Решение № 5663 от 10.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Георгиев от град Перник, подадена чрез пълномощника адвокат А. Асенова. Жалбата е срещу решение 7277 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело 10663/2020 г. от Административен съд София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение 14/112/09366/3/01/04/01 от 12.07.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФЗ) София град. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ОД на ДФЗ София, редовно уведомен, не представя отговор по жалбата. С молба от 26.05.2022 г., подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Панчева, и с молба от 27.05.2022 г., подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт А. Иванова, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждането на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на М. Георгиев срещу решение за налагане на финансова корекция 14/112/09366/3/01/04/01 от 12.07.2018 г. с изх. 01-220-6500/57 от 13.07.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ София град. С него на М. Георгиев е било отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор 14/112/09366 от 13.05.2014 г., и му е била определена финансова корекция в размер на 24 446,00 лева. В акта за налагане на финансовата корекция директорът на ОД на ДФЗ София град се е позовал на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 14г, чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 12 и чл. 29, ал. 4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (Наредба 9/2008 г.) С обжалваното решение 7277/06.12.2021 г. по адм. дело 10663/2020 г. АССГ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно делегираните му по законоустановения ред правомощия и при спазване на административно-производствените правила. Според административния съд обжалваният акт бил издаден и при спазване на материалния закон. В тази насока първостепенният съд счел най-общо, че позоваването в оспорения административен акт на разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) не съставлява съществен порок, налагащ неговата отмяна само на това основание. Съдът приел, че за М. Георгиев са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба 9/2008 г., както и нарушение на чл. 29, ал. 4 от същата наредба. Така мотивиран, административният съд отхвърлил подадената срещу решението за налагане на финансова корекция жалба и осъдил М. Георгиев да заплати на ДФЗ разноски в размер на 691,14 лева. Обжалваното решение е правилно. Преди всичко, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че атакуваното решение е постановено в производство по чл. 226 във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Повод за повторното разглеждане на делото в производството по адм. дело 10663/2020 г. на АССГ е дало решение 13179 от 23.10.2020 г., постановено от състав на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело 12269/2019 г. С това решение касационният съд отменил поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила решение 4762 от 08.07.2019 г., постановено по адм. дело 10514/2018 г. от АССГ, и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В отменителното решение 13179 от 23.10.2020 г. съставът на Върховния административен съд е приел, че по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим в конкретния случай, а позоваването в процесния административен акт на разпоредби от ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. В отменителното решение съставът приел, че процесната процедура по заявлението за подпомагане и по сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от ПРСР 2007-2013 г. е уредена с Наредба 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на относимите разпоредби на Наредба 9/2008 г. Предвид изложеното, настоящият състав счита за неоснователен довода на касатора за неприложимост в случая на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. След като в решение 13179/23.10.2020 г. по адм. дело 12269/2019 г. на Върховния административен съд е било прието, че в процесния случай е приложима разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, то съгласно чл. 224 от АПК административният съд е бил длъжен да се съобрази с направеното от касационния съд тълкуване на тази норма при новото решаване на делото. Което АССГ е сторил видно от мотивите на обжалваното решение. Въпросът относно приложението в случая на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е бил разрешен в решението на касационната инстанция, постановено по адм. дело 12269/2019 г., поради което и на основание чл. 224 от АПК е недопустимо да бъде отново преразглеждан в производството по настоящото дело. Безпредметно е мотивите от отменителното решение в първото касационно производство да бъдат възпроизвеждани и в настоящото решение. Особено като се има предвид, че същите не се отклоняват от формираната по въпроса последователна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на Върховния административен съд, като например решение 2544 от 17.03.2022 г. по адм. дело 1057/2022 г., IV отд., решение 2881/02.03.2021 г. по адм. дело 11877/2020 г., IV отд., решение 9149/08.07.2020 г. по адм. дело 540/2020 г., IV отд., решение 3553/09.03.2020 г. по адм. дело 6221/2019 г., IV отд. и др. Не намират основание и изложените в касационната жалба доводи относно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, 3 и 5 от ЗПЗП, която според касатора административният орган е следвало да приложи в разглеждания случай. Тези доводи са неотносими за съдебното производство, тъй като в това производство се изследва единствено законосъобразността на издадения административен акт, не и дали има и друг ред, който е могъл да бъде приложен. В обжалваното решение липсват фактически и правни констатации по чл. 27 от ЗПЗП. Формулираните от касационния жалбоподател съображения във връзка с приложението на чл. 27 от ЗПЗП не сочат на пороци на атакувания административен и обжалван съдебен акт. Неоснователно е и оплакването на касатора за неправилност на изводите на АССГ, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган. Дължимата от съда проверка за наличие на основание по чл. 146, т. 1 от АПК се извършва към датата на издаване на индивидуалния административен акт. Без правно значение при тази проверка е дали преди или след тази дата издателят на акта е притежавал материална компетентност да издаде акта, след като е бил компетентен към датата на неговото издаване. В доказателствения материал по делото са приобщени заповед 03 РД/203 от 18.02.2015 г. и заповед 03 РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на директора на ОД на ДФЗ София град за издаване на решения за налагане на финансови корекции по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери. По делото няма спор, че издател на обжалвания административен акт е именно директорът на ОД на ДФЗ София град, както и липсва спор, че актът е издаден на 12.07.2018 г. Според относимата към тази дата редакция на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) организира и ръководи дейността на РА, както и представлява РА. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, в редакцията на разпоредбата в сила към датата на издаване на атакувания акт (обн. ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП ДФЗ изпълнява функциите на РА. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че процесният административен акт е издаден от директора на ОД на ДФЗ София град в условията на делегираните му законосъобразно със заповед 03 РД/203 от 18.02.2015 г. и заповед 03 РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Констатацията на АССГ относно липсата на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК е правилна. Установените по делото факти опровергават изцяло и бланкетните оплаквания на касатора за неправилност на изводите на административния съд относно наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 12 и чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 4 от Наредба 9/2008 г. за възстановяване на получената сума за първото плащане по договор 14/112/09366/13.05.2014 г. ведно със законната лихва и за отказ от извършване на второ плащане по договора. Фактическите констатации на АССГ са обусловени от приобщените по делото доказателства, които, видно от мотивите на обжалваното решение, са били подробно разгледани и обсъдени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По делото е безспорно установено, че касаторът не само не е изпълнил изготвения за кандидатстване по мярка 112 бизнес план за засаждане на 24 дка орехи през третата година от изпълнението на плана, но е установено и намаление от 0,24 ИЕ на неговото стопанство в сравнение с първоначалния размер на стопанството му от 4.26 ИЕ при кандидатстването. Безспорно е установено, че касаторът не е изпълнил задължението си началният икономически размер от 4.26 ИЕ на стопанството да достигне икономически размер от 12.01 ИЕ до края на третата година от сключването на договор 14/112/09366/13.05.2014 г. От приобщените по делото доказателства се установява също, че в неизпълнение на чл. 29, ал. 4 от Наредба 9/2008 г. касаторът е имал трудови правоотношения на пълно работно време в определени периоди през 2016 г. и 2017 г. Посочените фактически констатации не са били оспорени от касатора. Последният не е представил по делото и никакви доказателства в обратния смисъл, а негова е била тежестта да докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последствия. При така установеното от фактическа страна изводите на АССГ за наличие на предпоставките по чл. чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 4 от Наредба 9/2008 г. са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 от наредбата ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато (съответно): всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок; икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана; не изпълнява условията по чл. 29, ал. 3 и 4 и чл. 30, т. 2, 3 и 4. Според чл. 29, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Визираните в чл. 8, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г. предпоставки са алтернативни, а не кумулативни. Всяко едно от установените в случая нарушения на задълженията на касатора, произтичащи от наредбата и договор 14/112/09366/13.05.2014 г., представлява самостоятелно основание за възстановяване на получената сума за първото плащане ведно със законната лихва и за отказ от извършване на второто плащане по договора. Неоснователно е и общо формулираното оплакване на касатора, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на решението, свързани с допуснати от АССГ нарушения (дори и несъществени) на съдопроизводствените правила, а формалното възражение на касатора в тази насока се оборва изцяло от приобщените по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Поради това М. Георгиев следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,