Решение № 6120 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2017 г.

Решение № 6120 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. от гр. Д. срещу Решение № 1099/22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2927/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт № Р-16002615002162-091-001/22.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 365/07.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - директора на Дирекция "ОДОП" - П., чрез юрисконсулт Бъчварова, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение и присъди разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002615002162-091-001/22.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 365/07.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П., в частта, с която на З. В. Д. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2013 г. - общо в размер на 3 917,30 лв., ведно с начислените лихви от 1 664,80 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), както следва: за ДОО - за 2009 г. - главница 2 437,50 лв. и лихви за забава в размер на 2 090,59 лв., за 2013 г. - главница 1 484,48 лв и лихви - 269,16 лв.; вноски за здравно осигуряване - за 2009 г. - 1 500 лв. и лихви 851,32 лв., за 2011 г. - 201,60 лв. и лихви - 87,51 лв., за 2012 г. - 201,60 лв. и лихви - 63,34 лв. и за 2013 г. - 796,65 лв. и лихви - 152,00 лв.; за ДЗПО-УПФ - за 2009 г. - 937,50 лв. и лихви 807,31 лв. и за 2013 г. - 579,87 лв. и лихви 107,26 лв. Ревизията е проведена по особения ред по отношение на установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на укрити доходи. Този извод е мотивиран с оглед факта на получена сума от 27 000 лева по банковата сметка на Димитрова, изплатена от И. Т. Г., като възнаграждение за адвокатска услуга, който доход не е деклариран и обложен. По отношение на останалите задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2013 г., както и задълженията за ЗОВ за ДОО, ЗО и фонд ДЗПО за 2009 г., 2011 г. 2012 г. и 2013 г. в хода на ревизията не са установени обстоятелства за облагане по особения ред и задълженията са установени по общия ред. Прието е, че З. Д. е декларирала в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доходи от свободна професия за 2009 г. и 2013 г., за които не е внесла дължимия данък и ЗОВ. За 2011 г. и 2012 г. е прието, че РЛ не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е внесла дължимите вноски за здравно осигуряване, дължими на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. С обжалваното решение, АС - П. е отхвърлил жалбата на З. В. Д. срещу РА в обжалваната му част и осъдил същата да заплати разноски на Дирекция "ОДОП" - П. в размер на 1 074,49 лева. За да постанови този резултат, АС - П. на първо место е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, административния съд е възприел установената в хода на ревизията фактическа обстановка и при липса на доказателства, които да я опровергават обосновал правни изводи за законосъобразност на РА, в обжалваните му части. Приел е за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като през ревизираните периоди З. Д. извършвала свободна професия - адвокат, без да има това право, от която дейност реализирала доходи, които са останали необложени, както и не са били внесени ЗОВ за самоосигуряващо се лице. Посочил е, че предвид установения за 2010 г. допълнителен доход в размер на 27 000.00 лв., в резултат на договорни отношение между З. Д. и И. Г., правилно органите по приходите приели, че по силата на чл. 12 от ЗДДФЛ доходите са облагаеми. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че дохода бил придобит през предходен период, като се е позовал на разпоредбата на чл. 11 от ЗДДФЛ, че доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода, което безспорно е станало през 2010 г. При липса на конкретни доводи в жалбата по отношение на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 за 2009 г. и 2013 г., както и в частта на установените задължения за ЗОВ, съдът е приел РА за законосъобразен и в тази му част. Посочил е, че размера на задължения за ЗОВ са установени в хода на ревизията съгласно КСО и ЗЗО. Органите по приходите взели предвид, че РЛ, след като е било задължено, като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия - адвокат не е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за съответните години. След като е декларирало доходи за 2009 г. и 2013 г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, които не е внесло, размера на ЗОВ били правилно установени. По отношение на установените задължения за ЗО за 2011 г. и 2012 г. съдът приел, че правилно с РА същите са установени на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Решението е правилно. Относно установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., правилно АС - П. е приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По делото е безспорно установено, че през 2010 г. по банковата сметка на РЛ са постъпили суми в общ размер на 27 000 лева, изплатени от И. Т. Г., като възнаграждение за адвокатска услуга. Безспорно полученият доход не е деклариран и обложен, поради което законосъобразно същият е включен при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, намалена с нормативно признатите разходи и вноски за ЗОВ. Неоснователно е твърдението на касатора, че този доход е получен през предходен период и вече деклариран, тъй като правилно органа по приходите и административния съд на основание чл. 11, т. 2 от ЗДДФЛ са преценили за меродавен момента на получаването на дохода през 2010 г., когато е извършен превода по банковата сметка на РЛ, както и липсата на доказателства за декларирането му в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. Относно установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2013 г., правилно в хода на ревизията е установено, че З. Д. е декларирала в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доходи от свободна професия за 2009 г. в размер на 25 000 лева и доходи от възнаграждения от извънтрудови правоотношения в размер на 15 000 лева за 2013 г., за които не е внесла дължимия данък, поради което законосъобразно с РА са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2013 г., след като от декларираните доходи са приспаднати нормативно признатите разходи в размер на 25 % и ЗОВ. Решението е правилно и в частта на установените задължения за ЗОВ за ДОО, ЗО и фонд ДЗПО за 2009 г. и 2013 г. и за ЗО за 2011 г. и 2012 г. В жалбата липсват конкретни оплаквания за неправилност на решението в тази му част. При служебно извършена проверка за съответствието на решението с материалния закон, настоящата инстанция не констатира основания за отмяната му. Задълженията за ЗОВ за 2009 г., 2011 г. 2012 г. и 2013 г. са определени по общия ред. Правилно е преценката на съда, че след като РЛ е декларирало доходи от свободна професия за 2009 г. и 2013 г. е било длъжно да внесе дължимите авансови вноски като самоосигуряващо се лице за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2009 г. и 2013 г., което не е сторило. Правилно е и преценката на съда за отношение на установените задължения за ЗО за 2011 г. и 2012 г., установени на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не е засегнато от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и предвид искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото трябва да бъде уважено в размер на 1 074,49 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,