Решение № 6220 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2008 г.

Решение № 6220 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кю Електроникс" ООД - гр. София, чрез пълномощника адв. Йотова, против решение № 737 от 2.10.2008 г., постановено по адм. дело № 103 от 2008 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № 4863 от 27.07.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТДД - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, са изложени в касационната жалба, като се иска решението и обжалваният АПВ да бъдат отменени. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, както и предвид доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Кю Електроникс" ООД - гр. София, против решение против АПВ № 4863 от 27.07.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТДД - гр. София. За да постанови това решение и да отхвърли жалбата срещу АПВ, съдът е приел, че разпореденото от органа с обжалвания АПВ, прихващане е в рамките на предоставената му компетентност по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, както и е посочил, че правилно е прихваната сумата за възстановяване в размер на 839, 81 лв., неприспадната от регистрираното лице в тримесечния период по ал. 2 от същия текст, с изискуемо публично вземане на по-малкото от тях. Посочено е също така, че към датата на издаване на обжалвания акт - 27.07.2007 г., установените задължения по акта с който е извършено прихващането са изискуеми, и е мотивирал извод за неоснователност на възраженията за неправилност на начисляването на задължението по ДДС-сметката на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Възраженията, изложени в касационната жалба, са тези, които са поддържани и пред решаващия съд, които са разгледани от него и на които са дадени законосъобразни отговори, споделящи се и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че съдът не е разгледал по същество спора по отношение на законосъобразността на обжалвания АПВ № 4863 от 27.07.2007 г. Съдът изрично е посочил, че като мотиви на обжалвания акт възприема тези, изложени в решението на висшестоящия административен орган № 1697 от 12.10.2007 г., касаещи изискуемостта на задължението по посочения ДРА № 3665 от 29.12.2005 г., и то в размерите, както са посочени в обжалвания акт. В мотивите си съдът е обсъдил основните доводи в жалбата, касаещи възраженията свързани с ДРА № 3665 от 29.12.2005 г., и е приел, че с този акт са установени задълженията, посочени в обжалвания АПВ, този акт е връчен на дружеството на 6.02.2006 г., влязъл е в сила и не е спиран, нито е извършено плащане на задълженията по него. За процесния период 01.02-31.05.2007 г. жалбоподателят е декларирал ДДС за възстановяване по приключила тримесечна процедура по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС в размер на 839, 91 лв. и правилно органът по приходите е прихванал този данък за възстановяване със задължението по влезлия в сила ДРА № 3655 от 2005 г. за периода 01.04-31.07.2005 г., което вземане, както съдът е посочил, е било изискуемо. Доказателства в противния смисъл не са представени и правилно е прието за неоснователно възражението за неизискуемост на задълженията във връзка с които е извършено прихващането. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,