Решение № 9861 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 35/2011 г.

Решение № 9861 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 35/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Металика - 5" ЕООД - гр. Велинград чрез процесуалния си представител адв. Славея Боева срещу решение № 1489/8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1562/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 130800356/16.09.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 815/25.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 576 370,33 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 113 322,21 лв. Макар изрично да е посочено само основанието за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост на решението, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания и за допуснати нарушения по прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е трябвало да кредитира изцяло заключението на вещото лице, като не е взел предвид многобройните писмени доказателства, представени по делото. Излага доводи по приложението на чл. 163б ЗДДС, свързани с обратното начисляване (самоначисляване) по процесните доставки на отпадъчно желязо. Касаторът прави разлика между стока с неустановен произход и несъществуваща стока и излага оплаквания, че съдът не е направил тази съществена разлика. Твърди се в касационната жалба, че неправилно органите по приходите са приложили чл. 85 ЗДДС и излага доводи, че практиката на администрацията по приложението на чл. 85 ЗДДС е некоректна към регистрираните по ЗДДС лица и противоречи на принципа на облагане с ДДС. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Стоянов я оспорва по доводи, изложени в депозираното по делото писмено възражение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като липсват категорични доказателства за реално прехвърляне на стоката - метални отпадъци. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото за втори път е на касационно обжалване пред ВАС, I отделение. Първоначално с решение № 1777/30.12.2009 г. по адм. дело № 179/2009 г. Пловдивският административен съд е отменил РА № 130800356/16.09.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 815/25.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 576 370,33 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 113 322,21 лв. Съдът е счел, че обстоятелството, че органите по приходите не са успели да установят произхода на стоката, попадаща в приложното поле на Приложение № 2 от ЗДДС, не води автоматично до извода, че такова количество метални отпадъци не е било притежавано от "Металика - 5" ЕООД. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не съществува знак за равенство между стока с неустановен произход и несъществуваща стока, поради което ако не е установен произхода на стоката, от това не се обуславя извод, че тя не съществува. Според съда ако регистрирано лице по ЗДДС без основание си е самоначислило ДДС за получена от него доставка, в хода на едно ревизионно производство е недопустимо да му се откаже право на данъчен кредит само по съответния протокол, включен в дневника за покупките, без едновременно с това да се намали размерът на дължимия от лицето данък. С решение № 10242/27.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2842/2010 г. съдебен състав на ВАС, I отделение е отменил горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдът е приел, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в обширни мотиви, съдържащи теоретични постановки и цитиране практика на СЕО (понастоящем СЕС) съдът без да обсъди доводите на приходната администрация, както и всички доказателства по делото е допуснал игнориране и превратно тълкуване на доказателствата по делото, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Според касационната инстанция останал е неизяснен въпроса за реалността на доставките по фактурите, издадени от ЕТ "Металскраб - Лидия Каменова", "Старт АН" ЕООД, "Прима Интернешънъл" ЕООД, "Водолей 96 - БГ" ЕООД и "К. Т. К." ЕООД, за които е отказано право на данъчен кредит. Изложени са мотиви, че касационният съдебен състав принципно споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че произходът на стоката не е предвиден като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, но в случая това право е било отказано не заради произхода на стоката, а че тези стоки не са съществували при доставчиците и затова не са могли да бъдат предмет на доставки. Изложени са мотиви по приложението на чл. 70, ал. 5 ЗДДС относно неправомерното начисляване на данъка. Дадени са указания от касационната инстанция да се изследва въпросът за реалното прехвърляне на процесните стоки и съдът да изложи мотиви за това, а не относно произхода на стоките. При новото разглеждане Пловдивският административен съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалното прехвърляне на стоките и че е налице неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е обсъдил механизма на самоначисляването, предвид разпоредбите на чл. 163а и чл. 163б с оглед предмета на фактурираните доставки - метални отпадъци, попадащи в приложение № 2 на ЗДДС. Относно приетата съдебно-счетоводна експертиза решаващият съд е приел, че тя не установява придобиване собствеността на процесните стоки от страна на жалбоподателя. Предвид неустановяването на наличие на реално предаване на стоките, първоинстанционният съд е приел, че не следва да се признава правото на данъчен кредит, независимо че е извършено т. нар. самоначисляване. Обжалваното решение е правилно. Според разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставки на стоки, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета на ЗДДС възниква съгласно общите правила по този закон. За отпадъците по посоченото приложение, в което влизат и процесните фактурирани стоки - метални отпадъци, характерна особеност е, че данъкът е изискуем от получателя на стоките, поради което се прилага т. нар. механизъм на самоначисляването или обратно начисляване, като законът не държи сметка за доставчикът дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В разпоредбата на чл. 163б ЗДДС е регламентиран самия механизъм на начисляване с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и в определения в ал. 3 на същата разпоредба срок. В случая по процесните фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Металскраб - Лидия Каменова", "Старт АН" ЕООД, "Прима Интернешънъл" ЕООД, "Водолей 96 - БГ" ЕООД и "К. Т. К." ЕООД данъкът не е начислен, като изрично е посочено основанието за неначисляване - чл. 163а, ал. 2 ЗДДС. Това означава, че данъкът се начислява от получателя по механизма на самоначисляването и той има право да упражни правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай спорният по делото въпрос е, както е очертан в отменителното решение на ВАС, I отделение налице ли е реална доставка на фактурираните от посочените доставчици метални отпадъци. Първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото е достигнал до законосъобразния извод, че няма категорични доказателства за реалността на доставките - доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за да ги осъществят и то в количествата метални отпадъци, които са били фактурирани. Наред с това е установено по делото, че част от преките доставчици не са подавали ГДД, т. е. не са развивали никаква дейност, както и че тези доставчици не са имали лиценз за метални отпадъци, поради което обясненията им, че са ги събирали от физически лица освен, че са недоказани, са и недостоверни като се има предвид количеството отпадъци по процесните доставки. Първоинстанционният съд се е съобразил с отменителното решение на първата касационна инстанция, която изрично е обсъдила, че в разпоредбата на чл. 163а ЗДДС е посочено, че данъчното събитие на доставките на стоки и услуги по приложение № 2 на ЗДДС възниква съгласно общите правила и в тази връзка е направен извод, че за да може да се претендира правото на данъчен кредит, е необходимо наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и на данъчно събитие по чл. 25 от същия закон. В отменителното решение е посочено, че не може да се приеме, че след като е налице самоначисляване, може и да не е налице данъчно събитие. Предвид изложеното по-горе правилно и приходната администрация и първоинстанционният съд са приели, че е налице правното основание на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит, поради което постановеното съдебно решение, предмет на настоящето касационно обжалване е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,