Решение № 3078 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2020 г.

Решение № 3078 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение № 244/05.08.2020 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело № 659/2019 г., с което по жалба на [фирма] съдът е отменил Заповед № 1094/11.10.2019 г. на кмета на [община], изпратил е преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия по провеждане търга и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 650 лева. Първата касационна жалба е от Н. Ников от [населено място], чрез адв. Тодоров и в нея се поддържат подробни съображения за неправилност на решението на административния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно счел, че размяната на тръжните документи била пропуск на отстранения участник – [фирма] и несъществено нарушение на административната процедура. Моли за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на [фирма] срещу решението на кмета на [община]. Претендира присъждане на съдебните разноски. Втората касационна жалба е подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. Маринов, с която се сочат аналогични доводи за неправилност на решението на Административен съд Добрич. Поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК иска да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да му се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът по касация – [фирма] не изразява становище по касационните жалби. Ответникът по касация – кметът на [община] в писмено становище по делото излага аргументи за основателност на касационните жалби и за неправилност на решението на административния съд, поради което да се отмени. Участващият в съдебното производство по делото прокурор от Върховна административна процедура поддържа становище за основателност на касационните жалби и за неправилност на решението на административния съд. Счита, че правните изводи на съда били в противоречие с разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на [община]. Пледира за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Добрич е била Заповед № 1094/11.10.2019 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 118 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (само "Наредбата"), с която са обявени участниците при провеждане на търг за отдаване под наем на помещение в сграда – автоспирка с площ от 25 кв. м., построена в УПИ – I, кв. 31, по плана на [населено място] за търговски цели. Съгласно заповедта [фирма] е бил класиран на първо място и дружеството е определено за наемател на този обект, при месечна наемна цена от 168 лева. На второ място е бил класиран Н. Ников с предложена наемна цена от 101 лева на месец. Със заповедта е посочено, че на основание чл. 116, ал. 4 от Наредбата [фирма] е отстранено от участие в търга поради предложена по – ниска цена от обявената, както и поради липса на внесен депозит за конкретния обект. В образуваното производство по реда на чл. 145 и сл. АПК съдът вярно е установил, че процедурата по провеждане на публичния търг е отрита със Заповед № 1019/25.09.2019 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 111, ал. 1 и чл. 112 от Наредбата. По – конкретно, с нея е било наредено да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на изброените в заповедта части от недвижими имоти – публична общинска собственост. Процесни за настоящия казус са две помещения в сграда – автоспирка, построена в УПИ – I, кв. 31, по плана на [населено място] за търговски цели. Първото помещение е с площ от 10 кв. м., за което началната наемна цена на месец е 20 лева, а определеният депозит за участие възлиза на 72 лева. Второто помещение е с площ от 25 кв. м., за което е предвидено начална наемна цена на месец в размер на 50 лева, а депозитната вноска за участие е 180 лева. За провеждане на публичната процедура, кметът на [община] е определил нарочна комисия, като за тази цел е издал Заповед № 1052/09.10.2019 година. Съгласно т. 12 от одобрените от кмета на общината ред и условия за провеждане на процедурата, предложенията за участие се попълват отделно за всеки имот от кандидатите. В плика се поставят: предложение, депозирано по образец, оригинален документ за внесен депозит за закупена тръжна документация. В т. 30 от посочените условия изрично е записано, че при установяване на факти противоречащи на декларираните, кандидатът се отстранява от участие в тръжната процедура. [фирма] е депозирал отделни предложения за наемане на двете помещения. Предложението, съдържащо оферта за месечна наемна цена от 20 лева, както и вносна бележка за заплатени 72 лева по сметката на [община] са били поставени в надписан плик "помещение за търговски цели – 25 кв. м., [населено място]". В плика, отнасящ се за помещението с площ от 10 кв. м., дружеството е поставило предложение с месечна наемна цена от 200 лева и платежно нареждане за внесен депозит в размер на 180 лева по сметката на [община]. Видно от съдържанието на протокол от дата 09.10.2019 г. за провеждане на търга, назначената от наемодателя комисия е установила, че за участие в търга и за обекта с площ от 25 кв. м. са подали заявления: [фирма] с месечна наемна цена от 168 лева, [фирма], за който не е отбелязана предложената месечна наемна цена и Н. Ников, който е оферирал месечен наем в размер на 101 лева. След преценка на съдържащите се в предложенията документи, помощната комисия не е допуснала до участие в търга за отдаване под наем на 25 кв. м. [фирма], защото предложил по – ниска цена от обявената, както и липсвал платен депозит за участие. На това основание комисията е класирала на първо място [фирма], а на второ място – Н. Ников. Според обективираното в протокола с дата 09.10.2019 г. от работата на помощната комисия се установява, че предложения са подали [фирма] и Н. Ников. [фирма] не е бил допуснат до участие в търга, поради липса на депозит, а физическото лице Н. Ников е бил класиран на първо място с предложен месечен наем от 41 лева. За да отмени обжалваната пред него заповед, първоинстанционният административен съд след изясняване на спора от фактическа страна, е приел, че същата е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при спазване на публично обявен търг с тайно наддаване, редът за който е регламентиран в чл. 8, ал. 2 ЗОС и Наредбата, която е приета надлежно с Решение № 306/29.06.2016 г. на Общински съвет – Добрич. Съдът, кредитирайки безспорния по делото факт с правно значение, а именно, че [фирма] е разменил документите за участие в търга за помещението с площ от 25 кв. м., с тези за помещението с площ от 10 кв. м., е счел, че по същество се касае за несъществен пропуск от негова страна, а отстраненото от участие дружество е отговаряло на изискванията на процедурата. Съдът се обосновава с обстоятелството, че [фирма] фактически е предложил месечна наемна цена от 200 лева за помещението с площ от 25 кв. м., както и е заплатил следващия се депозит за участие в размер на 180 лева. При тези констатации [фирма] е следвал да бъде допуснат до участие в обявения търг. Като не го е сторил, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което и като се е позовал на чл. 116, ал. 2 от Наредбата, съдът е отменил процесната заповед и е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, защото при постановяването му са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Касае се противоречие на съдебното решение с материалния закон. При обосновани изводи относно правнорелевантните факти, след като е анализирал и преценил всички относими доказателства, съдът е изложил неправилни правни изводи, че [фирма] незаконосъобразно е бил отстранен от участие в публичния търг с тайно наддаване за посоченото помещение. На основание чл. 116, ал. 2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 306/29.09.2016 г. на Общински съвет – Добрич, посл. изменение и допълнение с Решение № 399/20.10.2017 г. на Административен съд Добрич, в сила от 13.06.2019 г., при провеждане на процедурата и преценка условията на търга, комисията има правомощие да отстрани участник, който не е представил някой от изискуемите документи, както и когато представените не са във вида, посочен в тръжната документация. Неоснователно е възражението на [фирма], че фактически е разменил документите за двете помещения и то не сочи на извинителна грешка от негова страна, поради която да се приеме, че е изпълнил заложените изисквания на наемодателя за участие в тръжната процедура за отдаване под наем на помещението от 25 кв. м. Не се касае и за техническа грешка при попълване на предложението за участие, която да може да се поправи по начина, по който съдът е посочил в мотивите на решението си. Видно от приложените по делото доказателства дружеството е направило предложение за месечна наемна цена в размер на 20 лева, вместо минимално изискуемите се 50 лева, съгласно Заповед № 1019/25.09.2019 г. на кмета на [община], както и в плика с предложението за този обект е приложил платежно нареждане за внесен депозит за участие в търга в размер на 72 лева, вместо обявените 180 лева. Касае се следователно за направено предложение за помещението с площ от 25 кв. м., попълнено именно съгласно приложения образец и тръжната документация, но в противоречие със Заповед № 1019/25.09.2019 г., с която са обявени условията за участие. В конкретната хипотеза и предвид безспорните фактически установявания, съдът неправилно е заключил, че предложението за участие на дружеството отговаря на изискванията на кмета на общината. Следва да се посочи, че в плика, съдържащ предложение за помещението от 25 кв. м., по същество не се съдържа и изискуемата се информация, която отстраненият участник е трябвало да постави на основание т. 13. 1 и т. 13. 2 от документацията. След като дружеството не е спазило изискванията за начална тръжна цена и за заплатен по размер депозит за участие, посочен в заповедта за откриване на процедурата, то [фирма] не е подал редовна оферта и той правилно е бил отстранен от участие в публичния търг. Позовавайки се на нормата на чл. 116, ал. 2 от Наредбата по същество съдът се е произнесъл и относно материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато твърдяното от касаторите нарушение, обуславящо касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора и да приеме, че при издаване на процесната заповед на кмета на [община], не са били налице основанията по чл. 146 АПК за нейната отмяна. По разноските: При така разрешения правен спор основателни са претенциите за присъждане на своевременно поисканите, сторени и доказани разноски от касационните жалбоподатели. На [фирма] се следват разноски в размер на 370 лева за заплатена държавна такса по касационното дело, а на Н. Ников съответно сумата от 70 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение