Решение № 8701 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14394/2018 г.

Решение № 8701 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14394/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. София, чрез гл. юрк. П. Иванова срещу Решение № 529 от 18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 546/2018 г. по описа на Административен съд Плевен в частта, с която е административният орган е осъден да заплати на Д. Дановски законната лихва върху сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди във връзка с отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, считано от 06.12.2017 г. до окончателното изплащане. Счита решението в оспорената част за неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му в тази част. Ответната страна – Д. Дановски не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК, както и въз основа на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Плевен е осъдил ОД на МВР - София да заплати на Д. Дановски, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на Решение № 44 от 16.11.2017 г., постановено по НАХД № 00107/2017 г. от Районен съд Етрополе до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 310 лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция. С решението си още е отхвърлил искова молба на Дановски за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда лева), както и за присъждане на лихва върху главницата от датата на констатиране на административното нарушение - 02.06.2017 г., до датата на влизане в сила на Решение № 44 от 16.11.2017 г. по НАХД № 00107/2017 г. по описа на Районен съд Етрополе. Така постановения съдебен акт е обжалван само в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, като в останалата част е влязло в законна сила, като необжалвано и не подлежи на касационна проверка. Касаторът счита, че вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Освен това характерът и видът на вземането е "разноски за адвокатски хонорар", което става изискуемо след присъждането му от съда, поради което счита, че върху това вземане не следва да се начислява лихва. Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, а претенцията за присъждане на лихва – да бъде отхвърлена, като неоснователна. Възраженията са неоснователни. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяната му. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Съгласно определението за "лихва", дадено в Облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари, или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – на главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставляват обезщетение за забавено изпълнение. Тяхното разглеждане става във връзка със задължение за обезвреждане (вж. Общо учение за облигационното право; Ал. Кожухаров, ред. проф. П. Попов, изд. 2002 г., стр. 169 и сл.). Неправилно касаторът счита, че характерът и видът на процесното вземане е "разноски за адвокатски хонорар". В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При доказано наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, в условията на комулативност, се реализира безвиновната отговорност на държавата, която следва да овъзмезди ищеца за необосновано направения, в съдебния процес по отмяна на наказателното постановление, разход. Съгласно чл. 4 от специалния закон: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове." Предвид изложеното настоящият състав намира, че обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че законна лихва в конкретния случай, върху сумата на обезщетението, се дължи от датата на влизане в сила на решението на Районен съд Етрополе, а именно - 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение