Решение № 13196 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2016 г.

Решение № 13196 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. М., гражданин на Армения, против решение № 4496 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4824 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да отмени решението. Ответникът - Зам. Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура твърди, че жалбата е допустима и неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следвало да бъде потвърдено като правилно. Излага доводи по същество. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на Ж. М., гражданин на Армения, против решение № 144 от 2.02.2016 г. на Зам. Председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че с оглед представената по делото Заповед № 03-02 от 4.01.2016 г. обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ и при спазване на предвидената от закона писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила. Съдът е обсъдил липсата на обстоятелства, даващи възможност за предоставяне на статут на лицето по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обсъдил е изнесената от жалбоподателя бежанска история и представените от него доказателства. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8 и 9 от ЗУБ е определен като правилен и обоснован. Обсъдени са и изнесените в хода на предишни производство по същия законов ред и на същото основание данни и обстоятелства като е установена липса на нови такива от значение на воденото пред него поредно производство. При изяснена фактическа обстановка и липса на спор относно релевантните за производството факти и обстоятелства съдът е отхвърлил оспорването на отказа за предоставяне на статут по ЗУБ. Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила които да водят до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. Съдът е събрал всички относими към производството доказателства и ги е ценил съобразно приложимите материално правни норми. Видно от проведеното интервю рег. № 649/8.12.2015 г. Микаелян не е посочил или изнесъл каквито и да е данни, от които да се достигне до извод за възможно основание или основателно опасение, че лицето би могло да бъде преследвано поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Липсват данни оспорващият да е имал проблеми с властите на държавата по произход, да е бил съден, арестуван и осъждан или да е имал проблеми от етнически или религиозен характер Причините, които посочва в интервютата са фактите, че е напуснал Армения когато е бил на 4 години, почти не може да говори арменски и в Армения не разполага с имущество. Твърди също така, че баща му е имал проблеми, но не може да посочи конкретно какви. Излага като причина и това, че ако се върне в Армения ще трябва да влезе в армията, за да отслужи редовната си военна служба. Описаните обстоятелства не обосновават наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Липсват данни и твърдения, че в Армения е налице въоръжен конфликт, който да налага предприемане на действия по изследването на всеки един от елементите от хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От данните по предоставената информация не може да се направи и извод, че е налице заплах срещу живота или личността на цивилното население и конкретно по оношение на търсещия закрила поради безогледно насилие поради въоръжен международен или вътрешен конфликт. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че са налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Както вече е изложено от съставите на върховен административен съд, разгледали предишни молби на лицето, според цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Неоснователно е и твърдението на търсещия закрила, че дългият му престой в България е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в случая специален Закон за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,