Решение № 83 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 116/2012 г.

Решение № 83 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 116/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимите А. Т. Ю. и Т. Р. Ю. срещу нова въззивна присъда, постановена по ВНОХД № 329/2011 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В жалбата се изтъкват доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК предвид допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 14,16 и 18 от НПК/ при анализа на доказателствата от въззивната инстанция, както и неправилен отказ на същата да приеме, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите. С присъда № 4435/07.06.2011 г. по НОХД № 553/2011 г. Благоевградският районен съд е признал подсъдимите А. Т. Ю. и Т. Р. Ю. за невиновни в това, на 29.11.2010 г. в местността "П. глава" в землището на с. Церово, общ. Благоевград в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи - 5,50 метра съобщителен кабел тип ТЗБ12х4х0,9 на обща стойност 44,60 лева чрез използването на технически средства и МПС от владението на Р. М. Г. - началник на ДНФ към МО - София - поделение 28870, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК ги е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. С въззивна присъда № 381/04.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 329/2011 г., Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционната такава и е признал двамата подсъдими за виновни по обвинението, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдил всеки от тях на наказание по три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за срок от три години. В съдебно заседание пред ВКС защитата на подсъдимите поддържа жалбата като сочи, че обвинителният акт не отговаря на критериите да постави началото на съдебното производство, че въззивният съд не е направил пълен анализ на доказателствата, както се изисква от чл. 305, ал. 3 от НПК, че обвинението не е доказано, тъй като не е установен точния размер на инкриминирания кабел, както и че не е идентифициран лекия автомобил, който е инкриминиран като послужил за извършване на престъплението. Алтернативно излага съображения за оправдаване на подсъдимите на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди аргументите на страните и провери атакувания съдебен акт, намери следното: Жалбата на подсъдимите е неоснователна. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения както от първата, така и от втората инстанция, не почиват на материалите по делото. На първо място, аргументът за неповдигнато и непредявено по надлежния начин на подсъдимите обвинение, по което да се защитят, е бил правен и пред първата инстанция, която е постановила определение, с което го е оставила без уважение. По същество защитата счита, че на досъдебното производство на обвиняемите са повдигнати неконкретизирани обвинения, в които не е посочен точният начин, по който те са осъществили инкриминираното деяние. Този довод не почива на изискванията на закона и в частност на тълкуванието, дадено от ВКС в ТР № 2/2002 г. /т. 4 от същото/. В постановленията за привличане на двамата обвиняеми от 02.03.2011 г. са посочени всички белези, индивидуализиращи техните деяния в един работен вариант, съдържащ достатъчно информация за тях, за да научат в какво са обвинени и да организират защитата си. В пълнота всички обстоятелства по извършеното престъпление се описват в обстоятелствената част на обвинителния акт /както е по настоящето дело/, като към нея и изискванията на законодателя са далеч по-завишени в сравнение с тези за съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем / срв. чл. 219, ал. 3 и чл. 246, ал. 2 от НПК/. В случая правилно е преценено, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания за съдържанието му в чл. 246 от НПК и правилно е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане. В никой момент двамата подсъдими не са твърдели, че не разбират обвинението и че то им е неясно, поради което ВКС намира, че обвинителният акт със съдържанието си е поставил началото на съдебното производство, в което не се констатира да са нарушени правата им да разберат обвинението и адекватно да се защитят. Изцяло неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че не е достигната обективната истина по делото по отношение на предмета на престъплението, тъй като кабелът не е бил измерен. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на доказване, като техните показания са съдържали данни за дължината на подготвения за отнемане откопан кабел. Полицейските служители - Т., Н. и Б., свидетелстват за кабел с дължина 5-6 метра, докато представителят на поделението, стопанисвало същия - св. А. Г., твърди, че кабелът е бил с дължина 5,50 метра. Действително, по делото не е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и липсва описание на вещта - предмет на деянието, но от гласните доказателствени средства неговият вид и размер се установяват по безспорен начин. Нещо повече, съдът е приел за доказан предмет на деянието - кабел с възможно най-късата дължина измежду посочените от свидетелите, което е изцяло в интерес на подсъдимите. Не съществува каквото и да е съмнение за това дали инкриминираният по делото автомобил като средство на престъплението е бил действително във фактическа власт на подсъдимите. По делото е било констатирано от съда по повод писмо, изхождащо от Областна дирекция на МВР- Благоевград, че контролният номер, който е бил поставен на л. а. ВАЗ, спрян непосредствено до изкопа, не е бил предназначен за това МПС, а е бил регистриран на друго превозно средство. Това обаче не влияе на обстоятелството, че самото МПС, послужило за извършване на престъплението, е индивидуализирано, както е и безспорно, че подсъдимите са имали фактическа власт върху него. Полицейските служители Н., Т. и Г. са свидетелствали, че подсъдимите са признали пред тях, че автомобилът е техен, посочили са кой е той, дори са го отключили за извършване на проверка на съдържанието му. По този начин доказателствената основа, върху която съдилищата са могли да изграждат вътрешното си убеждение относно предмета и средството на престъплението, е била достатъчна по обем, за да им позволи достигането до фактическия извод, че двамата подсъдими са осъществили опита за кражба на инкриминирания кабел. ВКС не констатира да е налице процесуално нарушение във връзка с изготвяне на мотивите към въззивната присъда, което да отговаря на критерия за съществено такова. По същество се твърди, че въззивният съд не е направил собствен доказателствен анализ по делото и мотивите към присъдата му не отговарят на изискването на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. По делото се установява, че наистина в мотивите на окръжния съд не е направен собствен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд обаче в тях е констатирал, че напълно споделя както фактическата обстановка, така и анализа на доказателствата, направен от първоинстанционния съд. Изразеното несъгласие е единствено по отношение на материалния закон - наличие или липса на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Противоположните присъди, постановени от двете предходни инстанции, не са резултат от противоречие в доказателствения анализ /първоинстанционният съд е приел, че престъплението е доказано/, а от различното виждане на съдилищата относно приложението на материалния закон. При това положение, щом като постановяването на новата въззивна присъда не е резултат от анализ на доказателствата, който противоречи на направения от първата инстанция, не е наложително този анализ, с който въззивния съд се съгласява, да бъде преповторен. В случая е налице нарушение на нормата на чл. 339, ал. 3 от НПК, но то не е съществено, за да се приравни на липса на мотиви. Подсъдимите са в състояние да разберат волята на въззивния съд по отношение на това на какво се основава доказаността на обвинението срещу тях, поради което не е нарушено и правото им на защита. С оглед на изложеното ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Не се споделят доводите на защитата и по отношение на твърдението за нарушение на материалния закон. Същите се аргументират с неправилност на изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. По същество те пресъздават мотивите на първоинстанционния съд, с които подсъдимите са били оправдани. Те обаче правилно са оценени от въззивната инстанция, като обстоятелства, които влияят на степента на наказателна отговорност на подсъдимите, а не на липсата на основания за носене на наказателна отговорност въобще. Единственият аргумент, послужил на районния съд да приеме, че деянието е малозначително, е ниската стойност на предмета на престъплението. Тя сама по себе си не може да бъде достатъчен аргумент за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Във всеки конкретен случай съдът трябва да се съобразява с предмета на престъплението, а не само с неговата стойност, както и с всички други обстоятелства, характеризиращи деянието - място, начин, последици от неговото извършване. В случая предмет на опита за кражба е кабел, обслужващ военно поделение, имащ стратегическо значение, а за отнемането му са използвани технически средства от двамата подсъдими. Фактът, че кабелът в момента не се е използвал, не намалява степента на обществена опасност на деянието, доколкото необходимостта от неговата цялост би могла да възникне във всеки един момент. Прилагайки чл. 9, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд не е направил анализ на всички елементи от състава на престъплението, а е акцентирал само върху стойността на предмета на деянието, игнорирайки характера на предмета и мястото на извършването му. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства не води до извод за "явна незначителност" на обществената опасност на деянието, което да го прави непрестъпно. Напротив, както с оглед обстоятелството, че извършителите са били двама, така и с оглед мястото и предмета на деянието, то не сочи да е такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такива престъпни прояви. Поради това е било налице неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, което законосъобразно е било коригирано от въззивния. Ето защо касационната инстанция не констатира да е допуснато твърдяното нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, даващи възможност за упражняване на правомощията му по отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимите. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение