Решение № 4665 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 206/2021 г.

Решение № 4665 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 206/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – С. област срещу решение № 1168 от 10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 872 по описа за 2020 г. на Административен съд – С. област, с което е отменено решение № Ц 1012-22-77-1 от 07.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – С. област. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 99, ал. 3 от КСО и § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. Ответникът Н. Н. от гр. Г., обл. С., не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. област е отменил решение № Ц 1012-22-77-1 от 07.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. област, потвърждаващо разпореждане № Ц 1030 - 22 - 1410#1 от 03.07.2020 г. на началник отдел "ОП", с което е отказано личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Н. да бъде отпусната при условията на § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, с мотиви, че лицето не е направило избор за преценка на индивидуалния му коефициент и по "старата методика". В мотивите на съдебното решение е обективирана воля за връщане на преписката на административния орган за определяне на размера на пенсията при индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за пенсионера. За да постанови решението си, Административен съд – С. област е приел, че искането за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 4 – 7 от КСО е направено, докато производството по отпускането й в окончателен размер все още е било висящо. Даденото от пенсионния орган стеснително тълкуване на § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, че искането може да бъде направено само при първоначалното попълване на заявлението за отпускане на пенсията, противоречи на целта на закона и е в нарушение на чл. 30, ал. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. От фактическа страна е установено, че Н. Н. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 20.01.2020 г. Не е попълнил графата по т. 5, с която подателят заявява желание размерът на пенсията му да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 от КСО, като се вземе предвид осигурителният му доход за избрани от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и осигурителният му доход след тази дата до отпускането на пенсията. Заявителят е упражнил правото в по-късен момент – на 04.06.2020 г., в срока за обжалване на разпореждането от 07.05.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, считано от датата на заявлението 20.01.2020 г. На основание чл. 99, ал. 3 от КСО в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Разпоредбата на § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. Макар че разпоредбата изисква правото да бъде упражнено едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия със задължително прилагане на документите, не би могло да се приеме, че ако тези процесуални изисквания не бъдат спазени, то материалното право се преклудира в момента на подаване на заявлението и не може да бъде упражнено в по-късен момент преди да е налице влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсията. Няма основание да не се приложи общото правило на чл. 99, ал. 3 от КСО, което създава възможност в срока за обжалване на разпореждането за първоначално отпускане на пенсия да се представят нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и др. Необходимо е да се добави, че при липса на специални административнопроцесуални правила в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсионният орган следва да съобразява действията си с общите принципи за провеждане на административното производство. Графата по т. 5 в заявлението за отпускане на пенсия въобще не е попълнена, но не са налице сведения, че подателят на заявлението е бил информиран за правните последици от несвоевременното й попълване. Принципът на служебното начало по чл. 9, ал. 4 от АПК изисква от административния орган да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. Съобразно този принцип в производството по издаване на индивидуални административни актове се прилага разпоредбата на чл. 28 от АПК, уреждаща правилата за съдействие и информация от административните органи. При положение, че на заявителя не са били разяснени последиците от непопълването на графата по т. 5 в момента на подаване на заявлението, то той би могъл да се възползва от процесуалната възможност по чл. 99, ал. 3 от КСО. На основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от АПК административният орган е бил длъжен да окаже съдействие за попълване на образеца на заявлението, като съгласно ал. 2 разясни по подходящ начин информацията относно "старата методика", необходима на заявителите при упражняване на правото на пенсия и попълване на графата по т. 5 от заявлението. Предвид изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице налице касационни основания за неговата отмяна. поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,