Решение № 6421 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2015 г.

Решение № 6421 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Крес" ЕООД, подадена чрез адв. Димитър Топалов, срещу Решение № 44 от 14.01.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2867 по описа на същия съд за 2014 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 031400588/24.04.2014 г., потвърден с Решение № 358/28.07.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди месец 02.2013 г. в размер на 2488,50 лв. главница и 281,26 лв. лихви и месец 03.2013 г. в размер на 2779,82 лв. главница и 290,18 лв. лихви. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Варна - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Крес" ЕООД против Ревизионен акт № 031400588/24.04.2014 г., потвърден с Решение № 358/28.07.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди месец 02.2013 г. в размер на 2488,50 лв. главница и 281,26 лв. лихви и месец 03.2013 г. в размер на 2779,82 лв. главница и 290,18 лв. лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Подробно е анализирал в мотивите си предпоставките за признаване на право на данъчен кредит регламентирани в ЗДДС. Приел е, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не е доказано реалното извършване на доставките. Не са представени договори с доставчиците на стоките, доказателства за това къде са съхранявани същите до датата на доставката, за транспортирането им до получателя, от кого е извършен транспорта, с какви превозни средства. За част от стоките се твърди, че са предмет на ВОП, за който не са представени никакви доказателства. Не са представени документи, които да потвърждават, че преките доставчици на "Крес" ЕООД са придобили собствеността върху стоките предмет на процесните фактури, тъй като се твърди, че същите са доставени директно до склада на "Крес" ЕООД от трети доставчици. Представеният инвентаризационен опис към дата 31.12.2012 г. според съда доказва наличието на определени стоки в склада на РЛ, но по никакъв начин не доказва, че тези стоки са доставени от "Фортекс 10" ЕООД и "Антъни груп СМ" ЕООД. Косвено доказателство за невъзможността на "Фортекс 10" ЕООД и "Антъни груп СМ" ЕООД да доставят процесните стоки са и влезлите в сила ревизионни актове съставени срещу тях, в които им е отказано право на данъчен кредит за същите стоки, като е прието, че е нямало реална доставка. Решението валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реално осъществени доставки. Счита, че въз основа на представените по делото доказателства - инвентаризационни описи, фактури, описи на счетоводни операции, банкови извлечения за платени суми е видно, че стоките са съществували и са доставени на склад, респ. продадени на трети лица. Счита, че в нарушение на служебното начало съдът при констатирана от него липса на транспортни документи е следвало да събере допълнителна информация относно неизяснените факти. Според касатора в нарушение на процесуалния закон съдът е отказал да кредитира представените по делото инвентаризационни описи, банкови справки за плащане на сумите. Оплакванията са неоснователни. В случаят липсва спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Предмет на спора е реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Фортекс 10" ЕООД и "Антъни груп СМ" ЕООД. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, включително и представения инвентаризационен опис. Административния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ревизираното лице следва докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. В този смисъл са и указанията на съда дадени в определение № 3527 от 3.09.2014 г. Неоснователно е възражението на дружеството, че съдът не е събрал доказателства досежно транспортирането на стоките. Следва да се посочи, че още в хода на ревизията от ДЗЛ са изискани транспортни документи, пътни листи и товарителници /съгл. ИПДПОЗДЛ от 14.11.2013 г. - л. 224 от адм. преписка/. Такива не са представени както от РЛ, така и от доставчиците, събирането на такива доказателства не е поискано от жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Не се представят документи доказващи транспортирането на стоките и с касационната жалба. Правилно не са кредитирани и представените по делото приемо-предавателни протоколи, тъй като в част от тях няма данни за лицата приели стоката. Наред с това ресурсната обезпеченост на доставчиците със съответните видове и количества стоки обективно е отречено с ревизионни актове, влезли в сила. Само наличието на фактури и плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,