Решение № 3418 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2012 г.

Решение № 3418 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "ЕВРО КАР" ООД гр. Ямбол, чрез пълномощника си адв. Ж. Алдинова и Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 708 от 10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1456/11 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/. В жалбата на "ЕВРО КАР" ООД се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски. В жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 02001002175/09.03.2011 г издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-175/09.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "ЕВРО КАР" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 21590,88 лв. и ведно с лихви за забава и е установен корпоративен данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 1016 лв. и за 2009 г. в размер на 2166,83 лева и лихви за забава. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен процесния РА, в частта, относно установени задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 9 064 лв. и начислена лихва върху него в размер на 4 676.24 лв. и е отхвърлил жалбата на "ЕВРО КАР" ООД в останалата част относно отказано право на данъчен кредит и допълнително определен корпоративен данък за довнасяне. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: За да обяви за нищожен процесния РА, първоинстанционният съд е приел за установено, че от приетият по делото АПВ № 3417/18.06.2007 г., се установява, че за данъчен период м. 02.2007 г., органите по приходите, извършили проверките по прихващане и възстановяване, са признали, че дружеството има право на данъчен кредит в съответния претендиран размер, респективно, че дължи ДДС за внасяне, като резултата за периода е в размера на декларирания по справка-декларация. Няма спор, че АПВ е влязъл в законна сила, както и, че заповедите за възлагане на ревизия и ЗОКО са издадени от орган по приходите - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Бургас, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, респ. чл. 119, ал. 2 от ДОПК. При така установеното съдът е приел, че при наличие на влязъл в сила АПВ за процесния период, то заповедта за възлагане на ревизия, за този данъчен период, е издадена при липса на материална компетентност на органа, който ги е издал, като се е позовал на практика на ВАС. Решението е правилно. Практиката на ВАС приема, че както при действието на ДПК (отм.), така и на ДОПК /включително и след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г./, след като е установено, че ДАПВ, респ. АПВ е влязъл в сила преди изменението на закона/, възприема тезата, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), респ. ДОПК и че АПВ на общо основание са индивидуални административни актове и следва да се зачете стабилитетът на влезлия в сила административен акт, от който са възникнали и упражнени права. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, респ. РА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.), респективно на чл. 133 и сл. от ДОПК, тъй като при възстановяване и прихващане на суми по реда на чл. 112 ДПК (отм.), респ. на чл. 129 от ДОПК, органите по приходите са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задължение или суми за възстановяване. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че процесният АПВ е издаден без извършване на ревизия, тъй като в правомощията на органа е да прецени в какво производство /проверка или ревизия/ ще се произнесе по искането за прихващане и възстановяване. Неоснователен е и доводът, че ЗВР в настоящото производство е издадена след допълнението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г./, тъй като с ТР № 1/12 г. ОСК на ВАС е прието, че след допълнението на посочената разпоредбата задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, какъвто е настоящият случай. Последният АПВ е издаден на 17.12.2007 г. С оглед на изложеното решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "ЕВРО КАР" ООД: За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е изложил подробни доводи, защо приема за установено, че процесните фактури, издадени от "Стин" ЕООД, "Сити-груп 76" ДЗЗД; "Мойпан" ЕООД, "Кайне" ООД, "Стил стандарт" ЕООД, "Корект финанс строй" ЕООД, "Материал транс" ЕООД, ЕТ "Минчеви - Живко Минчев", "Крепеж 99" ЕООД и "Косара" ЕООД не документират реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което постановеният отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС е правилен. Съдът е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушаното и неоспорено от страните заключение на вещото лице по ССЕ. Правилно е прието, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки по процесните фактури. Реалното извършване на облагаема доставка е основание за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респ. изискуемост на данъка. В конкретния случай поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Тези изводи не се променят и от изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. За да бъде признато правото на данъчен кредит, не е достатъчно доставчикът и получателят да притежават фактури и да е извършено счетоводното им отразяване и посочването им в справките. декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби, а е необходимо да е налице преди всичко реалност на доставките, която не е доказана в настоящия случай. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. Правилен е извода на съда и по отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г. Обосновано, въз основа на доказателствата по делото е прието, че фактурираните продажби на стоки по процесните фактури не са извършени реално, поради което с тях е начислен разход без икономическа обоснованост, респ. съставени са данъчни документи, които не отразяват вярно посочените в тях стопански операции. Следователно тези разходи не са документално обосновани и не следва да се признават за целите на ЗКПО и със стойността на издадените фактури следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството-касатор на осн. чл. 26, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, както правилно е приел съда. В тази насока е неоснователен довода в жалбата относно доставките на "СТИН" ЕООД по фактура 103/21.11.2007 г. - частичен ремонт на автобуси, а именно че касаторът няма информация доставчикът да е бил дерегистриран по ДДС към датата на издаване на фактурата. Действително административно наказателната отговорност е на доставчика, за издадена данъчна фактура, без основание за начисляване на ДДС, но съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон, поради което и при липса на доказателства за реално извършване на процесните фактури, поради ненамиране на доставчика на декларирания от него адрес, липса на проверка на счетоводството му, липса на работници за проверяваните периоди, правилно съдът е приел наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Неоснователен е и доводът, че необосновано и в нарушение на процесуалните правила съдът е изключил от доказателствата по делото приложената към жалбата спецификация за вложени части и материали при извършените ремонтни работи с подпис и печат на фирмата изпълнител на услугата. На първо място този писмен документ е бил оспорен по надлежния процесуален ред от представителя на ответника и от друга страна както е приел АС липсва доказателства за идентичност на вложените материали при ремонта, като и дата на документа. Относно доставките през 2009 и 2010 г. отново е установено само, че фактурите са включени в дневника за продажба за съответните периоди, но касаторът не е представил договори, предварителна заявка, приемно-предавателен протокол, къде е съхранявано горивото, транспортни документи и др. относно установяване факта на реалност на доставките. Факта, че дружеството се занимава преимуществено с транспортна дейност, не налага на извода, че изпълнител по процесните доставки е именно процесният доставчик, тъй като не са представени други доказателства, вкл. проверка на счетоводните записвания във връзка с доставките, а представената спецификация за вложени части и материали при извършените ремонтни работи правилно е била изключена, като оспорена от ответника от доказателствения материал по делото. Неоснователен е довода на касатора относно доставките извършени от "МОЙПАН" ЕООД по фактури с предмет основен ремонт, свързан с факта, че съдът не е осъдил възражението му, че услугите е можело да бъдат извършени от доставчика чрез подизпълнител, или чрез наето лице по граждански договор, или от самия представител на фирмата. Както правилно е приел АС доставчикът на услугите няма назначени лица по трудов договор за процесния период, а възраженията на касатора не са подкрепени с доказателства в хода на съдебното обжалване. Задължение на дружеството е да установи с всички допустими доказателства, положителния факт, а именно, че услугата е извършена от подизпълнител или от представляващия дружеството лично. Представеното копие от спецификация за вложени части и материали при извършените ремонтни работи с подпис и печат на фирмата изпълнител на услугата, е било оспорено от ответника, поради което и при липса на проверка в счетоводството на доставчика, относно счетоводните записвания, свързани с услугата, не може да е обоснован безспорен факт за реалност на услугата. Неоснователен е доводът относно доставките, извършени от "КАЙНЕ" ООД по фактура № 13/30.01.2009 г. - дизелово гориво, за неправилно изключване от доказателствата по делото на приложения с жалбата договор за доставка от 15.01.2009 г. Същият е бил оспорен по надлежен ред от ответника и поради липса на ангажирани доказателства от касатора в хода на съдебното обжалване, правилно е изключен от съда. На следващо място само от представения договор не се удостоверява реалността на доставката, както се сочи в касационната жалба, тъй като предвид специфичния характер на стоката е необходимо доставчика да разполага със специални транспортни средства - цистерни, пътни листи, товарителници, приемо-предавателни протоколи, като копие от последните документи следва да се съдържат при касатора, като страна по сделката. Неоснователен е доводът относно доставките, извършени от "КОРЕКТ ФИНАНС" ЕООД за данъчни периоди 2009 г., тъй като са издадени след дерегистрация на доставчика по ДДС. Както беше изложено по-горе съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон, поради което и при липса на доказателства за реално извършване на процесните фактури, поради ненамиране на доставчика на декларирания от него адрес, липса на проверка на счетоводството му, липса на служители за проверяваните периоди, правилно съдът е приел наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Дружеството доставчик няма назначени по трудов договор продавачи и/или шофьори за извършване на доставките, като довода в касационната жалба, че процесните услуги е можело да бъдат извършени от фирмата доставчик чрез подизпълнител, или чрез наето лице по граждански договор, или от самия представител на фирмата е недоказан в хода на съдебното обжалване. Предвид оспорването по надлежния процесуален ред от ответника на представения договор за доставка на дизелово гориво и двигателно масло от 15.03.2009 г., правилно е изключен от доказателствения материал, а възражението на касатора за необсъждането му е неоснователно. Останалите доводи в касационната жалба относно доставчиците "МАТЕРИАЛ ТРАНС" ЕООД по фактура № 4/30.03.2009 г - за гориво, "МИНЧЕВИ - ЖИВКО МИНЧЕВ" ЕТ по фактури с № № 32/28.05.2009 г - ремонт на автобус и 33/24.06.2009 г - ремонт на двигател, "КРЕПЕЖ 99" ЕООД по фактура № 53/20.01.2010 г - ремонт на автобус са идентични, поради което и предвид изложените съображения по-горе в мотивите на настоящото решение са неоснователни. С оглед на изложеното и при липса на наведените касационни основания за отмяна на решението, същото следва да се остави в сила в тази си част. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,