Решение № 15518 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2011 г.

Решение № 15518 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община варна против решение № 1240 от 26.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1137 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. Иска се отмяната му като противоречащо на материалния закон - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 21 от АПК, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Мара Димова Георгиева в писмено становище оспорва касационната жалба. Изразява становище, че решението е правилно и е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Заявява, че тя и семейството й в продължение на 42 години упражнява добросъвестно владение върху имота, за който желае да се снабди с нотариален акт за собственост. Оспореният от нея отказ да се завери молба-декларация относно общинската собственост върху имота ограничава правата й на гражданин. Представителят на Върховната административна прокуратура п представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразен писмен отказ, обективиран в писмо № ЗАО-42004 от 28.02.2011 г. на заместник кмета на община Варна да се извърши заверка на молба-декларация относно характера на собствеността на недвижим имот - ПИ № 306 по плана на м. "Планова", землище Варна, имот № 263 по предходен кадастрален план от 1983 г. необходим на страната за снабдяване с констативен нотариален акт след извършване на обстоятелствена проверка. Съдът е приел, че отказът е административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила на производството по извършване на административна услуга. Отказът обаче е издаден при превратно упражняване на власт, което води до неговата незаконосъобразност. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба-декларация относно собствеността на имот - ПИ № 306 по плана на м. "Планова", община Варна, който попада в територия, подчинена на режима на земеделските земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според съда правният интерес на жалбоподателката да иска извършване на административна услуга - заверка на молбата - декларация, произтича от твърденията й, че като владелец на този процесен имот, ще инициира охранително производство пред нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост за имота. Посочил е, че при липса на законова забрана за извършване на заверки на молби-декларации по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, не съществува законова пречка да бъде извършена такава. Административният орган, според съда, не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост съществува, извън неговите правомощия е и да гарантира защита на субективни права и законни интереси на едни лица за сметка на други. Законодателят е предоставил компетентност само на нотариуса да прецени дали по отношение на гражданина са осъществени специалните условия на ЗСПЗЗ за признаване правото на собствености снабдяване с нотариален акт. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 21, ал. 3 от АПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията. Съдът не е обсъдил относимото към спора обстоятелство, свързано с местонахождението и характера на имота, за който се претендира установяване собственост на основание изтекла придобивна давност. Видно от данните по делото, имотът за който се иска заверка на молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези земи, правата на ползвателите върху които са прекратени със законовата норма на § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, подлежат на реституция, респ. върху тях бившите ползватели трансформират правото си на ползване в право на собственост по реда, предвиден в този специален закон. В случаите, когато реституция на земя не е извършен или правата на бившите ползватели да придобият собственост по административен ред, не са упражнени, земеделската земя остава в собственост на общината. В настоящия случай правата на жалбоподателката се конкурират с правата на общината, за което изрично се сочи в мотивите към административни акт, а именно, че в ход е процедура по съставяне на акт за общинска собственост за процесния имот. При конкуренция на правата между общината и гражданина, на практика общината не може да извърши заверка на молба - декларация със съдържание, което да удовлетвори заявителката, освен да постанови отказ. Следва да се има предвид и че при земеделските земи собствеността върху имотите се придобива по реда, предвиден в чл. 19 от ЗСПЗЗ, а липсата на на удостоверителния акт за общинска собственост не ограничава правата на общината. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че решението на Административен съд - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против писмен отказ, обективиран в писмо № ЗАО-42004 от 28.02.2011 г. на заместник кмета на община Варна да се извърши заверка на молба-декларация относно характера на собствеността на недвижим имот - ПИ № 306 по плана на м. "Планова", землище Варна, имот № 263 по предходен кадастрален план от 1983 г. да бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд