Решение № 3954 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2015 г.

Решение № 3954 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 10 от 5.02.2015 г., постановено по адм. д. № 150/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-250-6500/4478 от 13.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и преписката е върната за ново произнасяне, в частта, в която с акта е отказано подпомагане по СЕПП и НР2. С касационната жалба се поддържат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като отразява в пълна степен установения със заповед на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., който е задължителен за разплащателната агенция. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, касаторът оспорва като необосновани изводите на съда за нарушаване правото на участие в производството на адресата, чрез неуведомяването му за откритите несъответствия. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява Ответната страна - Исмаил Мустафов Алиев се представлява от адв. Моренов, който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговор на жалбата, адв. Моренов, позовавайки се на чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията, поддържа че Разплащателната агенция не е обвързана от данните на приетия за съответната кампания специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и същата разполага с оперативна самостоятелност при избора на вида проверка за установяване съответствието на дадения БЗС с условията да допустимост. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Исмаил Мустафов Алиев срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № изх. № 02-250-6500/4478 от 13.08.2014 г., издадено на основание чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия . Прието е, че с оспореното писмо изцяло е отказано подпомагане по СЕПП и НР2 при едни и същи фактически - заявени от жалбоподателя площи, като нестопанисвани и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. при правни основания - чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че уведомителното писмо не съдържа конкретни обстоятелства по отношение на изложените фактически изводи в него и че в административната преписка не се съдържа данни при подаване на заявлението или по-късно, жалбоподателят да е уведомен за несъответствие между заявените площи и фактическото им състояние, или да му е указвано някакво съдействие от администрацията за отстраняването на тези несъответствия. Така установеното е прието за нарушение на производството по издаване на акта като съдът се е позовал на основните принципи при провеждане на административното производство - истинност, информация, служебно начало и добросъвестност. Посочил е, че по отношение селскостопанската политика на ЕС тези принципи са намерили израз в разпоредбите чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП, на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 12, § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. Съдът е приел също така, че административният орган не се е съобразил и с факта, че заявителят не е имал обективната възможност към датата на подаване на заявлението за кампания 2013 г., да се съобрази с окончателно определения размер на допустимите площи за подпомагане относно заявените от него парцели, станало със Заповеди № РД 09-840/2.12.2013 г. и № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Като порок на акта е определено и доказването на хипотезата на чл. 58 от Регламент 1122/2009. Според съда от съдържанието на административния акт не можело да се направи обоснован извод, че в конкретния случай е налице "група култури", едно от основанията за прилагане на цитираната норма. Позовавайки се на съображения 75 и 77 от Регламент 1122/2009, съдът е приел, че при издаването на акта липсват мотиви относно приетото свръхдеклариране на площи и ако е налице такова, то дали действията на заявителя не са резултат от небрежност. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Основния спорен въпрос по делото пред административният съд, определящ материалната законосъобразност на акта, е дали двата процесни БЗС-та № 59029-27-1-1 и № 59029-19-1-1 и заявени от жалбоподателя Алиев за използвани от него за кампания 2013 г., са допустими за подпомагане площи по см. на закона по мерките СЕПП и НР2. Изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон са неправилни. Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ред. преди ДВ, бр. 16/2015 г. )/Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (съгласно номерацията преди ДВ, бр. 16/2015 г.). В конкретния случай, окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. е приет със заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, По делото не е спорно, че заявените от кандидата за подпомагане площи не попадат в този слой и че същият не е оспорвал, нито оспорва в настоящото производство заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й относно БЗС -та № 59029-27-1-1 и № 59029-19-1. При това положение и като се съобрази разрешението на въпроса относно правната природа на тази заповед, дадено с т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. по т. дело № 1/2015 г. на ОС на колегиите на ВАС, следва да се приеме, че по отношение на кандидата, респ. Разплащателната агенция е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, по силата на който е установено, че БЗС -та № 59029-27-1-1 и № 59029-19-1 са площи недопустими за подпомагане по см. на чл. 33а от ЗПЗП и Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, по аргумент от чл. 16г, ал. 5 (ал. 4 преди изм. с ДВ, бр. 16/2015 г) от Наредба № 105, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност спрямо одобрения специализиран слой и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът/лите на съответното лице не е/не са включен/и в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. Дори да се приеме, че за периода преди приемане на тълкувателното решение и предвид установената съдебна практика, че заповедите за одобряване на окончателния специализиран слой не са подлежали на самостоятелен съдебен контрол, жалбоподателят не възразил и не е доказал в настоящото производство, че тези земи неправлино са изключени и са поддържани в добро земеделско състояние. С оглед изложеното, следва да се приеме, че е налице твърдяното от органа свръхдеклариране по см. на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията в размер на 46,13 % на установената площ от 9,82 дка спрямо декларираните 14,35 дка. С оглед установеният размер на наддеклариране, настоящата инстанция намира, че не са налице и пороци при прилагането на чл. 58 на Регламент 1122/2009 г. с оглед установените разлики между декларираната и установената площ. Административния орган правилно е приложил чл. 58, § 2 от Регламента като не е отпуснал помощ на кандидата за кампания 2013 г. поради наддеклариране на площи в границата 20% - 50%. В тази връзка следва да се посочи, че тълкуването на чл. 58 по отношение на понятието "група култури" от страна на първоинстанционният съд е неправилно. Доколкото в чл. 56 от Регламента е дадено тълкувателно определение на "група култури" с оглед целите на раздел "Схема за единно плащане и други схеми за помощи, свързани с площи" и настоящия случай касае именно СЕПП и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г, то съдът без основание е приел, че от съдържанието на административния акт не може да се направи обоснован извод, че е налице твърдяната "група култури". Очевидно е, че групата култури в настоящия случай са заявените площи по схемата за единно плащане на площ и плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони. Що се касае до установено задължение на РА да уведоми предварително кандидата за установеното несъответствие между заявените площи и площите, включени в специализирания слой, с оглед факта, че към датата на подаване на заявлението за кандидатстване, е обективно невъзможно да се съобрази окончателно определения размер на допустимите за подпомагане площи, то този извод е в пълно противоречие с приложимите процесуални норми. Достатъчно е да се отбележи, че по силата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ред. ДВ. бр. 22/2014 г.) кандидатът за подпомагане може да оттегли подаденото заявление или част от него в срок до 15-и октомври на годината на подаване с писмено искане. При условие, че годината на подаване в случая е 2013 г., а годината на приемане на специализирания слой е 2014 г., следва извода, че нито за РА е възможно да даде подобни указания, нито от същите би имало какъвто и да е ефект с оглед ограничението във времето за корекция на заявлението. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като неправилно. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Исмаил Мустафов Алиев срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/4478 от 13.08.2014. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение