Решение № 14695 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2019 г.

Решение № 14695 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационни жалби на Министъра на земеделието, храните и горите, представен от юрисконсулт М. К. и на Ц. М., представен от адв. Д. К., срещу решение № 7273/15.05.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 5244/2017 г. Първият касатор обжалва първоинстанционното решение в частта му за разноските. Доводите му са за недължимост на разноски на насрещната страна при този изход на делото. Жалбата на втория касатор е срещу частта от решението, с която е отхвърлено оспорването му против заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Доводите му са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Към първите отнася изборът на съда да се довери на заключението на съдебно-техническата, вместо на съдебно-агротехническата експертиза. Сочи опущение на съда да възприеме пороци на формата на обжалваната заповед. Отрича възможността съображенията за издаване на акта два се съдържат в дешифрирани самолетни снимки, за чието разчитане е необходимо да се ползват специалисти. Оспорва изводите на съда за неотносимост на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" към подпомагането по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление пасторализъм. Позовава се на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за допустимо подпомагане с цялата им площ по мярка 214 "Агроекологични плащания" и подмярка пасторализъм от ПРСР 2014-2020 г. на постоянните пасища. Възразява против дължимото отразяване в слоя допустими за подпомагане площи на критериите по различните мерки. Иска отмяна на първоинстанционното решение и ползващо го решаване на спора по същество. Претендира деловодни разноски. Като ответник по касация първият касатор отрича основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Ц. М. против заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. са останали части от седем парцела – 00504-315-2-3; 00504-309-2-2; 00504-1097-6-2; 00504-365-5-1; 00504-314-1-2; 00504-17-1-1 и 00504-370-2-1. С първоинстанционното решение е отменена заповедта на министъра в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой са останали части от парцели 00504-315-2-3 в частта от 1. 53 ха и 00504-1097-6-2 за частта от 0. 07 ха в землището на с. А., като в частта за тези имоти преписката е върната на администрацията за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата на Маринов е отхвърлена. Предмет на инстанционен контрол е отхвърлителната част на първоинстанционното решение. По установяванията на първостепенния съд не съществуват недопустими площи за подпомагане само за частите от парцели, за които е разпоредил отмяна на заповедта на министъра. Констатациите му се установяват на заключенията на допуснатите СТЕ и основна и допълнителна САЕ. Кредитирал е заключението на СТЕ като по-добре обосновано. Отрекъл е изводите на САЕ във връзка с мярка 214, направление пасторализъм с аргументи, че обхватът на слой "Площи допустими за подпомагане" няма отношение към тази мярка, а няма отделен слой за нея. Според решаващите изводи от първоинстанционното решение административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При действието на чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП МЗХ създавало в Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи във всеки физически блок. По законовата делегация от чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът приел Наредба № 105/2006 за определяне на условията за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите. Съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен слой се съдържали в дешифрираните самолетни снимки. Данните от снимките позволявали на съда с помощта на специалисти да извърши проверка на материалната законосъобразност. По жалбата на Ц. М.: Първоинстанционният съдебен акт е неправилен в обжалваната част. Решението на тричленния състав на ВАС не притежава съдържанието по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Констатациите на съда не са в привръзка с информационните източници за тях. В мотивите на съдебния акт е заявено, че за са станали известни съдържащите се в дешифрираните самолетни снимки съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения слой "Площи допустими за подпомагане". Съдът не е оповестил тези съображения, та да се възприемат като фактически основания за издаване на акта, определящи предмета и обхвата на доказване. Съответно не са приложени правилата на доказателствената тежест. Без да е ясно кои са спорните правно и доказателствено релевантни факти, да е разяснено чия е тежестта за установяването им и кои факти съдът е приел за установени е неясно как е осъществена правораздавателната дейност по привързване на правни последици към фактите от предмета на доказване. А предметът на доказване би следвало да е определ?м при манифестираните от съда представи за основанията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен специализиран слой. Тези основания не са описани и с установяващите ги правни разпоредби. А иначе при действието на чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП /ред. ДВ бр. 12 от 2015 г. за кампания 2016 г. / критериите за включване на допустимите за подпомагане площи в рамките на всеки физически блок следва да са определени с наредбата по чл. 40 от закона. За процесния период това е Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм.);. В съответствие с чл. 1, ал. 2, т. 4, б. "д" от тази наредба критериите и условията за допустимост се отнасят и за подпомагане по Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ДВ, бр. 29 от 2009 г.) и за подмярка традиционно животновъдство с направления - опазване на застрашени от изчезване местни породи и традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм). Цитираната от съда разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата не установява условия за допустимост на подпомагането, а критерий за дисквалифициране на площите като земеделски /необработваемите площи - храсти и затревени площи, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки/. За подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" - направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" от подмярка "Традиционно животновъдство" от ПРСР 2007 - 2013 и подмярка "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" от ПРСР 2014 - 2020 г., са допустими всички постоянни пасища, класифицирани съобразно чл. 4, ал. 1, т. 1, като се подпомагат с цялата си площ независимо от процента налични върху тях дървесна или храстовидна растителност, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /чл. 12, ал. 5 от цитираната наредба/. Дължимата познавателна дейност на съда е била да идентифицира схемите и мерките, по които са заявени за подпомагане от жалбоподателя парцелите, та да се определят относимите критерии и условия за допустимост по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); , да се изведат /щом е възможно/ чрез разчитане на ортоизображенията съображенията за изключване на части от парцелите и да се проверят с доказателствени средства при съобразяване на правилата за доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 АПК/ и след указания по чл. 171, ал. 4 АПК. При убедеността на съда за неприложимост на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" към подпомагането по мярка 214 "Агроекологични плащания" - направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" от подмярка "Традиционно животновъдство" от ПРСР 2007 - 2013 и подмярка "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" от ПРСР 2014 - 2020 г. /за което има основание при сравнителния анализ на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 12, ал. 5 от отменената Наредба № 2 допустимостта на производството за заявени за подпомагане по тази мярка земеделски парцели предполага изследване на причините за включването или не на тези имоти в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" и правният интерес от търсената защита срещу пропускът да бъдат включени изцяло или отчасти в слоя. Пороците на първоинстанционното решение в обжалваната част се преодоляват по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК чрез отмяна на тази част от решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Връщането на делото на друг състав се предхожда от пререшаване на въпроса за разноските от съда постановил обжалваното решение. Новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да започне с указанията по чл. 171, ал. 4 АПК в контекста на разясненията за предмета и обхвата на доказване, дадени по-горе. Познавателната дейност на съда следва да включи установявания на правно релевантните факти, представляващи условия за допустимост на подпомагането и правни изводи за значението на установяването или не на отсъствието на тази условия за частите от заявените за подпомагане имоти, останали извън одобрения с обжалваната заповед окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". По жалбата на министъра на земеделието, горите и храните: Жалбата е недопустима. Несъгласието на касатора е с частта от първоинстанционното решение, разрешаваща въпроса за разноските. В тази част съдебният акт е с характер на определение. Допустимостта на защитата срещу решението за разноски е обусловена от изчерпването на възможността постановилият решението съд сам да пререши въпроса по искане за допълване или изменение на решението относно разноските – чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Определението, с което се пререшава въпроса за разноските подлежи на инстанционен контрол, ако е обжалваем и крайният съдебен акт в производството – чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Търсената защита чрез пререшаване на въпроса за разноските е от компетентността на съда, постановил решението с присъждане на разноските. Заради отмяната на първоинстанционното решение е недължимо изпращането на делото на първостепенния съд, тъй като произнасянето му по разноските след отмяната е по хипотеза лишено от критериите по чл. 143 АПК. При този изход на спора по разноските за касационната съдебна инстанция ще се произнесе първоинстанционният съд /чл. 226, ал. 3 АПК/. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия