Решение № 9619 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния представител юрк. Абилов против Решение 917 от 23.05.2025 г., постановено по адм. д. 631/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/4800#2/25.10.2024 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Kастора сочи, че е налице съответствие на административният акт с приложимите правни норми- чл. 6, ал. 1 и чл.15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква б от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Счита за установено по делото неизпълнение на императивното задължение за подаване на заявление за плащане. Излага доводи за неоснователност на изводите на съда за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от Ц. А. К. жалба срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендират се разноски за касационната инстанция, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Ц. А. К., чрез адв. Моренов, в представен по делото отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Търговище е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/4800#2/25.10.2024 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква б и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК и чл.165 и чл.166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП по отношение на Ц. А. К. е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично пчеларство за кампании 2020 г. , 2021 г., 2022 г., в размер на 19 526,71 лв. Установено е по делото, че Ц. А. К. е регистриран земеделски производител с УРН [номер] одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година с направление "Биологично пчеларство". Безспорно установено е, че за кампании 2020 г. , 2021 г., 2022 г. му е изплатена сумата от 48 816.77лв. На 14.07.2023г. Ц. А. К. подал заявление за подпомагане с УИН [номер] чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като в него е включена информация за броя на пчелните семейства отбелязани за участие в интервенция за подпомагане Биологично пчеларство . Към заявлението е попълнено и приложение за кандидати по биологични интервенции 2023 г. с отбелязване в графа БП плащания за поддържане на билогично пчеларство . В колона 8 от таблицата за описание на пчелните семейства в стопанството през 2023г. биологична интервенция е посочено Мярка 11 БП и код БП. Заявлението е обработено от К. Христова - служител в Общинска служба по земеделие Търговище, която е стартирала автоматични проверки, при които в графа Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 от заявлението за подпомагане е визуализирано предупреждение Заявили сте участие по БИ - биологична интервенция от Стратегическия план 2023-2027, прилаган от кампания 2023. С Уведомително писмо за одобрение за участие по интервенция Биологично пчеларство от СПРЗСР 2023 2027, с изх. 02-250-6500/446/31.05.2024г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. Славчева, Ц. К. бил одобрен за участие по операция Плащания за поддържане на биологично пчеларство . В уведомлението е посочено, че заявителят с одобрението му за участие поема петгодишен ангажимент за извършване на дейностите по посочената мярка. С писмо изх. 01-6500/4803 от 18.10.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, е установено, че К. не е подал заявление за плащане по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично земеделие" през Кампания 2023 г. С писмо с вх. 01-6500/4800 #1 от 03.11.2023г. кандидатът възразил срещу откритото производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Възражението не било уважено и при така установена фактическа обстановка е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане 016500/4800#2/25.10.2024 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е обсъдил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 4 от 24.02.2015 г. Приел е за установено, че в качеството му на земеделски стопанин К. се е явил в ОСЗ Търговище на 14.07.2023 г., за да подаде заявление за подпомагане със средства от ЕСФ на развиваната от него дейност касаеща отглеждане на пчелни семейства. Като безспорно установено е прието и, че е налице подадено от него през 2020г. първоначално заявление за подпомагане и плащане, и последващи заявления за плащане през 2021г. и 2022г. по гореописания ред регламентиран с Наредба 4/24.02.2015 г. Административният съд е счел, че съобразно обсъдените доказателства, волята на К. при явяването му в ОДЗ Търговище на 14.07.2023 г. е била ясна, а именно - да продължи да изпълнява задължението си поето с първоначалното заявление от 2020 г., която неправилно е била обективирана в заявлението генерирано автоматично от системата на ДФЗ. Заявителят е имал действащ ангажимент, по който е изпълнявал задължението си в три поредни години, като в заявлението през 2023 г. е посочил, че продължава идентична дейност свързана с биологично пчеларство по идентична мярка 11. В тази връзка решаващият състав е посочил, че форматът и съдържанието на заявленията за подпомагане по двете меродавни наредби са дотолкова съвпадащи, че обуславят голяма вероятност бенефициерите да бъдат въведени в заблуждение относно действителния правен характер на извършеното от тях действие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са основани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован е направения извод, че оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспореният административен акт е издаден на основание чл.15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква б и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 от същата наредба за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Съгласно на чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Съобразно чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Безспорно установено е, че Ц. К. е регистриран земеделски производител с УРН [номер] и е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година с направление "Биологично пчеларство". Установено е, че за кампании 2020 г. , 2021 г., 2022 г. му е изплатена сумата от 48 816.77 лв. Не се спори и по отношение на факта, че на 14.07.2023г. в качеството му на земеделски стопанин се е явил в ОСЗ - Търговище за да подаде заявление за подпомагане със средства от ЕСФ на развиваната от него дейност по отглеждане на пчелни семейства и е подал заявление за подпомагане с УИН [номер] чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като в него е включена информация за броя на пчелните семейства отбелязани за участие в интервенция за подпомагане Биологично пчеларство . Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът дали земеделският производител на 14.07.2023 г. е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година с направление "Биологично пчеларство" за кампания 2023 г. или заявление за участие в интервенция за подпомагане "Биологично пчеларство". Или налице ли е неизпълнение на задължениено за подаване на заявление за плащане за кампания 2023 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година. В тази връзка касационният състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че в случая волята на К. при явяването му в ОСЗ - Търговище на 14.07.2023г. е била ясна, а именно - да продължи да изпълнява задължението си поето с първоначалното заявление от 2020г., която неправилно е била обективирана в генерираното заявление от системата на ДФЗ. Обосновано е отчетено от решаващият състав на първоинстанционният съд, че форматът и съдържанието на заявленията за подпомагане по двете наредби са дотолкова съвпадащи, че обуславят голяма вероятност бенефициерите да бъдат въведени в заблуждение относно действителния правен характер на извършеното от тях действие. На следващо място следва да се посочи, че земеделският производител още при откриване на производството по издаване на АУПДВ е заявил, че волята му е била да продължи да изпълнява поетия от него многогодишен ангажимент. В тази връзка се споделят доводите за липса на правна и житейска логика да бъде подадено заявление за подпомагане по нова интервенция, касаеща идентична стопанска дейност с тази по вече поетият ангажимент "Биологично пчеларство", в нарушение на нормата на чл. 9, ал. 4, т. 3 от Наредба 4 от 30.03.2023 г., според която кандидатите за подпомагане, които изпълняват поети многогодишни ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, не могат да заявяват за подпомагане до края на периода на изпълнение на многогодишния ангажимент, заявените по мярката пчелни семейства по интервенциите по чл. 1, т. 37 и т. 40. Тези изводи се потвърждават и от заключението на СТЕ, от което се установява, че към датата на подаване на заявлението от земеделския производител - 14.07.2023 г. в ИСАК е имало функционалност да се изведе предупреждение за вече поетия ангажимент по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., но поради технически проблем в случая не е било визуализирано съобщение. Проблемът със системата е отстранен след подаване на заявлението от страна на К. от самия орган, но безспорно при подаването му не е изведено съобщение за неприключилия ангажимент, което според земеделския стопанин е попречило същия да разбере, че в действителност е подал заявление по новата интервенция, вместо да продължи да изпълнява поетия от него многогодишен ангажимент. Предвид всичко изложено, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанции, в претендирания размер от 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение