Решение № 3780 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2018 г.

Решение № 3780 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на О. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Гунчева против Решение № 363/03.04.2018 г., постановено по административно дело № 817/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу виза за проектиране от 16.06.2017 г., издадена от Главния архитект на Община Хасково, в частта касаеща етап едно - обект за стопанска постройка за инвентар. Сочат се основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила отказал да назначи тройна експертиза, при наличие на две противоречиви единични. Оспорват се правните изводи по приложението на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, като се твърди, че този привилегирован ред е неприложим в случая, а е следвало да се измени действащия ПУП – ПЗ на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени визата относно проектиране на стопанската постройка. Подадена е втора касационна жалба от С. М. и М. М. от [населено място], чрез адвокат Т. Ванкова против решението, в частта, с която е отменена процесната виза относно етап втори – обект жилищна сграда. Твърди се неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат съображения за това, че главният архитект разполага със свободна преценка при издаването на виза на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ, поради което незаконосъобразно съдът е приел произнасянето му свръх петитум по подаденото от М.и заявление. На проведеното по делото заседание, О. Д. се представлява от адвокат Гунчева, която поддържа касационната жалба и оспорва тази на С. М. и М. М. по съображения, изложени в писмен отговор. С. М. и М. М. се представляват от адвокат Ванкова и от адвокат Димитрова, които поддържат касационната им жалба и оспорват тази на О. Д. по съображения, развити в писмени отговори. Ответникът – Главен архитект на Община Хасково, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково е виза за проектиране, с която на основание чл. 140, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 6 и чл. 46 ЗУТ, е разрешено етапно проектиране, както следва: първи етап – стопанска постройка за инвентар и втори етап – жилищна сграда, за поземлен имот с идентификатор № 77195.743.330 по КК на гр. Хасково, собственост на М. М. и С. М. О. Д. е оспорила визата, легитимирайки се за собственик на поземлен имот с идентификатор № 77195.743.329 по КК на гр. Хасково, който заедно с процесния образуват общ УПИ V – за жилищни нужди, в кв. 1223 по действащия регулационен и застроителен план на гр. Хасково. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключенията на две съдебно-технически експертизи. Съдът е извършил правилен анализ на доказателствата, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Визата, в частта касаеща етап втори – жилищна сграда, правилно е отменена, тъй като с подаденото от М.и заявление до главния архитект, те са поискали издаване на виза за проектиране само на селскостопанска постройка за инвентар. При така заявената воля на възложителите, органът незаконосъобразно е разрешил проектиране и на жилищна сграда, действайки по своя инициатива и без отправено искане в този смисъл от правоимащите лица. Визата в тази част се явява издадена в нарушение на административно – производствените правила и на материалния закон. С оглед смисловото съдържание на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, неоснователно е възражението, че главният архитект разполага със свободна преценка при издаването на виза – същата и то в съответния обем се издава само след отправено искане на възложителя. Правилно е решението и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на О. Д. против визата, касаеща етап едно – стопанска постройка за инвентар. Настоящият съд напълно споделя мотивите на първостепенния относно спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при издаване на визата в тази й част, съответно възраженията в касационната жалба на Д. в тази насока, са неоснователни. Установено е, че разрешеното проектиране на стопанската постройка съответства на предвиденото в действащия ПУП начин и характер на застрояване, респективно на линиите на застрояване, допустимата височина, плътност и интензивност на застрояване. Неоснователно се твърди съществено процесуално нарушения, изразяващо се в недопускане на тройна съдебно-техническа експертиза. Съдебният състав на Административен съд – Хасково подробно и логически посредством събраните доказателства, се е обосновал защо кредитира заключението на втората, респективно не цени това на първата експертиза относно предвидения с действащия ПУП начин на застрояване в УПИ V, кв. 1223, което се установява, че е свободно. Следователно, правилен е изводът за материална законосъобразност на визата в тази й част, като издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 140, ал. 2, чл. 46 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В конкретния случай относно стопанската постройка е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, при която когато при прилагане на действащ план се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, а конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 ЗУТ. В този смисъл, неоснователен е доводът за това, че преди издаване на визата за проектиране на стопанската постройка е следвало да се измени планът на застрояване на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенциите на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски, са неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,