Решение № 1610 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2020 г.

Решение № 1610 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Н., чрез адв. В. С., против решение № 61/19.11.2019 г., постановено от Административния съд - Русе (АС - Русе) по адм. д. № 144/2019 г., с което е отхвърлен предявения от Е. Н. иск, срещу Българска народна банка (БНБ) с пр. основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 2 000 лева, представляващи част от сумата от 323 658, 77 лева, представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на съдебен контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Твърди се, че на БНБ са възложени властнически правомощия, поради което съдът неправилно е приел, че бездействието при осъществяването на банков надзор, не е в пряка и непосредствена връзка с изпадането на КТБ в неплатежоспособност. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на прието вземане в производството по несъстоятелност не обосновава наличие на вреда. Съдът не е съобразил, че няма категорични данни в какви срокове и как ще приключи производството по несъстоятелност на КТБ, като ищецът е лишен от паричните суми, представляващи разликата между изплатената му сума и размера на целия му депозит. По тези съображения касаторът иска да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск. Ответникът – Българска народна банка, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Сочи подробни съображения в писмени бележки. Постъпила е и частна жалба от Българска народна банка против определение от 17.01.2020 г., постановено по адм. дело № 144/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлено искане с вх. № 4456/11.12.2019 г. за изменение и допълване на решение № 61/19.11.2019 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи за това. Иска отмяна на определението и присъждане на претендираното по делото адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Е. Н., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна и счита определението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалби като допустими. Те са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, неблагоприятни всеки един от тях за съответната обжалвала го страна. По съществото на жалбите Върховният административен съд приема следното: С обжалваното решение Административния съд – Русе е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Е. Николав срещу БНБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата от 323 658, 77 лева и представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 1.02.2007 г. между ищеца и "КТБ" АД е сключен договор за преференциален безсрочен депозит № 21455 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на "Преференциален безсрочен депозит". Според условията на анекса, депозантът се задължавал да поддържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500 валутни единици. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти. На 8.05.2008 г. ищецът е сключил с "КТБ" АД договор за безсрочен депозит "Евролев" с валутна клауза № 35536. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие на страните. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последвало писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане, с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите, и пасивите на банковата група КТБ ("КТБ" АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и имала за цел да даде оценка за състоянието, и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ. Доклад за текущото състояние на банката е представен пред БНБ от квесторите на "КТБ" АД на 25.07.2014 г., като от него се установява, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9, 7 %) по-малко. По - съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи - намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. С Решение № 114/16.09.2014 г. Управителния съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ - за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ - за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ било указано, най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД. На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 4.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно преюдициалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. В допълнение, с писмо от 5.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина. С Решение № 138/6.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 година. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на "КТБ" АД, Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 4.12.2014 година. От приложеното по делото извлечение за движението по банковата сметка на ищеца в КТБ е установено, че на 06.11.2014 г. е разполагал със сума в размер на 460 897, 57 лв., която включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, като на 4.12.2014 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ. От представения списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ е установено, че ищецът фигурира в този списък под № 2738 с признато вземане в размер на 364 897, 57 лева, от които е получил сумата от 41 238, 80 лв. съгласно обявената на 2.03.2017 г. в Търговския регистър частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН. Първоинстанционният съд служебно е установил, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 6.11.2014 година. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура и с Решение № 1443/3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменено в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи: Съдът е преценил предявения иск като допустим, приемайки, че с него се претендира обезщетяване на вреди от нарушаване на право на Европейския съюз. Съдът е отхвърлил възражението на ответника за наличие на друг ред за защита, позовавайки се на формирана съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос. Съдът е преценил БНБ като надлежен ответник по иска. За този свой извод, съдът се е позовал на разпоредби, регламентиращи правомощията на БНБ в ЗБНБ, както и на разпоредби от правото на ЕС, регламентиращи банковия надзор в държавите членки. Съдът е посочил и национална съдебна практика по въпроса. В заключение е приел, че БНБ е държавен орган, който при надзорната си дейност осъществява властнически правомощия. По съществото на иска, административният съд го е преценил като неоснователен. От данните по делото, съдът е приел, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си парични средства произтича от неплатежоспособността й, в което състояние банката е изпаднала в резултат на начина й на управление и взетите в тази връзка управленски решения. Изложил е съображения, че действията на БНБ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна. Посочил е, че решението, с което е отнет лиценза на банката, не може да се квалифицира като действие по смисъла на ЗОДОВ, а представлява юридически акт, от който за да се реализира отговорността на държавата по ЗОДОВ следва този акт да е предварително отменен, т. е. да е доказана незаконосъобразността му. В допълнение, съдът е изложил съображения, че не е доказано и наличието на претърпени вреди, тъй като не е установено намаляване на имуществото на ищеца, тъй като за ищеца е възникнало право на вземане в размера на остатъка от депозита му над изплатения гарантиран размер, по което вземане се извършва плащане в производството по несъстоятелност на КТБ. В заключение, съдът е преценил иска като неоснователен. