Решение № 5376 от 22.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 791/25.07.2022 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело 1054/2021 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 с изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. (Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г.) издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията дадени с решението, определен е едномесечен срок за издаване на административен акт, считано от влизане в сила на решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са били изяснени относимите, преди издаването на акта, факти. Излага подробни съображения, че Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди, че при извършените административни проверки от страна на фонда на подаденото от Р. Димитрова заявление за плащане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) са заявени само 22 бр. БЗС с обща площ 43,52 ха в землището на [населено място], общ. Самоков, обл. Софийска. Не са заявени 6 бр. парцела с обща площ 6,16 ха, поради което не е спазено изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 7/2015 г.). Сочи, че в отговор на изпратено писмо за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент от мярка 10, г-жа Димитрова е депозирала възражение, в което сочи, че е имала проблеми с очертаването на имотите, тъй като в програмата се е появил нов слой очертание по ВПС, което не е подкрепено с доказателства, поради което възражението не е уважено и е издаден обжалвания Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди, че доказателствата по делото, вкл. приетите съдебни експертизи потвърждават констатациите на органа. Сочи, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и не е взел предвид заключенията на вещите лица, които само е споменал в решението си. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Р. Димитрова. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кънчева. Ответникът по касация Р. Димитрова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АССО е било образувано по жалба на Р. Димитрова срещу Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който по съображения, че процентът на припокриване на площта от пресичане от заявените от Р. Димитрова през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС), е 87,07 % и на основание чл. 63, §. 1, във връзка с чл. 77, § 4, б. в от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/2015 г. е прекратен агроекологичният ѝ ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. Неразделна част от писмото е Приложение 1 с подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените (референтните парцели). По делото от фактическа страна решаващият съд е установил, че Р. Димитрова е поела агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) през 2016 г. За подпомагане са заявени и одобрени общо 28 БЗС с обща площ 49.98 ха в землището на [населено място], общ. Самоков, Софийска област. През 2020 г., която е пета година от поетия агроекологичен ангажимент, са заявени общо 22 бр. БЗС с обща площ 43,52 ха в землището на [населено място], общ. Самоков, Софийска област. Не са заявени шест парцела: 16599-423-3-1 с площ 0.18 ха, 16599-423-2-2 с площ 0.91 ха, 16599-423-1-1 с площ 0.33 ха, 16599- 395-4-1 с площ 0.16 ха, 16599-557-5-1 с площ 0.62 ха и 16599-259-4-2 с площ 3.92 ха. Общата площ на незаявените парцели е 6.16 ха. За кампания 2020 г. Р. Димитрова е подала заявление на 15.05.2020 г. и на 29.05.2020 г. Заявените БЗС са подробно описани от решаващия съд. На 29.05.2020 г. от Р. Димитрова е депозирано писмено обяснение, в което е посочено, че във връзка с предупреждение при стартиране на проверки - грешката, която се появява по площта по направление ВСП-1 от мярка 10, ви уведомявам, че парцелите съм ги чертала по слой - площ с ангажименти по мярка 10 ВСП-1 определен от МЗХ. Вследствие на което се получава разминаване на площите от предходните години. От инж. Й. Петрова началник на ОЗС Самоков, явяващ се служител обработващ заявлението на г-жа Димитрова в ИСАК, е депозирано обяснение, в което е посочено, че в края на работния ден на 29.05.2020 г. когато започнала да обработва заявлението на Р. Димитрова около 19 ч. ИСАК спря да работи и не успях да натисна бутона подписани проверки. А от 01.06.2020 г. излязла в платен отпуск и друга служителка е установила, че подписаното от Димитрова заявление не излиза в протокола за предаване към ОПМСП, поради което тази служителка натиснала бутон подписани автоматични проверки на 01.06.20 г., след което заявлението е изпратено за проверка в ОПМСП. Й. Петрова е написала още в обяснението си, че картите са номерирани ръчно и т.н. С уведомително писмо от 12.04.2021 г., получено от г-жа Димитрова на 23.04.2021 г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Р. Димитрова, че спрямо нея започва производство по чл. 26 АПК за прекратяване на многогодишния ѝ ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат по направление ВПС, поради това, че процентът на припокриване на заявените за текущата кампания 2020 г. парцели, спрямо одобрените за участие по направление ВПС, е 87.07 %. Към уведомителното писмо е приложена таблица за имотите заявени в по-малка площ и такива, които изобщо не са заявени. Р. Димитрова е депозирала възражение, в което е заявила, че обработва едни и същи имоти и площи за кампания 2020 г., че е имала проблеми с очертаването, възникнала фатална грешка и не могла да очертае съответните 6 бр. имоти. От ОЗС и казали да пише обяснение, което тя е направила. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно - техническа експертиза (СТЕ) изготвена от вещото лице И. Методиева и съдебно компютърна експертиза (СКЕ) изготвена от вещото лице Х. Йорданов. От СТЕ е установил, че за 2016 г. Р. Димитрова е заявила за подпомагане, съответно са одобрени за подпомагане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС - 1), 28 бр. БЗС с обща площ 49,98 ха. През 2020 г., която е пета година от поетия агроекологичен ангажимент, са заявени 22 бр. БЗС с обща площ 43,52 ха в землището на [населено място], общ. Самоков, Софийска област. Не са заявени шест парцела - 16599-423-3-1 с площ 0.18 ха, 16599-423-2-2 с площ 0.91 ха, 16599-423-1-1 с площ 0.33 ха, 16599- 395-4-1 с площ 0.16 ха, 16599-557-5-1 с площ 0.62 ха и 16599-259-4-2 с площ 3.92 ха. Не са заявени парцели с обща площ 6.16 ха. Процентът на припокриване спрямо референтните е 87.07 %. От СКЕ е установил, че системата ИСАК за 2020 г. не дава информация за отчетена фатална грешка при подаване на заявлението на г-жа Димитрова. За кампания 2019 г заявените от г-жа Димитрова БЗС съответстват на 100 % на референтите. За 2020 г системата ИСАК е давала предупреждение в полето Не са декларирани същите площи по направление ВСП-1 -предупреждение, което се е визуализирало при попълване на заявлението на 29.05.2020 г. Съдът е посочил, че вещото лице Йорданов е заявил, както в писменото заключение, така и в с. з., че всички имоти, които са от този ангажимент могат да се заредят автоматично от предходната година от слой, който е направен специално за бенефициента, наречен Площи с ангажимент от мярка 10 ВПС-1, оцветен е в оранжево и визуализира всички площи, които са подадени още в началото. Съответно всички имоти биха могли да се заредят от него, без да е необходимо да се очертават ръчно. Последното би могло да доведе до грешка в контурите. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на надлежно представените му правомощия по делегация, предвид Заповед 03-РД/2891/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма. За да отмени Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ решаващият съд е приел, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изяснил относимите преди издаването му факти и не е обсъдил възраженията на Димитрова. В тази връзка е посочил, че спорният въпрос по делото е поради каква причина Р. Димитрова не е успяла да заяви площи, за да достигне процента на припокриване на референтната площ (т. е. каква е причината за липсата на изискваното от нормативната уредба географско припокриване) и следвало ли е ДФЗ РА да отчете причините за това при постановяване на административния акт. По така определения спорен въпрос е изложил съображения, че са налице следи както в системата ИСАК, визуализирали наличието на предупреждение за заявени по-малко от референтните площи в заявлението от 29.05.2020 г., така и обяснение от служителя Й. Петрова, извършваща работа със системата, които еднозначно установявали, че тази служителка не е могла да очертае същите площи, дори указала на Димитрова да напише обяснение, което да приложи към заявлението за това, че има проблем с нанасяне на имотите в заявлението. Посочил е, че за такъв проблем индицира и депозираното на 15.05.2020 г. заявление за същата кампания, което пък е попълнено едва на 10 %. Посочил е, че административният орган не е обсъдил писменото обяснение на Р. Димитрова, съпровождащо заявлението от 29.05.2020 г. и депозираното възражение във връзка с уведомителното писмо за предстоящо прекратяване на ангажимента. Липсата на такова обсъждане решаващият съд е приел за нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, поради което е отменил административния акт. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти решаващият съд правилно е определил кой е спорният въпрос по делото, но е достигнал до незаконосъобразни изводи за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнпороизводствените правила, което е приел, че е основание за отмяна на Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Вярно е, че в административната преписка са налице писмени обяснения от Р. Димитрова от 29.05.2021 г. и обяснения от служителката Й. Петрова. От посоченото в същите не се установяват конкретните обстоятелства, от които да се установи, защо Р. Димитрова не е успяла да заяви всички БЗС, така че да изпълни изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. Не е вярно приетото от съда, че от обяснението на г-жа Петрова се установявало, че тази служителка не е могла да очертае същите площи, дори указала на Димитрова да напише обяснение, което да приложи към заявлението за това, че има проблем с нанасяне на имотите в заявлението. Това са твърдения на жалбоподателката, които не са доказани. В обяснението на г-жа Петрова се посочва невъзможност да бъде натиснат бутона Подписани проверки, което е станало след подписване на автоматичните проверки, принтирането на заявлението и генерирането на картите на парцелите. Невъзможността да се натисне бутона Подписани проверки е настъпила докато г-жа Димитрова е подписвала заявлението и картите, т. е. след заявяването на имотите. Поради тази причина бутона Подписани автоматични проверки е натиснат на 01.06.2020 г., след което заявлението е изпратено за проверка в ОПМСП. Липсва каквото и да е посочване за невъзможност да се очертаят същите площи, както е приел съда. В обяснението на служителката липсва твърдение, че е налице проблем с очертаването на имотите, тъй като в програмата се е появил нов слой очертание по ВПС, както твърди г-жа Димитрова. Обяснението на служителката се подкрепя и от посоченото от вещото лице Христов в приетата СКЕ, в която същият при отговора на въпрос 3, е описал действията на служителите в ОСЗ и ДФЗ по дата и час при подаване на заявлението за 2020 г. Вещото лице е посочило, че не е възможно да се даде отговор на въпроса каква е вероятната причина за невъзможността за бъдат очертани и въведени в системата същите парцели, които са били въведени в предходни години. Липсват данни системата да е извела фатална грешка. Според експерта Фатална грешка е такава грешка, която възпрепятства подаването на заявление (стопират подаването му). Съществуват и друг вид грешки, наречени предупруждения, които системата извежда и с тях е възможно да се подаде заявление. Вещото лице е посочило, какви предупреждения генерира системата ИСАК при подаване на заявления, както и какво конкретно предупреждение е генерирано при подаване на заявлението от Р. Димитрова Не са декларирани същите площи по направление , спрямо тези, за които имате поет ангажимент. Видно от представените по делото Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. от 15.05.2020 г. (лист 57-58 от досието на дело 9638/2021 г. по описа на АССГ) и от 29.05.2021 г. (лист 148-150 от досието на дело 9638/2021 г. по описа на АССГ) при извършените проверка е излязло предупреждение Не са декларирани същите площи по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи в висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10, спрямо тези за които имате поет ангажимент. Следователно при подаване на заявлението системата не е отчела фатална грешка, както твърди жалбоподателката, а предупреждение. Липсват каквито и да е обективни данни за невъзможност да се очертаят шестте незаявени БЗС. Липсват доказателства за генерирането от системата на фатална грешка, която не е позволявала очертаването на имотите или приключване на заявлението. Обяснението на Р. Димитрова от 29.05.2020 г. потвърждава, че тя е запозната с предупреждението. От същото не се установява в кой точно слой са чертани и защо. Липсва и отбелязване за невъзможност за очертаване на които и да е БЗС. Вещото лице Христов посочва, че всички имоти, които са от ангажимента, могат да се заредят автоматично от предходната година от слой, който е направен специално за бенефициента. Слоят се нарича Площи с ангажимент от мярка 10 ВПС1, оцветен е в оранжево и визуализира всички площи, които са подадени от самото начало. Вещото лице е посочило, че в обяснението на г-жа Димитрова не е ясно в кой точно слой са чертани. В кой слой са очертавани имотите и защо не става ясно и от обяснението на служителката Петрова. Вещото лице е категорично, че системата е предоставяла възможност да се очертаят първоначално заявените в ангажимента имоти, вкл. незаявените шест БЗС. При липсата на яснота в обяснението от 29.05.2020 г. на Р. Димитрова в кой точно слой са чертани имотите и защо, необсъждането на същото, ведно с обяснението на служителката Петрова, от административния орган не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което би довело до различен резултат. Решаващият съд също не е посочил до какви различни изводи би достигнал административният орган, ако беше обсъдил тези обяснения. Това е така, защото изначално липсва, каквато и да е информация за наличието на обективна причина, поради която не са заявени шестте БЗС-та. По делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да е доказателства, че неочертаването на шестте БЗС се дължи на грешка на служител на административния орган. В административната преписка също липсват такива доказателства. Обясненията на жалбоподалката и на началника на ОСЗ Самоков не доказват наличието на такава. Неправилно съдът е приел, че за проблема индицира и депозираното на 15.05.2020 г. заявление за същата кампания, което пък е попълнено едва на 10 %. Фондът се произнася по последното подадено заявление, в случая това от 29.05.2020 .г., поради което не може да се приеме, че заявяването само на четири имота в заявлението от 15.05.2020 г. е индиция за наличието с проблем с очертаването . Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна не са налице пречки да бъде осъществен контрол по отношение на приложението на материалния закон от настоящата инстанция. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/2015 г., в относимата към датата на издаване на акта редакция, Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. При определяне на процентното съотношение ДФЗ РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната запетая. В случая доказателствата по делото, вкл. СТЕ, установяват, че административният орган правилно е определил процента на припокриване между заявената за кампания 2020 г. площ и референтната такава. Същият е под 90 % поради което правилно е прекратен агроекологичния ангажимент. Обжалваният Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ съответства на материалния закон. Същият е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново решение, с което жалбата на Р. Димитрова срещу Акт изх. 01-6500/3808 от 18.08.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ да се отхвърли. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан размер 520 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса за касационната жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В производството пред първата инстанция касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 250 лв. депозит за назначената СТЕ. За първата инстанция следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение