Решение № 4518 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2012 г.

Решение № 4518 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Паркстрой" ЕООД, гр. Плевен против решение № 82/6.03.2012 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 911/2011 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 071100296/10.05.2011 г., издаден от ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 414/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 2025 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е противоречие с материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване. По отношение на основателността й приема следното: С ревизионния акт, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит по фактури от "Алекс - Ко" ЕООД, "Ермаком" ЕООД, "Акуила - 1" ЕООД, "Консорциум Плевен 2001" ЕООД, "Стайл Нейлс" ЕООД, ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев". Правното основание за отказа на данъчен кредит е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за периодите преди 2007 г. и липсата на основанието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите след тази дата. Изводите на приходния орган са, че фактурите не удостоверяват реални доставки, тъй като доставчиците не са представили изисканите им документи, удостоверяващи изпълнението на доставките. С данъчните основи по фактурите е увеличен финансовият резултат на дружеството за ревизираните години - 2006 - 2009 г. с мотива, че не удостоверяват реално направени разходи. Административният съд е преценил като обоснован изводът на приходния орган за липса на доказателства за реалността на услугата по фактурите, издадени от "4М България" ЕООД, както и за липсата на доказателства по делото, които да го опровергават. Съдът е приел за установена липсата на капацитет при доставчика за извършването на услугите. С аналогични мотиви съдът е преценил като законосъобразен РА и в частта относно отказа на данъчен кредит по спорните фактури от останалите доставчици - "Алекс - Ко" ЕООД, "Ермаком" ЕООД, "Акуила - 1" ЕООД, "Консорциум Плевен 2001" ЕООД, "Стайл Нейлс" ЕООД, ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев". Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил жалбата срещу РА в частта относно отказания данъчен кредит по двете фактури от "4М България" ЕООД. Налице е константна съдебна практика, че наличието на издадена фактура и подписан договор за доставка не са достатъчни, за да обосноват изпълнението на договорената и фактурирана сделка. В конкретния случай в хода на ревизията, ревизираният субект е представил и протоколи за извършена услуга от строителната група, които са подписани от представители на "4М България" ЕООД и "Паркстрой" ЕООД. Само този частен писмен документ не е достатъчен, за да се приеме за безспорно реалното извършване на фактурираните услуги. Липсват данни, че тези протоколи се намират и в счетоводството на доставчика, както и не са ангажирани доказателства по делото, че последният е разполагал с персонал за извършването на договорените работи. Не се установи вкл. и чрез заключението на съдебно-икономическата експертиза, че доставчикът е осчетоводявал разходи във връзка с изпълнението на фактурираните доставки на услуги. Обоснован е изводът на административния съд за недоказаност от страна на жалбоподателя, чиято е била доказателствената тежест на реалността на доставките по фактурите от "Алекс - Ко" ЕООД. Съдът е изложил подробни съображения, защо приема за недоказано това обстоятелство, които се споделят напълно от настоящият съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. В хода на ревизията, а така също и в производството по обжалване на РА, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че доставчикът му "Акуила - 1" ЕООД е разполагал с необходимия персонал и техника за извършване на фактурираните услуги - почистване на коритото на река Тривишка в определен участък, почистване на отпадъци на р. Тученишка в определен участък. При липсата на доказателства за тези релевантни за спора факти, съдът правилно е преценил като недоказана, а оттам и като неоснователна жалбата срещу РА в тази част. По аналогични на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа да се признае данъчен кредит по фактурите от "Консорциум Плевен 2001" ЕООД, "Ермаком" ЕООД, "Стайл Нейлс - 2009" ЕООД, ЕТ "Ем Ел Джи - Мариан Георгиев". Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от ЕТ "Дафи - Дафинка Петкова" с предмет на стопанската операция - изработка на пейки съгласно договор. Съдът основателно е приел, че само осчетоводяването на доставките при получателя на услугата, не е достатъчно, за да се направи обоснован извод за извършването на доставките. Не е установено документирането на разходи от доставчика за изработката на пейките, както и липсват данни по делото за наличието на материална и техническа обезпеченост при доставчика за изработването им. При липсата на тези данни, административният съд правилно е преценил жалбата в тази част като неоснователна. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по двете фактури от "Пеликан Инвест" ЕООД. Установено е, че фактурите касаят, първата от тях - авансово плащане за изграждане на автомивка, а втората - окончателно плащане за изграждане на автомивка. Още в хода на ревизията, при извършване на насрещната проверка на този доставчик, от него са представени фактури за доставката на бетон, филц и услуга с бетонопомпа, издадени от "Водно строителство 2000" АД, извлечение от хронологията на счетоводните операции, във връзка с фактурите, копия на РКО за изплатени суми на физически лица за полагане на арматура и бетон и два броя граждански договори. В хода на съдебното обжалване на РА, вещото лице, изготвило заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е извършило непосредствена проверка в счетоводството на доставчика, в резултат на която е установило, че във връзка с издадените фактури на жалбоподателя, "Пеликан Инвест" ЕООД е осчетоводило разходи за материали (бетон и филц), както и е осчетоводен приход от процесните фактури, които това дружество е издало на жалбоподателя. При тези данни и при липсата на оспорване от страна на приходния орган, че автомивката съществува, а така също и при липсата на доводи за недостатъчност на закупените материали (филц и бетон) и наетата работна ръка за изпълнението на строежа, събраните по делото доказателства, вкл. и тези събрани в хода на ревизията обосновават обезпеченост на доставчика за изпълнението на доставката. Като е приел обратното съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, вкл. и в тяхната съвкупност. Решението в тази част от спора следва да се отмени, а вместо това се отмени РА в същата част. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил жалбата срещу РА относно определения допълнително корпоративен данък за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. във връзка с увеличаването на финансовия резултат за тези години със данъчните основи по фактурите от "Ермаком" ЕООД за 2006 г., "Ермаком" ЕООД, ЕТ "Дафи - Дафинка Петкова", "Консорциум Плевен 2001" ЕООД за 2007 г., "Алекс - Ко" ЕООД за 2008 г., "Алекс - Ко" ЕООД, "Акуила - 1" ЕООД и "Стайл Нейлс 2009" ЕООД. за 2009 г. Осчетоводяването на разходи от жалбоподателя при липсата на реални доставки по фактурите от изброените доставчици, правилно е преценено от приходния орган като отклонение от данъчно облагане. Правилно е приложен материалния закон - чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за останалите години. С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта относно отговорността за разноски. Присъдените на дирекцията разноски следва да се намалят със сумата от 15 лева. По този начин решението на съда, в частта в която на Дирекция "ОУИ" - В. Търново са присъдени разноски следва да се отмени за сумата над 2010 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,