Решение № 6495 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2018 г.

Решение № 6495 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., чрез адв. Т. като процесуален представител, срещу решение № 290 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 379/2017 г. по описа на Административен съд - С. З.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, чрез пълномощника си юрк. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - главният архитект на О. С. З. и "Т.- 97" ООД не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Д. Д. срещу заповед № ДК-10-ЮИР-58/22.12.2016 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е отхвърлена като неоснователна подадената от него жалба против мълчалив отказ на главния архитект на О. С. З. за издаване на разрешение за строеж за обект "Жилищна сграда и изместване на канализация" в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. С. Загора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Възприел е изводите на контролния административен орган за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ на главния архитект на община С. З. да издаде исканото разрешение за строеж. Изложил е съображения, че мълчаливият отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. По жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт съдът се произнася по неговата законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния орган да не уважи искането. В този смисъл се е позовал на т. 5 от ППВС № 4/22.09.1976 г. на Пленума на ВС. С оглед наличието на одобрен инвестиционен проект в случая срокът за произнасяне на главния архитект на О. С. З. по подаденото от касатора и "Т.-97" ООД заявление от 28.10.2016 г., е 7-дневен, считано от постъпването му на основание чл. 148, ал. 4 ЗУТ. По искането е формиран мълчалив отказ. Отказът - изричен или мълчалив за издаване на разрешение за строеж подлежи на обжалване за законосъобразност пред началника на РДНСК по аргумент от чл. 149, ал. 3 и чл. 216, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ. В териториалния обхват на наложената със заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016 г. на заместник- кмета на О. С. З. строителна забрана е включен и УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. С. Загора, кв. "Бедечка", собственост на жалбоподателя, за който имот се иска разрешаване на строителството. С оглед наличието на строителна забрана, наложена преди изтичане на срока за произнасяне на главния архитект по отправеното до него искане, съдът е приел, че е налице пречка за издаването на разрешение за строеж, в какъвто смисъл са изложените в оспорения акт доводи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че в конкретния случай мълчалив отказ е допустим. В този смисъл са и мотивите на решение № 9756 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 5221/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено предходно решение № 66 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 47/2017 г. на Административен съд С. З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповедта на началника на РДНСК - чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Тази заповед има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 ЗУТ. С нея началникът на РДНСК се произнася по съществото на оспорването на акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, включително и на отказите за издаване на разрешение за строеж. В случая контролният специализиран орган е преценил същността на искането за издаване на разрешение за строеж, като е съобразил изложените преди постановяване на оспорената заповед съображения от главния архитект на О. С. З.. Именно въз основа на тях и данните за наложената по реда на чл. 198, ал. 1 ЗУТ строителна забрана е формирал фактическите и правни съображения, на които се основава оспорената заповед. В административната преписка се съдържат доказателствата, обосноваващи условията за отказ за издаване на разрешение за строеж. В този смисъл ирелевантно е дали отказът на главния архитект е изричен или мълчалив, тъй като фактическите основания и при двете хипотези са напълно идентични. Поради това правилно началникът на РДНСК - Югоизточен район е приел, че макар главният архитект да е бил длъжен да се произнесе с мотивиран изричен отказ за издаване на разрешение за строеж, то към момента на изтичане на нормативно установения срок за произнасяне от негова страна не е съществувала законова възможност за разрешаване на строителството. Наложената със заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016 г. на заместник- кмета на О. С. З. строителна забрана съставлява абсолютна пречка за издаването на разрешение за строеж за имотите, включени в нейния обхват, след като съгласно чл. 198, ал. 4 ЗУТ тя спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда, че строителната забрана е произвела правното си действие от датата на издаване на заповедта за налагането й с оглед допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение. Затова като краен резултат обжалваният мълчалив отказ на главния архитект на О. С. З. за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда и изместване на канализация" в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. С. Загора, е законосъобразен. Предвид изложеното, като е приел допустимост на обжалване на мълчалив отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж по предвидения в чл. 216 ЗУТ специален ред и законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - Югоизточен район за потвърждаването му, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,