за безработица. Обстоятелството дали осигурителните вноски са реално внесени също е без значение, тъй като от съществено значение за правото на обезщетение е дали вноските за дължими, т.е. дали лицето подлежи на задължително обществено осигуряване, а както се обоснова по-горе, в случая лицето подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че разпореждане № 171-01-263-10/18.10.2012 г. е издадено при липса на компетентност. В разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, в приложимата редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., която е действаща и към настоящия момент, е предвидено, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Разпореждане № 171-01-263-10/18.10.2012 г. е издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Русе. Както вече се посочи, в случая е налице хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица. Следователно, разпореждането е издадено от административния орган в рамките на предоставеното му със законова разпоредба правомощие да прекрати изплащането на обезщетението. В случая касаторът неправилно прави аналогия с казуса, по който е постановено влязлото в сила решение № 30/21.09.2012 г. по адм. дело № 282/2012 г. на Административен съд гр. Русе, с което е обявено за нищожно разпореждане № 171-01-263-7/5.06.2012 г., тъй като се касае за различни административни актове, постановени на различно правно основание и с различно съдържание. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя заключението на представителя на Върховната административна прокуратура за нищожност на разпореждането от 18.10.2012 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО. Неправилно е също становището на представителя на ВАП, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът не бил съобразил действащата редакция на чл. 54ж КСО. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 54ж КСО, със съдържанието, съгласно изменението в ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., не е послужила като основание за издаване на оспорения административен акт. В случая е постановено прекратяване на изплащането на обезщетението за безработица при наличието на предвиденото в чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО основание за това. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение