Решение № 34 от 24.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2085/2012 г.

Решение № 34 от 24.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2085/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 24 от 26.09.12 г., по ВНОХД № 538/12, с която е отменена изцяло присъда на Софийски градски съд № 103 от 11.04.11 г., по НОХД № 79/11, и подсъдимият Г. С. Г. е признат за невиновен в това, че на 21.07.2010 г., в [населено място], с користна цел, е направил опит да умъртви майка си С. С. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.07.2010 г., в [населено място], е направил опит да умъртви майка си С. С. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, е осъден на шестнадесет години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 22.07.2010 г., като е оправдан по обвинението опитът за убийство да е извършен с користна цел. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че неправилно доказателствените източници са оценени в насока на това, че липсва пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалата. Сочи се, че се явяват неприемливи съображенията, че ударът с ножа е бил еднократен, с нисък интензитет и не е създал реална опасност за живота на св. Г., респективно, че релевантен за умисъла на дееца е характерът на причинената телесна повреда. Твърди се, че доказателствените изводи на въззивната инстанция са в противоречие с установеното, че пострадалата се е борила за живота си, че е противодействала на нападателя, че е захванала ножа и така е получила порезна рана на четвърти пръст на дясната ръка. Сочи се, че не са взети предвид другите наранявания по тялото на св. г. Твърди се, че не е отдадено дължимото значение на СПЕ, сочеща наличие на алкохолна болест при подсъдимия, довела до етично огрубяване, увредена социална позиция, загуба на контрол, психологично изразена егоцентричност, с елементи на регресивно социално поведение. Изтъква се, че неправилно е интерпретирана процесуалната позиция на пострадалата, отказала да встъпи като частен обвинител и граждански ищец. С протеста се прави искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 222 от 4.06.2012 г., ВКС е отменил присъда, по ВНОХД № 1090/11 на Софийски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е постановен въззивният акт, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са допуснати. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Верен е изводът, че в действията на подсъдимия липсва пряк умисъл за умъртвяване на своята майка, откъдето и отговорността му за опит за умишлено убийство не би могла да бъде реализирана. В тази насока правилно са съобразени характерът на телесната повреда, представляваща леко телесно увреждане /прободно-порезна рана, непроникваща в гръдната кухина/, незначителната сила на удара, с който са засегнати само меки тъкани и не е възникнала реална опасност за живота на пострадалата, липсата на упражнено повторно въздействие с по-висок интензитет, обстоятелството, че пострадалата свидетелка обективно не е могла да упражни ефикасно противодействие /правилно е отбелязано в мотивите към въззивния акт, че нараняването на пръст на дясната й ръка не може да се отнесе към конкретен момент от развоя на инцидента, тъй като данните в тази насока се съдържат в показанията й от досъдебното производство, които не могат да се ползват поради отказа на св. Г. в съдебната фаза да свидетелства срещу своя син/. Останалите, получени от пострадалата телесни увреждания, които също имат характер на лека телесна повреда /кръвоносядане и охлузване в дясната поясна област, кръвонасядане в лявата седалищна област, кръвонасядане и оток в областта на дясната китка и порезна рана на четвърти пръст/, доколкото не биха могли да застрашат живота й, правилно не са интерпретирани като такива, сочещи на пряк умисъл за убийство. Що се отнася до заетата от пострадалата процесуална позиция /да не се конституира като страна в процеса/, тя е последваща на деянието и е ирелевантна в доказателствен аспект. Вярно е, че подсъдимият страда от алкохолна болест /в тази насока е СПЕ/, но това обстоятелство не променя направените доказателствени изводи относно липсата на пряк умисъл за убийство на пострадалата. С оглед на установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Липсата на пряк умисъл за умъртвяване на жертвата обуславя несъставомерност на деянието от субективна страна, в какъвто случай, законосъобразно е отменена осъдителната присъда и е постановена нова, оправдателна такава. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,