Решение № 6716 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2010 г.

Решение № 6716 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София против т. 1 и т. 2 от решение № Ц-039 от 29.09.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени пределни цени при продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребителите, присъединени към мрежи на ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София и по жалба на "Топлофикация Разград" АД против т. 1 от същото решение (определение от 21.12.2011 г. по адм. дело № 13639/2010 г. на ВАС). Жалбоподателят "Булгаргаз" ЕАД, гр. София поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, тъй като не са взети предвид предложените от дружеството цени и реализирания недовзет приход и в противоречие с принципите, регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката - изпратена на административния орган за ново разглеждане по същество. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбоподателят "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград поддържа, че решението в оспорената част е нищожно, тъй като е постановено извън правомощията на комисията. Освен това излага доводи за незаконосъобразност на акта и за постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на решението в оспорената част, а евентуално да го отмени като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране излага съображения за недопустимост на жалбата на "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград и моли производството в тази част да бъде прекратено, а по същество оспорва жалбите и моли същите да бъде отхвърлени. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите. Като взе предвид събраните по делото доказателства Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № БГ-34-01-1578/09.09.2010 г. жалбоподателят "Булгаргаз" ЕАД, гр. София прави искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени на природен газ при продажба от дружеството на крайните снабдители и на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, включваща цена на вход и за пренос по газопреносната мрежа, надценка от 2% и корекция с добавен недовзет приход за четвъртото тримесечие на 2010 г. Към заявлението са приложени справки за заявени и реализирани количества природен газ за м. юни 2010 г., получени количества и прогнозни цени за м. септември 2010 г. справка за цените на алтернативни горива, за осреднения валутен курс на щатския долар за периода 10.08. - 08.09.2010 г., данни за очакван надвзет/ недовзет приход за III-то тримесечие на 2010 г., прогнозни данни и др. документи. Заявлението на дружеството и предложените цени са обсъдени от дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата и основните ценообразуващи елементи. На тази база е предложено пределната цена на природния газ при продажбата от "Булгаргаз" ЕАД, като обществен доставчик (лицензия за обществена доставка на природен газ № Л-214-14/29.11.2006 г.) на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа да бъде в размер на 537,40 лв./1000 нм3 (57,76 лв./МWh) без ДДС, а пределната цена на природния газ при продажба от дружеството на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД да бъде в размер на 545,12 лв./1000 нм3 (58,59 лв./МWh) без ДДС, като е отчетен недовзет приход за първото полугодие на 2010 г. (доклад № Е-ДК-353 от 17.09.2010 г.). Докладът на специалистите е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 20.09.2010 г., на което е насрочено открито заседание за разглеждане на заявлението (протокол № 131). На 28.09.2010 г. комисията провежда открито заседание, на което присъстват и представители на дружеството, които изразяват възраженията си по доклада (протокол № 136). На 29.09.2010 г., в закрито заседание, ДКЕВР приема решение № Ц-039/ 29.09.2010 г., предмет на оспорване, с което утвърждава, считано от 01.10.2010 г., пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 537.40 лв./1000 нм3 (57.76 лв./МWh) без ДДС и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, в размер на 545.12 лв./1000 нм3 (58.59 лв./МWh) без ДДС. В цената е включена надценка в размер на 5.46 лв./1000 нм3 или 1.1144%. Намалението на цената на четвъртото тримесечие на 2010 г. в сравнение с третото тримесечие на годината е поради отчитане на недовзет приход за първото полугодие на 2010 г. и е в размер на 5.10 лв./1000 нм3 или 0.94%. Недовзетият приход е изчислен от комисията въз основа на отчетните данни, представени от дружеството и утвърдените от ДКЕВР цени и представлява разликата между надвзетия приход за първото тримесечие на 2010 г. и недовзетия приход за второто тримесечие на годината. В производството пред комисията жалбоподателят "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград не участва. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Съдът не взе предвид заключението на експерта в частта относно размера на недовзетия приход, тъй като същото се основава на данни, предоставени от жалбоподателя "Булгаргаз" ЕАД, които не са представени на комисията (пояснения на вещото лице в съдебно заседание на 25.01.2012 г.). При така установените факти съдът стигна до следните изводи: Жалбата на "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград е недопустима. Абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати за жалбоподателя. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. В случая такъв интерес за "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград не е налице. Дружеството не е участник в административното производство, не е адресат на административния акт в оспорената част и постановеното решение не рефлектира непосредствено и пряко в неговата правна сфера. Обстоятелството, че юридическото лице е потребител, присъединен към газопреносната мрежа, също не обосновава правен интерес от оспорването, тъй като цената, по която общественият доставчик продава на потребителите, ще бъде отчетена в цената на произведената от дружеството топлинна енергия. В този смисъл без значение за предприятието, е дали цената, по която ще купува природен газ, ще бъде определена от регулаторния орган или ще подлежи на договаряне с обществения доставчик, тъй като в двата случая тази цена ще бъде включена при формирането на цената на произведената топлинна енергия и ще бъде съобразена като разход на дружеството във връзка с производството. Допълнително следва да се посочи, че при липсата на конкуренция на пазара на природен газ, определените от комисията с регулаторни методи цени би следвало да удовлетворяват дружеството като потребител, тъй като са по-ниски от посочените в заявлението на обществения доставчик. По тези съображения жалбата на "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Останалите доводи във връзка с компетентността на ДКЕВР са такива по съществото на спора и ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата на "Булгаргаз" ЕАД. Жалбата на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за обжалване, против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 от закона. Последната разпоредба предоставя на комисията право да регулира цените, по които обществения доставчик продава природен газ на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа. Поради това настоящият състав приема, че регулаторните функции на административния орган са упражнени в рамките на установената в закона компетентност. При постановяване на административния акт в оспорените части са спазени и изискванията за форма. Решението на ДКЕВР е издадено в предвидената форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията за липсата на конкурентен пазар, изискващ намесата на комисията, съображения относно начина на определяне на недовзетия приход и причините, поради които такъв не може да бъде начислен за цялата 2010 г., както и за основанията за избор на по-дълъг от предложения от дружеството период за определяне на валутния курс. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението, обсъдени са заявлението, възраженията и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители. Оспореното решение на ДКЕВР е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на "Булгаргаз" ЕАД, с представяне на необходимата информация и документи (чл. 26в от Наредбата за регулиране на цените на природния газ), а решението е взето след приемане на доклад и провеждане на открито заседание с участие на представители на дружеството (чл. 29, ал. 2 от наредбата). Оспореният административен акт е приет от комисията с мнозинство съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, на закрито заседание, проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. Цените, утвърдени с обжалваното решение, са определени при метод "норма на възвръщаемост на капитала", а при ценообразуването са съобразени разпоредбите на чл. 17 от НРЦПГ и Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик, които изискват цените да се формират въз основа на разходите за доставка на природен газ на входа на газопреносната мрежа и надценка (чл. 17, ал. 1 от наредбата). Цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа е определена от регулаторния орган въз основа на сключените договори за доставка на природен газ от външни доставчици, като е преценено известно намаление на заявените количества, отчитане на количествата природен газ от местни добивни предприятия и от находището в с. Чирен, изменението на цените на природния газ по договорите за внос и местен добив, заявените от жалбоподателя "Булгаргаз" ЕАД количества природен газ, както и валутния курс на лева към щатския долар, изчислен за период от 50 дни преди датата на подаване на заявлението. По този начин са отчетени всички ценообразуващи фактори, посочени в чл. 17, ал. 3 от наредбата, а корекциите на заявените от обществения доставчик цени са направени в съответствие с правомощията на комисията по чл. 17, ал. 7 от НРЦПГ. Обстоятелството, че валутният курс на лева към щатския долар е изчислен за период над 30 дни в отклонение от т. 8.4 от Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик, не представлява нарушение, обуславящо отмяна на взетото решение. В чл. 17, ал. 3 от наредбата период за определяне на валутния курс не е посочен, поради което решението в тази част не противоречи на наредбата и е взето в изпълнение на задължението на ДКЕВР като регулаторен орган да осигури баланс между интересите на потребителите и енергийните предприятия, както и да създава стимули за ефективна дейност. Предвидената в чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ надценка е изчислена от комисията на база на необходимите приходи, включващи възвръщаемост на активите за дейността "обществена доставка" и условно постоянни и променливи разходи за тези дейност, а възвръщаемостта е начислена върху регулаторната база на активите като определена от регулатора норма на възвръщаемост на капитала в процент (заключение на вещото лице на стр. 16 от заключението). Изчислена съобразно горните фактори определената от комисията надценка към цената на входа на газопреносната мрежа е в размер на 1.1144%. Този размер е в границите, определени в чл. 17, ал. 6 от наредбата, според който върху цената по ал. 3 се начислява надценка до 2 %, т. е. в случая надценката е определена в размер над средния, предвиден в нормативния акт. При отчитане на факторите, изброени в чл. 17, ал. 3 от наредбата, включване на определената надценка и след прибавяне на 19.73 лв./1000 нм3, представляващи цена за пренос на природния газ през газопреносната мрежа и включване на 22.48 лв./1000 нм3 за покриване на изчисления недовзет приход е формирана и крайната цена за продажба от обществения доставчик в размер на 537.40 лв./1000 нм3, съответно 545.12 лв./1000 нм3 без ДДС. Така определена цената е в съответствие с изискванията на наредбата, а доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалноправни разпореди е неоснователен. Възражението за незаконосъобразност на определената цена, тъй като е формирана, без да е отчетен заявеният от дружеството недовзет приход за 2010 г., е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 17, ал. 8 от наредбата утвърдените цени могат да бъдат коригирани от комисията на база за отчетения недовзет/ надвзет приход, дължащ се на разликата между прогнозни и отчетни стойности на ценообразуващите елементи за предходен период или периоди. Цитираната разпоредба е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. В случая такъв недовзет приход е отчетен и включен в определената цена като разлика между надвзет приход за първото тримесечие на 2010 г. и недовзет приход за второто тримесечие за годината. За целия едногодишен период недовзет приход не е определен с оглед обстоятелството, че към датата на постановяване на решението периодът не е приключил. Размерът на недовзетия приход, включен в цента, е определен от комисията при съобразяване с необходимостта от поддържане на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, които водят до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. С оглед направения анализ на задълженията и правомощията на комисията в изпълнение на регулаторната й функция, а също и поради посоченото по-горе обстоятелство относно използваните данни, настоящият състав не се съобрази със заключението на вещото лице по изслушаната експертиза в частта относно недовзетия приход. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР пределни цени за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите присъединени към газопреносната мрежа, както и на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите при продажба на природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на обществените потребности от природен газ; енергийна сигурност и развитие при ефективно използване на енергийните ресурси и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,