Решение № 3081 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2020 г.

Решение № 3081 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "Съюз на погребалните фирми в България" - [населено място], представлявано от председателя А. Благоев Аргиров, чрез процесуален представител адвокат В. Милушева, срещу Решение № 12071/29.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3970/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение, тричленен състав. С решението е отхвърлена жалбата на Сдружение "Съюз на погребалните фирми в България" срещу Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 36 от 10.05.2011 г., изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г., в частта досежно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 21, ал. З и ал. 4, чл. 24, ал. 7 и § 22 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи обосноваващи оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител П. Денчева – началник на отдел "Административни актове и договори" в дирекция "Правна" на Министерството на здравеопазването, в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, първо отделение, тричленен състав, е било образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по жалба на Сдружение "Съюз на погребалните фирми в България" - [населено място], представлявано от председателя А. Благоев Аргиров срещу чл. 20, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от раздел III, с наименование "Изисквания при погребване и пренасяне на покойници" (тленни останки) на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 36 от 10.05.2011 г. (наричана за краткост Наредбата), като ал. 5 е допълнена, а ал. 6 е изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните 1 (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г.; чл. 4, ал. 1 и ал. 2, от раздел I, с наименование "Общи положения" на Наредбата в редакцията от ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г.; чл. 21, ал. З и ал. 4 от раздел III, с наименование "Изисквания при погребване и пренасяне на покойници" (тленни останки) на Наредбата в редакцията от ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г.; чл. 24, ал. 7 от раздел III, с наименование "Изисквания при погребване и пренасяне на покойници" (тленни останки) на Наредбата в редакцията от ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г.; § 22 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г. С решението си тричленният състав е отхвърлил жалбата с мотиви, че при приемане на оспорените разпоредби на Наредбата и Наредбата за изменение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. са спазени изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА ) в действащата към съответния период редакция, като нормативният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подкрепа на тези си изводи съдът е изложил подробни аргументи като по съществото на доводите е приел, че оспорените разпоредби не са в противоречие с материалноправни норми от по-висок ранг, формулировката на словосъчетанията в тях е направена спрямо общоупотребимия им смисъл и не се нуждаят от дефиниране, а оспореният чл. 24, ал. 7 е в съответствие с правомощията на министъра на здравеопазването, съобразно Закона за здравето и отчита становищата на заинтересованите институции. По отношение на § 22 ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. са направени изводи за съобразяването му с целта на закона и предоставяне на достатъчен срок за привеждане в изпълнение на новите изискванията на чл. 21, ал. З и 4. Като неоснователни са възприети доводите в жалбата за несъответствие на думата "прах" с използвания термин "пепел" в Стандарт БДС – EN15017 "Погребални услуги", одобрен от изпълнителния директор на Български институт по стандартизация, както и термина "превозване" в Наредбата, който се твърди да е в противоречие с термина "транспортиране" в същия стандарт. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че Наредбата е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на здравеопазването, в рамките на законовата делегация на чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 9, буква "ж" от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Обнародвана е в "Държавен вестник", бр. 36 от 10.05.2011 г., като част от оспорените разпоредби са приети с Наредбата, а друга част с Наредбата за изменение и допълнение, обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г. При издаване на Наредбата и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. са спазени изискванията на ЗНА. В съответствие с чл. 26 и сл. от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.) първоначалният проект на Наредба е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на 19.03.2011 г., като същият е съпътстван с доклад на главния държавен инспектор, обективиращ мотивите на вносителя. Приложена е таблица за отразяване на постъпилите предложения и становища по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, като видно от нея и от писмо с изх. № 75-27-161/14.04.2011 г. от и. д. директора на дирекция "Обществено здраве" до директора на дирекция "Административно и информационно обслужване" целесъобразните предложения и бележки са отразени в проекта. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 36 от 10.05.2011 г. Предвид изложеното неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател, че не е ясно дали становищата на заинтересованите лица са достигнали до издателя на акта и дали са взети предвид при издаването на нормативния акт. Не намират правна опора и аргументите за допуснато нарушение от издателя на акта, поради обстоятелството, че не е подложен на обществено обсъждане окончателният проект на нормативния акт. За органа не съществува задължение преди приемане на окончателния вариант на наредбата и след съобразяване на постъпилите предложения, да проведе повторно обществено обсъждане, тъй като това от една страна би обезсмислило процеса на консултации с гражданите и юридическите лица, а от друга би довело до обективна невъзможност за приемане на конкретни текстове. По отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. също не са налице нарушения на изискванията на ЗНА (ред. ДВ, бр. 34 от 2016 г.), тъй като проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Портала за обществено обсъждане на 11.06.2019 г., ведно с мотивите към него, като е посочен срок за предоставяне на становища до 10.07.2019 г. След приключването на обществената консултация и преди приемането на наредбата е публикувана справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. е обнародвана в ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г. Правилно тричленният състав е съобразил, че оспорените разпоредби не противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг, като в тази насока е обсъдил и съотношението на нормите на наредбата със Стандарт БДС – EN15017 "Погребални услуги", одобрен от изпълнителния директор на Български институт по стандартизация. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, 5 и 6 от Наредбата съдържа кратка, точна и ясна формулировка, като съдържанието на понятието "прах" е според общоупотребимия български език. Думите "прах", употребена в Наредбата и "пепел", съдържаща се в Стандарт БДС – EN15017, са синоними, като съобразно Речника на българския език на БАН едно от значенията им е "тленни останки, тяло на покойник". Неоснователно е и оспорването на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Понятията "собственици" и "оправомощени лица" се използват в общоупотребимия им смисъл, поради което не е налице необходимост от конкретното им дефиниране. Същевременно правилно е отчетено от тричленния състав на ВАС, че с изменението в посочените разпоредби се внася яснота по отношение на лицата отговорни за изпълнение на изискванията на наредбата, която яснота е необходима за целите на осъществявания държавен здравен контрол. Доколкото с Наредбата се определят здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, от съществено значение е правилното дефиниране на кръга лица, които ще определят местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане и които ще възлагат и контролират дейността по изкопаването и оформянето на гробни места. Посоченото дефиниране не превишава правомощията на издателя на акта, съобразно предоставената му законова делегация. Верни са изводите на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на разпоредбите на чл. 21, ал. З и ал. 4. Липсва противоречие между термина "превозване" в Наредбата и термина "транспортиране" в Стандарт БДС – EN15017. Същевременно изразът "средство за отчитане на температура" не е неясен, като е използван в общоупотребимия му смисъл, не поражда проблем да бъде разбран, поради което не се нуждае от нормативно дефиниране. От друга страна, неяснотата в смисловото значение на дадена разпоредба или нейната непълнота, ако има такива, биха могли да бъдат преодолени по пътя на тълкуването, а не чрез нейната отмяна. Мотивите към проекта на нормативния акт ясно обосновават необходимостта от специални условия за съхранение на тленните останки, като същите не противоречат на разпоредбата на чл. 23, ал. 3, доколкото същата регламентира стойността на температурата във вътрешността на контейнера при транспортиране на покойници на дълги разстояния, а не на товарния сектор в случаите по чл. 21, ал. 4. Законосъобразно е приетото от първоинстанционният съдебен състав относно изискването на чл. 24, ал. 7 за присъствие на представител на Агенция "Митници" при херметизирането или запояването и пломбирането на ковчега, както и при затварянето на транспортния контейнер. Посоченото изискване е целесъобразно с оглед проверката, осъществявана от тези органи, в случаите на пренасяне на покойници от територията на Република България в друга държава. Съдът е съобразил в тази насока и съгласувателното становище на Министерството на вътрешните работи. Обоснован е извода на съда относно законосъобразността на че § 22 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. Съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. Предоставянето на шестмесечен срок за привеждане на специализираните транспортни средства в съответствие с изискванията на изменените и допълнени разпоредби на чл. 21, ал. З и 4 има за цел да укаже еднакъв начин на процедиране за всички заварени случаи. Разпоредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. При така установеното се налага изводът, че решението на тричленния състав на ВАС е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на оспорените разпоредби на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 21.04.2011 г. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на дейността по погребване и пренасяне на покойници и всички съпътстващи ги здравни изисквания, които са нормативно установени по предвидения за това ред. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав от Първа колегия