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. Основателно е възражението на касатора за необоснованост на изводите на съда, постановил обжалваното решение. Тази необоснованост на изводите е резултат на допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в следното: в основата на предявения иск са твърденията на ищеца за извършени от ответника действия и незаконосъобразно бездействие, противоречащи на норми от правото на ЕС и от международното право, в резултат на която незаконосъобразна съвкупност се е стигнало до фалита на КТБ, а оттам и до увреда на ищеца, изразяваща се в лишаването му от част от паричните средства по влога му в КТБ и тяхната трансформация от реални пари, собственост на ищеца в негово право на вземане срещу фалиралата банка, което реално го е обеднило. Ищецът подробно е посочил в исковата си молба, кои конкретно са тези незаконосъобразни действия - заповед № БНБ - 43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", задължителното предписание на БНБ към квесторите на КТБ ( приложение 9 към исковата молба), приемането от БНБ на документ от 20.10.2014 г., изготвен от "Ърнст енд Янг Одит" ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД и възприемането на този документ като "одиторски доклад", действията на квесторите на КТБ, назначени от БНБ по приемане на методика, съгласно която обезценката на активи на КТБ отчита бъдещи загуби в кредитния портфейл на банката, неправилно определена дата, към която следва да се извърши тази обезценка, неправилно наложена най-тежка форма на специален надзор спрямо КТБ, неправилно допусната схема на стойностно прихващане по кредитни задължения с цедирани вземания по негарантираните депозити, довело до декапитализация на активи на КТБ. В исковата си молба ищецът е изброил и незаконосъобразните според него бездействия на ответника, които е извел от одитния доклад № 0... 115 на Сметната палата на Република България, издаден през м. 10.2015 г., довели според ищеца до липсата на осъществен надзор от страна на ответника върху дейността на КТБ. Съдът не е изложил съображения относно наличието или не на така твърдените от ищеца действия и бездействия на ответника, а следвало да го направи, след което и ако прецени, че те фактически са налице и са незаконосъобразни, е следвало да прецени и изложи съображения по основателността или не на твърденията на ищеца, че и те са в основата на неплатежоспособността на КТБ Също така, още в началото на обстоятелствената част на исковата молба ищецът прави съпоставка между оказаната ликвидна подкрепа на "Първа инвестиционна банка"АД в рамките на одобрената от Европейската комисия схема за подкрепа на българските банки и отпускането на кредитна линия в размер на 3, 3 милиарда лева в полза на банковата система на страната, твърдейки, че за разлика от ПИБ на КТБ не била оказана такава подкрепа. Във връзка с това, съдът е следвало да иска уточнение от ищеца, каква е връзката на ответника с този въпрос и какви са твърденията му във връзка с това. По този начин, съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил основните доводи и възражения на ищеца. Този пропуск на съда, който касационната инстанция преценява като съществено процесуално нарушение води до невъзможност за извършване на надлежен касационен контрол за правилност на решението по спора. Също така на ищеца не са дадени указания по доказателствената тежест, а част от представените от него относими писмени доказателства въобще не са обсъдени от съда във връзка с доводите му в исковата молба. Нещо повече, съдът неправилно е отказал да уважи доказателствените искания на ищеца, за представяне писмо изх. № БНБ-79276/25.06.2014 г. (приложение 4 към исковата молба) и окончателния текст на одитния доклад, въз основа на който е отнет лиценза на КТБ, с което го е лишил от възможността да докаже твърденията си. По същите съображения, касационната инстанция преценява като неправилно определението на съда, с което е оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за назначаване на експертиза, която да отговори на конкретно формулирани въпроси във връзка с одитния доклад. По отношение на имуществената вреда, чието обезщетяване се иска от ищеца, твърденията в исковата молба са следните: в началото на исковата молба е поискано обезщетение за имуществени вреди - сумата от 2000 лева, представляваща част от сумата 364 897, 57 лева, представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, накрая на страница 20 от исковата молба, ищецът сочи същото в т. б. 1, но в т. б. 2 сочи, че "... към настоящия момент ищецът е лишен от достъп до тези средства, а в т. б. 3 твърди, че не съществуват реални възможности тази сума да бъде възстановена в патримониума на ищеца. Във връзка с тези твърдения следва, че твърдяната от ищеца вреда е загуба на реалното притежаване от ищеца на посочените парични средства. Вместо да направи фактически установявания по така твърдяната и формулирана вреда и изложи съображения въпросната сума, от която е предявен частичният иск, била ли е на разположение на ищеца през процесния период, за който да изиска и уточняване, съдът се е произнесъл по обстоятелство, извън спора, а именно, имуществото на ищеца намаляло ли е или не с въпросната сума. По въпросът за причинната връзка, съдът е следвало да изложи съображения след като формира изводите си относно наличието или не на незаконосъобразните действия и бездействия на ответника и връзката им с неплатежоспособността на КТБ, и последвалите действия по отнемане на лиценза й, и несъстоятелността й. Съдът е квалифицирал иска като такъв, с който се претендира обезщетение от нарушаване на норми от правото на ЕС, без обаче при анализа си да следва стандартите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса за извъндоговорната отговорност на държавите членки за нарушаване на норми от правото на Европейския съюз. В юриспруденцията на Съда на Европейския съюз са изведени три условия, които следва да са налице за успешния изход на иск за присъждане на обезщетение от нарушаване на право на ЕС от държавите членки. Тези три условия следва да са налице едновременно и те са - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма/норми да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на тази /тези норми и претърпяната от частноправните субекти вреда. В практиката си СЕС е дал и насоки за прилагането на тези три условия, които насоки са повторени от Съда и по делото Кантарев, С-571/16. Административният съд при произнасянето си по иска не е съобразил наличието или не на тези три условия, като анализът му за това е трябвало да съответства на насоките, установени в практиката на СЕС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Решението като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. С оглед изхода на главното производство, следва да се отмени и определението на административния съд от 17.01.2020 г., с което се е произнесъл по молбата на БНБ с пр. осн. чл. 248 ГПК. По разноските на страните по всички съдебни производства по спора, следва да се произнесе административният съд при връщане на делото за ново разглеждане при спазване на разпоредбите на чл. 10 ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд