Решение № 7289 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2012 г.

Решение № 7289 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Минно-строителна Компания" ЕООД против решение № 3097/8.06.2012 г., постановено по адм. д. 7943/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № К0101008210/7.02.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1294/2.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно определени задължения по ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на правните изводи и противоречието им със събраните по делото доказателства - отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебното решение и РА по кратки съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски, но оспорва размера на присъдените разноски от първата инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3097/8.06.2012 г., постановено по адм. д. 7943/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Минно-строителна компания" ЕООД срещу РА № К0101008210/7.02.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1294/2.08.2011 г. на ДД "ОУИ" относно определени задължения по ЗДДС в резултат от отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер от 81 969,84 лв. за данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 12.2009 г., м. 01.2010 г., м. 03.2010 г. и м. 04.2010 г. по фактури № 554/02.10.2008 г., 561/31.10.2008 г., 853/14.12.2009 г., 855/21.12.2009 г., 861/22.01.2010 г., 863/01.03.2010 г., 935/09.03.2010 г., 932/12.03.2010 г., 934/30.03.2010 г. и 936/12.04.2010 г., издадени от "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД заедно със съответно изчислени лихви и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 2 089,40 лв. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява спорните данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит, което правилно е отказано с обжалвания пред АССГ ревизионен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на РА в частта, с която на "Минно Строителна Компания" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД, за които от събраните по делото доказателства не се установява, че отразяват реални доставка на услуги - СМР. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че за възникване на правото на данъчен кредит е достатъчно установяването, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на спорните данъчни фактури и само от това обстоятелство следва извод, че той е извършил фактурираните доставки. Съгласно чл. 69 от ЗДДС получателят (регистрирано по ЗДДС лице) на стоки и услуги, които се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки има право да приспадне данъкът за тези стоки и услуги, които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице) му е доставил или предстои да му достави, като за да упражни това право, на основание чл. 71 от ЗДДС, лицето следва да притежава данъчен документ (в случая фактура). Следователно притежаването на данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Според констатациите в РА "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД е регистриран по ЗДДС (регистрацията му е по избор на лицето), но спорните фактури с получател между "Минно-строителна компания" ЕООД, не са отразени в регистрите на НАП, както и за данъчните периоди, през които са издадени, "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД не е декларирало, начислявало и изплащало осигуровки. Действително начисляването на данъка от доставчика според действащите норми на ЗДДС не представлява изискване за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, но липсата на отразяване на спорните фактури в регистрите, както и липсата на данни за наети лица е индиция, че издателят на фактурите не е доставчик на посочените в тях услуги. В конкретния случай административният съд задълбочено и последователно е проследил по видове и количество строителните дейности, за които се твърди, че са извършени от "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД с крайни получатели ДКСИ и "Асарел - Медет"АД, като е обосновал фактически извод, че не е установено извършване на СМР или доставка на стоки (кран F 100 и кран ел. задвижване F 100, скална маса и неконкретизирани по вид стоки) от "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД като подизпълнител в полза на "Минно-строителна компания" ЕООД. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, според което има несъответствие между количествата СМР, фактурирани по спорните фактури и количествата СМР по фактурираните от ревизираното дружество последващи доставки. Тези разминавания между твърдените за получени и декларираните като доставени услуги, респективно липсата на всякакви доказателства за използване на фактурираните технически средства и скална маса, при извършване на декларираните последващи доставки, правилно е прието от решаващият съд като основание да обоснове извод, че спорните фактури не отразяват реални доставки. Действително обектите, на които се твърди, че са извършвани строителните услуги са изградени и съществуват, според констатациите на вещото лице, но в конкретния случай установените от АССГ несъответствия представляват пречка за формиране на извод, че "Строй ремонт инженеринг - 63" ЕООД е изпълнител, а "Минно-строителна компания" ЕООД получател на СМР по вид и количество, описан в спорните фактури, като единствено логичен вариант за развитие на взаимоотношенията между тях и инвеститорите на обектите. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,