Решение № 14087 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2015 г.

Решение № 14087 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е образувано по жалба на Антоан Толев Петков, Димитър Свиленов Петков, Свилен Толев Петков, Станка Свиленова Петкова, Павлина Станкова Начева, Константин Георгиев Петков подадена чрез адв. Тодоров всички, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимите имоти, подлежащи на отчуждаване, описани в Приложение № 1 към Решението, представляващи поземлени имоти: с идентификатор 49206.2684.51 - нива (земеделска територия), с обща площ от 13.405 дка, от които отчуждени 0.054 дка, стойност на паричното обезщетение 707 лева, имот № 49206.2684.54 с обща площ 13,405 дка от който се отчуждават 2 356 дка с определено парично обезщетение в размер на 30 833,00 лв, имот № 49206.2681.18 с обща площ 1 413 дка с отчуждавана площ от 0,735 дка и с определено обезщетение от 9 619,00 лв като поддържат, че определената цена е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се иска назначаването на съдебно-оценителна експертиза, представят се и писмени доказателства под опис. Ответникът по жалбата - Министерският съвет (МС) и заинтересованите страни - министърът на МРРБ, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост (ЗДС), при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът и местонахождението им; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 157), като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на РРБ и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад (л. 108). Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти и решение № 196 от 26.04. 2012 г. на ОбС - София и проектна документация за изготвяне на идеен проект на Софийски околовръстен път от км 0 + 780 до км 6+ +300. Видно от приложения нотариален акт № 115, ОТ 9.10. 2012 г. - имот с идентификатор 49206.2684.51 е с площ 13 405 дка, имот с идентификатор 49206.2684. 54 е с площ 266 кв. м. и имот с идентификатор 49206.2681.18 с площ 1 413 дка. От имот 49206.2684.51 с обща площ 13,405 дка се отчуждават на два пъти - първо 2 356 кв. м. и определено обезщетение - 30 833 лв и втори път се отчуждават 0,054 дка и определено обезщетение 707 лв., от имот 49206.2684.54 се отчуждават 0,191 дка и определено обезщетение - 2500 лв . и от имот с идентификатор 49206.2681.18 с обща площ 1 413 дка се отчуждават 0,735 дка с размер на обезщетението 9 619 лв. В жалбата е допусната техническа грешка при изписването на имотите по идинтификатор като отразеното за имот 49206.2684.54 е отразена квадратурата на имот с идентификатор 49206 2684.51 вместо вярната както е по нотариалния акт обща площ: 0,266 кв. м. и отчуждавана площ 0.191 кв. м. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имоти на жалбоподателите, части от които се отчуждават, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е земеделска земя, за което свидетелстват представените по делото доказателства - нот. акт № 115 от 09.10.2012 г.; скица № 76103/28.10.2012 г., скица № 76102/26.10.2012 г. и скица № 76104826.10.2012 г. Не са представени доказателства предназначението на имота да е бил променен по реда на закона преди влизането в сила на ПУП, който предвижда изграждането на националния обект. Следователно, отчуждаването на имота се основава на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, като към момента на отчуждаването процесните имоти са с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване - нива. От съдържанието на оспореното решение на МС и представената по делото комбинирана скица се установява, а и не се спори по делото, че отчуждаването е въз основа на ПУП - план за регулация на Софийски околовръстен път от км. 2+800 до км 3+700, район "Връбница", и решение № 196 от 26.04.2012 г. на Столичния общински съвет. Именно с този план е предвидено изграждането на част от обекта "Софийски околовръстен път". Не се спори по делото, че се касае за отчуждаване за изграждане на обект с национално значение и за национален обект. Процесният имот е възстановен след приемане на този план като земеделска земя видно от приложения на л. 12 нотариален акт и не налице друг план, съгласно който статута му да е променен. В независимата експертиза, назначена от административния орган е посочено, че при оценяването на подлежащите на отчуждаване имоти са ползвани пазарни аналози за сделки, изповядани и вписани в Службата по вписванията в периода от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г., съгласно удостоверенията с изх. № 1880 от 08.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. (л. 252, л. 255). Във връзка с твърденията за незаконосъобразно определяне на паричното обезщетение, с определение от 13.07.2015 г. настоящата инстанция е допуснала изслушването на съдебно-оценителна експертиза. На страната бе издадено съдебно удостоверение за снабдяване с писмени доказателства от Агенцията по вписванията - София за изповядани и вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, находящи се в землището на с. Мрамор, район "Връбница", СО, местност "Келказа" приложено на л. 336. След запознаване с писмените доказателства, приложени от административния орган, заинтересованите страни и жалбоподателите, вещото лице е депозирало заключение на 15.10. 2015 г, съгласно което вещото лице дава заключение в два варианта: в първия вариант изключва две сделки по нат. акт 98/2014 г. и нот. акт 100/2014 г., които са взети предвид от административния орган при изготвяне на оценката, но според вещото лице тези две сделки не са със сходни характеристики съгласно изискването на закона. Във втория вариант разминаване има в площа на имота. вещото лице е извършило пресмятането на площ 941 кв. м а административния орган на площ 937 кв. м. С оглед пълното изясняване на делото и молба от жалбоподателите е допусната допълнителна експертиза от 22.10 2015 г. извършена от вещото лице Драгнева, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. 4в " от ДР на ЗДС по силата на което оценката която е дадена от административния орган е по-висока от тази изготвена от вещото лице. По искане на жалбоподателите бе назначена и втора допълнителна експертиза, която не променя становището си от 22.10 2015 г. Вещото лице и в съдебно заседание и в писмените си експертизи от 22.10.2015 г. и повторната допълнителна експертиза, като изяснява че се е съобразило с всички относими за процесните имоти сделки. Експертизата не е оспорена от страните и е приета в проведеното на 26.10.2015 г. съдебно заседание. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че в случая следва да кредитира приложеното заключение от съдебно-оценителна експертиза на вещото лице по делото, като обективно, компетентно и точно. Оспорения административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Не би могло да се сподели становището на процесуалния представител на жалбоподателите и заинтересованата страна Босева, че при определяне на размера на обезщетението за отчуждаваните части от имотите собственост на жалбоподателите следва да се вземат в предвид и тези имоти съседни до отчуждаваните които са включени в регулация, както и да се използва метода на сравняване на оценка по " чистата ликвидационна стойност" и метода на " пазарните аналози." В конкретния случай предмет на отчуждаване са земеделски земи, а именно ниви - орна земя, а не УПИ, които имат съвсем различни характеристики. В тази насока както разпоредбите на ЗДС така и приетото тълкувателно решение по ЗДС по т. д. № 6/2014 г. са категорични - сравнителния анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с отчуждаваните. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти със сходни характеристики и начин на ползване за да може определеното обезщетение в максимален размер да достигне пазарната цена, която собственикът би получил ако продаваше имота на свободния пазар. В този смисъл и с оглед на събраните доказателства по делото следва да се приеме, че размерът на обезщетението за отчуждаваните части от имотите собственост на жалбоподателите е правлино определен от административния орган. При този изход на правния спор разноски на страната не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,