Решение № 16028 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2011 г.

Решение № 16028 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Красимир Иванчев в качеството на пълномощник на Валентин Николов Гуцов, Христина Петрова Гуцова, Донка Ангелова Гуцова и Ангелина Петрова Гуцова против решение от 06.12.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III Б/III - ж закрит/ състав по адм. дело № 01545/2006 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № РД - 15 - 026/01.02.2006 г. на Областния управител на област София град с която е одобрен план на новоборазуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗ в частта относно имот № 185 к. л. Г - 10 - 4 - Б по кадастрален план и по ПНИ с № № 6081.2222.6081.2207 и 6081.2215, кадастрален район 6081, м. "Косанин дол", с. Бистрица, район Панчарево като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, вследствие отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно съдът приема, че в помощния план и в ПНИ се отразяват права само на бивши собственици и собственици трансформирали право на ползване в право на собственост и не се вземат предвид правата на ползвателите които са с още неприключила процедура по придобиване на собствеността. Тези изводи са в противоречие с материалния закон - чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ и обезмислят целта на цитираните норми. На следващо място се поддържа, че е доказано отреждане на ползване върху имот от ПНИ в който е отразена постройка, законността на която съдът неправилно приема за пречка за уважаване на жалбата. Оспорват се мотивите на съда за приложимост на § 4 от ПЗРЗСПЗЗ към процесния имот тъй като вече не бил земеделска земя. Ответникът, Областният управител на област с административен център гр. София чрез юрисконсулт Ангелов взема становище за неоснователност на жалбата със становище изложено и в писмен вид. ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ, Йордан Райчов Фъртунков, Маргарита Райчова Фъртункова, Симеон Крумов Попов, Веска Крумова Кузова, Йорданка Илиева Попова, Стоимен Богданов Попов, Христина Богданова Кръстанова, Стефан Йорданов Николов, Иванка Йорданова Николова, Лиляна Гергинова Ценкова - Мишкова, Янка Георгиева Владимирова, Гана Георгиева Дедикова, Цветанка Димитрова Терзийска, Борис Димитров Попов, Илия Стоянов Груев, Радко Илиев Груев, Йорданка Цветанова Попова, Николина Стоянова Попова, Татяна Димитрова Попова, Троян Димитров Попов, Йордан Николаев Банков, Невена Петрова Николова и Весела Петрова Тодорова чрез АДВ. КРИВИНСКА вземат становище зе неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Снежана Симеонова Савова представлявана от особен представител АДВ. МУШЕХЯН взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Светлозар Александров Савов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материален закон и е обосновано. Съдът е допуснал и приел исканите и представените доказателства. Изяснил е релевантните за предмета на съдебната проверка факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и становищата на страните и относимия правен регламент. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗСПЗЗ. С доказателствата по делото за одобрения със заповедта ПНИ досежно ПИ 185 не се обективират предпоставки за определянето им за незаконосъобразни, обуславящи отмяна. При което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделениенамира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ от областния управител на Област София. С нея се одобрява план на новообразуваните имоти за обект вилна зона "Косанин дол" здемлището с. Бистрица, "Косанин дол" землището с. Панчарево, Столична община район Панчарево. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта изразяваща се в това, че в плана не били взети предвид съществуващите реални граници на имот № 185 по действащия кад план на с. Бистрица, вилна зона "Косанин дол", планов лист Г - 10 - 4 - б, който не е нанесен в плана, сградата в него, а имота съществува и се ползва, държи и владее повече от 30 години. На следващо място, че не е взета предвид висящата процедура по придобиване на собствеността за които лица и имоти са изработва и одобрява ПНИ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При анализ на приложимата уредба е изведен извод за неоснователност на претенецията тъй като жалбоподателите нямат права върху проциесния имот от ПНИ тъй като за тях процедурата по придобиване на собствеността не е приключила и те не са собственици на имот, на които ПНИ следва да отреди такъв. При изложените подробни съображения в мотивите жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Приложимата уредба към спора е § 4к от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 28 от Правилника за приложението му. Съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ за земите предоставени за ползване на граждани се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, като възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните се извършва със заповед на кмета на общината. Според чл. 28, ал. 4 с ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 се установяват границите на имотите правото на собственост върху които се придобива съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗРЗСПЗЗ. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателите са ползватели на имот, за който не са трансформирали правото на ползване в право на собственост. Поради това правилно съдът, а и от анализа на приложимата уредба сдледва извод, че за такива лица отреждане на имоти в ПНИ не следва да се извършва. Вярно е, че ПНИ се изработва за имоти предоставени за ползване на граждани което означава, че с предимство пред бившите собственици се уреждат правата на ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост. Неоснователно е твърдението, че за ползватели с неприключила процедура следва има отреждане с имот с ПНИ. Ползвателите следва да са придобили собствеността върху имотите, ползването върху които им е било предоставено, в размерите до 600, съответно до 1000 ксв. м. След като собствеността е придобита в тези размери с ПНИ се отреждат имоти съобразени най малко с тези площи, но при устройството на територията с ПНИ се получават остатъци от които се образуват имоти и за бившите собствени. Ако остатъкът е с площ под 250 кв. от него не може да се образува имот за бившия собственик и разликата се придава към имота на ползвателя /бившия ролзвател/. Поради това, имотите ще имат окончателни граници с отреждането според ПНИ когато заплатят придаваемите части и се уредят отношенията между бивши собственици за подобренията и трайните насаждения. Следват трасиране на границите и въводите във владение след което се издава заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ с което реституционната процедура за бившите собственици и ползватели с придобито право на собственост приключва могат да се снабдят със скица и да се разпореждат с имота като с реална вещ. Неоснователното е смесването на процедурата по придобиване на собствеността от позвателя с процедурата по изработване и одобряване на ПНИ. В последната не се разглеждат въпроси относно придобиването на собствеността, която процедура вече следва да е завършила както правилно е приел и съдът. В противен случай означава с ПНИ да се запазва имот за който не е ясно ще бъде ли придобита собствеността от ползвателите и което не е целта на закона с ПНИ да се отрежда имоти на собственици с реални права. В закона е предвидена възможност след одобряване на ПНИ той да бъде изменен, с което правата на ползвателите за които не е завършена процедурата и тя завърши след влизане в сила на ПНИ да бъдат зачетени, но към момента на разгеждане на настоящия спор в регистъра към ПНИ няма записани като собственици касаторите. При изложеното решението не съдържа пороците сочени в жалбата като касационни основания за отмяната и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото са искани от адвокат Кривинска, но доказателства за направени такива не се представят поради което искането е неоснователно. Искане за присъждане на разноски има направено своевремено и от процесуалния представител на областния управител, поради което следва да бъде уважено в размер на 150 лева, което касаторите бъдат осъдени да заплатят всеки от тях по 37.50 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение