Решение № 7301 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център Епика ООД, ЕИК 175214250, подадена от пълномощника адвокат Новиков, срещу решение 690 от 30.01.2024 г., постановено по административно дело 973/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РД-04-390 от 05.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИА МН); 2) осъден жалбоподателят да заплати на ИА МН на основание чл. 143, ал. 3 от АПК сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 300 лв. разноски по делото. Развитите съображения от касаторовия повереник са за неправилност на атакувания съдебен акт поради наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената с него заповед на изпълнителния директор на ИА МН, а в условията на алтернативност да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Попов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Със заповедта от 05.10.2022 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ, на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е постановено заличаване от регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и хосписите в ИАМН на Медицински център Епика ООД, и обезсилване на издаденото му удостоверение за регистрация с 7830/20.09.2018 г. Издателят на административния акт се е мотивирал с това, че лечебното заведение е осъществявало дейност по Съдова хирургия, без последната да е вписана в удостоверението за регистрация, а именно извършвана е склеротерапия с полидоканол под ултразвуков контрол от д-р Я. Галили, който няма такава специалност. Тази дейност е квалифицирана като дейност по Съдова хирургия от Наредба 4/2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт Съдова хирургия, и според изпълнителния директор на ИАМН представлява Химическа абстракция на повърхностни разширени вени с пяна или течност, което е операция на вените с малък обем и сложност. Издаването на заповедта е предшествано от извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол КП-718/04.10.2021 г., а издателят й се е позовал и на прокурорска преписка 8254/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП). За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед, АССГ е извел решаващ извод, че тя е издадена от компетентен орган без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, отговаря на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт и съответства с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Приел е, че е налице посоченото в заповедта основание осъществяване на дейност в нарушение на издаденото удостоверение за регистрация, въпреки допуснатата (според съда) очевидна фактическа грешка (ОФГ) - вместо аблация е посочено абстракция. Посочил е, че процедурата склеротерапия под ултразвуков контрол представлява венозна манипулация и попада в предметния обхват на медицинския стандарт по съдова хирургия, за която специализирана медицинска дейност лечебното заведение не е регистрирано, като в това отношение се е позовал на заключението на вещото лице по възложената му съдебно-медицинска експертиза. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснована преценка на събраните доказателства. На първо място, в медицинския стандарт по съдова хирургия като хирургична манипулация е посочена Химическа аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност, а не Химическа абстракция на повърхностни разширени вени с пяна или течност, както е отразена в процесната заповед дейността, заради извършването на която на лечебното заведение е заличена регистрацията. По делото не е изяснено тези понятия да са идентични или тъждествени, а преценката на съда, че се касае за очевидна фактическа грешка, при положение, че дори органът не се е възползвал от възможността по чл. 62 от АПК да я коригира, ако не е била такава действителна му воля, не може да бъде споделена. Терминът абстракция не присъства сред описаните като хирургични методики в медицинския стандарт Съдова хирургия. В този контекст е съществено да се отбележи изрично заявеното от вещото лице, че извършваната от д-р Галили в медицинския център процедура склеротерапия под доплер-ехографски контрол с полидоканол, е нехирургична. Но дори и да се касаеше за ОФГ в текста на заповедта, нито в административното, нито в съдебното производство е установено, че химическа аблация и склеротерапия (който термин не е споменат в медицинския стандарт по съдова хирургия) представляват едно и също нещо. В рамките на производството, проведено в Изпълнителна агенция Медицински надзор, не е изискано становище от медицински специалист по отношение на същността на извършваната от д-р Галили процедура (състояща се на практика в поставяне на венозна инжекция на пациентите със склерозиращо вещество) и представлява ли тя химична аблация, а в хода на производството пред АССГ вещото лице също не е дало категоричен отговор, защото това зависи от химичния състав на прилаганите вещества. Извън горното, съдът не е съобразил, че за да издаде акта си, органът се е позовал освен на извънредната проверка в лечебното заведение, осъществена от негови служители по сигнал на гражданин, и на прокурорска преписка, като по делото няма данни какво е установено по последната (приобщено е към доказателствения материал единствено постановлението, с което тя е прекратена поради издаването на процесната заповед), за да послужи тя като годно основание за издаване на заповедта. Изложеното налага извод, че оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, защото в случая не е установено наличието на хипотезата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ, на което правно основание се е позовал издателят на акта, за да го постанови. Като не е констатирал това и е приел обжалваната пред него заповед за законосъобразна, АССГ е постановил материално незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено, и доколкото по делото не се налага да се правят нови фактически установявания, то следва да бъде решено по същество, като се отмени и заповедта на изпълнителния директор на ИАМН от 05.10.2022 г. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение няма основание да бъде удовлетворено, а касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски, поради които репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,