Решение № 507 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г.

Решение № 507 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба на Р. М. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 135 от 24.03.10 г. по гр. д. № 529/09 г. на Софийския окръжен съд, с което съпругата му Т. Т. Г. е била осъдена да отвори по реда на чл. 109 от ЗС заградената от нея улица-тупик /поземлен имот № 73 с площ от 94 кв. м. по кадастралния план на махала "С.", [населено място], обл. Софийска/ и по този начин да осигури достъп на Ц. С. А. до неговия поземлен имот № 70 с площ от 401 кв. м. Молбата се основава на твърдения, че поземлен имот № 73, съставляващ спорната улица -тупик, в действителност е част от имот на дядото на съпругата му Т. Г. Върху част от наследствения имот с площ от около 500 кв. м. той и съпругата му установили давностно владение и го придобили по давност по време на брака. Този имот съставлявал съпружеска имуществена общност. Действието, което съпругата му е осъдена да извърши, засяга целостта на придобития по време на брака имот. Молителят не е участвал като задължителен другар в производството по чл. 109 от ЗС, а постановеното решение го обвързва. Това обуславя и правния му интерес да иска отмяната му по реда на чл. 304 от ГПК. Ответникът в производството Ц. С. А. оспорва молбата. Счита, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като молителят е узнал за решението по-рано, отколкото твърди. По същество поддържа, че спорът, който е разрешен с влязлото в сила решение, не е за собственост на имот № 71, а по чл. 109 от ЗС - за защита на правото на собственост на ищеца върху имот № 70, затова молителят не легитимиран да иска отмяната на решението. Освен това поземлен имот № 73, който е предмет на това решение, не е идентичен с имот № 71 по нот. акт № 172/1988 г., за който молителят се легитимира като собственик. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. При проверката за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК следва да се изхожда от твърденията на молителя за момента на узнаване на влязлото в сила решение, след като по делото няма доказателства, опровергаващи тези твърдения. В случая ответникът Ц. А. не е доказал оспорването си, че молителят Р. Г. е узнал за влязлото в сила решение по-рано, отколкото твърди. Не са представени доказателства, че Р. Г. е страна по друго дело по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, по което атакуваното в настоящото производство решение е представено и това е станало повече от три месеца преди подаване на настоящата молба за отмяна. Ето защо следва да се приеме, че тази молба е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. С влязлото в сила решение съпругата на молителя Т. Г., като собственик на поземлен имот № 71 по кадастралния план на махала "С. ", [населено място], обл. Софийска, към който е присъединила и част от съседния поземлен имот № 73 /улица-тупик/, е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да отвори заградената улица и по този начин да осигури на ответника Ц. А. достъп до собствения му поземлен имот № 70. От представените в настоящото производство доказателства е видно, че нотариалният акт № 172/1988 г., с който Т. Г. е призната за собственик по давност на поземлен имот № 71, е издаден по време на брака и с молителя Р. Г., който е сключен на 21.07.1963 г. Съгласно т. 2 на ППВС № 8/1980 г. имотът се включва в съпружеската имуществена общност, а това от своя страна означава, че съпрузите са били задължителни другари в производството по чл. 109 от ЗС. Постановеното в това производство решение обвързва неучаствалия съпруг Р. Г. и той може да защити правата си, като иска отмяната му на основание чл. 304 от ГПК. Подадената от него молба за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователен е доводът на ответника Ц. А., че след като искът е по чл. 109 от ЗС, за защита на правото на собственост върху поземлен имот № 70, а не иск за собственост на поземлен имот № 71, молителят не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение. По този довод настоящият състав приема следното: Предмет на предявения иск по чл. 109 от ЗС е искането за премахване на загражденията, чрез които част от имот № 73 /улица-тупик, водеща до имота на ищеца/ е присъединена към имот № 71, собственост на ответницата Т. Г. По същество твърденията са за нарушаване на чл. 50 от ЗС, извършено от собственика на имот № 71. Този собственик обаче е не само ответницата Т. Г., но и нейният съпруг - молителят Р. Г., който също следва да бъде страна по това дело. Освен това - ответницата е противопоставила възражение, че спорната част от имот № 73 е нейна собственост по силата на изтекла придобивна давност, съгласно нот. акт № 172/1988 г., затова тя има основание да я присъедини към останалата част от собствения си имот. При това положение молителят Р. Г., който също е придобил права по нот. акт № 172/1988 г., е задължителен другар в производството по чл. 109 от ЗС и е следвало да бъде конституиран като страна, за да може съдът да се произнесе по това възражение при неговото участие в делото. Постановеното без негово участие съдебно решение го обвързва и той може да иска отмяната му. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,