Решение № 443 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1401/2013 г.

Решение № 443 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1401/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Е. Д. - гражданин на Р. срещу въззивно решение № 154 от 13.05.2013 г. постановено по ВНОХД № 249/2013 г., по описа на Апелативен съд - гр. София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК поради и което се претендира от касационната инстанция, за упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 1 от 21.01.2013 г. постановена по НОХД № 516/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил, подс. Е. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК, за които при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, му е били определени наказания "лишаване от свобода" за срок от седем години и глоба в размер на 100 000 лв. /за деянието по чл. 242 от НК/ и "лишаване от свобода" за срок от три години и осем месеца и глоба в размер на 20 000 лв. /за деянието по чл. 354а от НК/. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия Д. да изтърпи най-тежкото измежду определените му наказания а именно, "лишаване от свобода" за срок от седем години и глоба в размер на 100 000 лева. На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към общото наказание седем години "лишаване от свобода" окръжния съд присъединил изцяло наказанието "глоба" в размер на 100 000 лева, и постановил "лишаването от свобода" да бъде търпяно при първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затвор. Присъдата била обжалвана от подсъдимия Д. с искане да бъде изменена, като бъде намален размерът на наложените му наказания. С атакуваното въззивно решение № 154 от 13.05.2013 г. постановено по ВНОХД № 249/2013 г., по описа на Апелативен съд - гр. София, първоинстанционната присъда била отменена в частта, с която била приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, а в останалата си част - потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Д. наказания, като същото е основателно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е налице. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложените на подс. Д. наказания "лишаване от свобода", са били определени съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания въззивно производство, апелативният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанията наложени на касатора, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването им. Макар и апелативният съд да е изброил релевантните за наказателната отговорност на дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства /в случая на количеството наркотично вещество неоправдано е била придадена по-значителна тежест/, не е констатирал, че в конкретния случай се очертава хипотезата на чл. 55 от НК. Това е така защото, установените по делото и възприети като такива от съдилищата по фактите, смекчаващи наказателната отговорност на подс. Д. обстоятелства - необремененото съдебно минало, семейното му положение /женен, полагащ грижи за отглеждането и възпитанието на три деца/, тежкото му финансово състояние и най-вече действително изразеното чистосърдечно разкаяние, а не на последно място и цялостното му процесуално поведение, в конкретния случай, се отличават с белега "многобройност" по смисъла на горепосочената законова разпоредба. На тази база може да бъде сторен извод, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия, обстоятелство налагащо определяне на следващите му се наказания, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 /без налагане на кумулативните наказания "глоба"/ от НК. Поради горното, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да се измени, като наложените на подс. Д. наказания за извършените престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК следва да бъдат определени при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, а именно - в размер на шест години и шест месеца "лишаване от свобода" /за деянието по чл. 242, ал. 2 от НК/ и в размер на 2 години и шест месеца "лишаване от свобода" /за деянието по чл. 354, ал. 2 от НК/, като именно с тези по вид и размер санкции /съобразени и с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК/, по-пълно и ефективното ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение