Решение № 4659 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2011 г.

Решение № 4659 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Анка Кръстева Желязкова, от гр. Бургас, ул. "Братя Миладинови", бл. 65, вх. 4, ет. 6, ап. 12, против решение № 500 от 20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 715/2010 на Административен съд - Бургас. По наведени оплаквания за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Райнова, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не ангажират становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е основателна. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" и чл. 94, ал. 3, изр. второ ЗДвП по отношение на Анка Кръстева Желязкова е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на ППС". Осъществявайки контрол за законосъобразността на мярката, Административен съд - Бургас по същество е установил, че на 6.03.2010 г. около 15.40 ч. в град Бургас, на ъгъла на ул. "Гурко и ул. "Цар Симеон" е бил паркиран върху тротоара л. а. с ДК № А 6682 ВК. С описаното действие водачът е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. второ ЗДвП и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000019212/6.03.2010 г., към който се представят 2 снимки за местонахождението на автомобила, е наложена ПАМ "Преместване на паркирано ППС". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателката Желязкова е обжалвала акт за налагане на ПАМ, издаден на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, в чиято хипотеза не се изисква писмена форма за валидността му. Развил е съображения, че полицейският орган съставлява "служба за контрол" по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка § 11 ПЗР ЗДвП, като компетентността за репатриране на ППС, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП е изрично възложена от министъра на вътрешните работи на съответните длъжностни лица от подчинените му служби за контрол по ЗДвП по силата на заповед № I-275/24.02.2006 г. Аналогични съображения са изложени и относно участието на младши специалист от дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" (УКОРС) при Община Бургас, чиито правомощия да прилага ПАМ по ЗДвП произтичат от заповед № 1547/13.06.2008 г. на кмета на Общината. При наличието на доказателства за оправомощаване на служителите, издали разпореждането за преместването на ППС, съдът е приел за доказана материалната компетентност на длъжностните лица да налагат мерки на административна принуда от посочения вид. По същество е посочил, че неправилното паркиране на МПС на тротоар, в непосредствена близост до кръстовище с пешеходни пътеки и подход на преминаване на инвалиди, съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за прилагане на оспорената мярка на административна принуда, т. к. прави невъзможно преминаването на пешеходците. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че е наложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП, за която не се изисква издаване на писмена заповед. Разпореждането за преместване на автомобила е дадено устно и доказателство за начина и мястото на паркиране са констатациите в АУАН № 000019212/6.03.2010 г. и изготвените и приложени по делото снимки. Установено е, че автомобилът на Желязкова е паркиран на тротоара, в непосредствена близост до пешеходна пътека, на кръстовище между две улици, без да се спази необходимото отстояние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3, изр. второ ЗДвП. При липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на нарушението може да се установява с всички допустими доказателствени средства, но в конкретния случай страните не спорят относно обективните признаци на деянието, квалифицирано като нарушение на правилата за движение по пътищата. По делото са разпитани като свидетели дъщерята на касаторката и нейна колежка, чиито показания не опровергават съществуването на описаните в акта обстоятелства, а установяват евентуална причина за местонахождението на МПС-то и факти, настъпили след репатрирането, с което по никакъв начин не променят извода за допуснато закононарушение. Към административната преписка по делото са приложени акт за установяване на административно нарушение с описана фактическа обстановка и снимки, на които ясно се вижда паркираният върху тротоара лек автомобил, собственост на касаторката. Редовно съставеният от орган по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП на община Бургас (дирекция УКОРС) и неоспорен АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта първоинстанционният съд е отчел, че МПС-то е паркирано по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Изложените в докладните записки на оторизираните длъжностни лица съображения и правни квалификации са ирелевантни за законосъобразността на този извод, доколкото не съответстват на обстоятелствата, отразени в съставения АУАН, поради което и нямат обвързващо правно значение. В този насока съдът, въз основа на приложените към административната преписка доказателства (акт и снимков материал) е приел за установени предпоставките по 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за репатриране на лекия автомобил. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства кореспондират на материалите, приобщени към административната преписка, при което съществуването на релевантните за приложението на ПАМ факти са несъмнено установени. На плоскостта на изложеното, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. При липса на нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционният съд, решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,