Решение № 489 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Ц. Цонева- Старши юрисконсулт, срещу Решение 40/20.02.2023 г. на Административен съд /АС/ Велико Търново, постановено по адм. дело 135/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната част, с която е намалено исканото със заявлението подпомагане по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ със сумата 6 529,51 лв., по Схема за преразпределително плащане /СПП/ със сумата от 4 524 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/ със сумата от 2 162,02 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на решението. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат в таблиците към писмото. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация П. Гуглев в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена защита от адв. С. Памукчиева- процесуален представител, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че П. Гуглев е регистриран земеделски производител с УРН 220509 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Гуглев е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 на 30.04.2020 г., с което е заявил искане за подпомагане на 22 БЗС в землището на [населено място] по различни схеми. По отношение на процесните парцели са били извършени автоматични проверки, при които са открити несъответствия, касаещи осем от заявените парцела. Подадено е второ коригиращо заявление на 09.05.2020 г., като са заявени площи за подпомагане пи схеми и мерки, както следва: СЕПП и ЗДП - по 31.07 ха, ПНДП и СПК-по 3,36 ха. Извършена е автоматична проверка по второто коригиращо заявление, при която са констатирани две грешки и е извършена нова корекция на подаденото заявление на 01.06.2020 г. Със Заповед РД09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове/ФБ/ и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. като част от СИЗП. Тази заповед не е обжалвана от Гуглев. На 11.03.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от заявените за подпомагане за 2020 г. суми - по СПК 845,67 лв., по ЗДП 1 950,27 лв. и възстановяване от ФД - 172,14 лв., като по схемите СЕПП и СПП исканите суми са изцяло отказани. В писмото е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/ 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СЕПП - 1820,95 лв. и по СПП- 1 127,23 лв. В хода на съдебното производство е постъпило Становище от ДФЗ с Изх. 02-040-6500/393 от 04.04.2022 г., в което адм. орган е изложил конкретни съображения относно постановения отказ по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за преразпределително плащане, а по отношение на схемата ЗДП е изложил такива за частичния отказ. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и е немотивиран. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат отказани и частично намалени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени мотиви, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. АС Велико Търново е посочил още, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище. Първоинстанционният съд е приел на следващо място, че оспореното писмо е издадено в нарушение на материалния закон, като за извършване на тази преценка е взел предвид изложените съображения от административния орган в цитираното по-горе становище, съгласно което намалението на подпомагането на заявителя е обосновано основно с наличието на застъпени площи/заявени площи от повече от един земеделски стопанин/. Според първоинстанционния съд в конкретния случай не е била спазена процедурата по чл.17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, тъй като не са изяснени застъпванията на заявени площи от повече от един кандидат. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-040-6500/393 от 04.04.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Поради това уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението, не може да се приеме за уведомяване за причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Памукчиева- представени писмени бележки по съществото на спора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение